Доктор по право, експерт по права на интелектуална собственост и дългогодишен юрисконсулт на бившата Агенция за авторско право, председател на бившия Временен съвет за радиочестоти и телевизионни канали, експерт към Парламентарната комисия за култура и медии към 36-то, 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание. 

Той е автор е на книгите „Авторско право и сродните му права в Република България”, „Право върху търговска марка в Република България”, „Патентно право в Република България”, „Колективно управление на авторските и сродните им права” и „Авторското право в музиката”. 

Г-н Саракинов е безспорен експерт, работил за усъвършенстването на българското законодателство в областта на авторското право и имплементирането на европейските директиви. Той винаги е настоявал трудът на творците да бъде защитен по най-ефективния и правно издържан начин. Многобройните му статии и материали са били повод за дискусии и са давали и дават тласък за усъвършенстването на правната уредба и търсеното на гъвкави и адекватни решения на възникващите казуси. 

"Авторското право вече не може да действа. Десет години се мъчат да го нагодят към новите условия и не могат. Това не е само в България, а е на глобално ниво. Това е така, защото се опитват да го направят в съществуващите рамки. В тези рамки не може да се реши, трябва да се излезе от тези рамки. Как, това аз сега не мога да кажа. Това е много сложен въпрос – дали ще има едно право за дигиталните условия, а друго за аналоговите, дали цялото ще се промени, дали изобщо ще го има – това са сложни неща. Но за да се решат те, трябва ясно да се каже, - сегашният модел вече не действа. 

Бившият министър на културата Явор Милушев го каза, много хубаво веднъж, преди години, каза - „Времето на Гутенберг си отива, идва времето на Гугъл“. С няколко думи е казано всичко... 

Който не е разбрал, че идва ново време, както Горбачов го каза на Хонекер – „Влакът идва, минава и заминава“. Който се качил – качил, който не, си остава на перона. Осемдесет и девета го каза. Ето това е положението."

DRM (Digital Rights Management), най-общо казано, е технология за контрол на достъпа, ползван от производителите, издателите и правоносителите, която огранича употребата на даден продукт, по начин, с който доставчика на съдържанието не е съгласен. Т.е. ако си купите легално дадено парче или електронна книга от сайт за електронна търговия, имате сериозни ограничения – на какви устройства да го ползвате, дори колко пъти да го ползвате. Реално погледнато, вашето право на собственост е силно ерозирано.

RPC (Regional-playback control) е друг показателен пример за ограничаването на правото ви на ползи от законно придобит продукт на авторското право. Казано просто, всяко дисково устройство има настройки за регионално възпроизвеждане на DVD съдържание, т.е. можете да ползвате само DVD предназначено за даден регион и максимум пет пъти имате право да му промените регионалната настройка, независимо колко и къде пътувате.

 

Генерален извод, който може да си направим е, че техническите ограничени не работят. Нужно е политическо решение, т.е. реформа. Гражданското общество рано или късно ще си извоюва тази реформа.

В епохата на мобилността, на самолетите, лаптопите и таблетите техническите ограничения са абсолютно ретроградни.

Това са някои от основните положения, които всеки политик трябва да има предвид, формирайки, защитавайки или прокарвайки политики в епохата на информационното общество.