- Проф. Стоянов, какъв е прочитът на събитията 108 години след обявяване на независимостта на България? И независими ли сме всъщност?

- По принцип независими държави няма, включително и най-големите, каквито са Русия САЩ, Франция, Англия, Германия и т.н. Ако са независими в едно, те са зависими в друго, било в икономическо, политическо или съюзно отношение. Така че и България няма как днес да се чувства независима, след като е в рамките на Европейския съюз. Но това е една добра зависимост, защото сме си я избрали сами. Една държава обаче е фактор, когато има мнение по дадени въпроси. И аз тук ще цитирам Васил Левски, който казва: „От нашите собствени задружни сили зависи да бъдем равни с другите европейски народи.” Т.е. той казва, че от нас зависи да бъдем равни с другите. Знам, че трябва да се съобразяваме с решенията на НАТО и ЕС, тъй като сме техни членове. Но си мисля, че във вътрешната политика можем да направим още в посока на вътрешна независимост.

- Като че ли страната ни все се стреми да бъде прикачена към някоя от Великите сили, как си го обяснявате?

- Една малка държава не може да бъде самостоятелна, като изключим, разбира се, Швейцария, която е банката на света. Но една малка страна като България винаги трябва да се съобразява с големите, защото оставането в неутрално положение може да доведе до лоши последствия и от двете страни. В последните 100 години, откакто отново става самостоятелна, България винаги се прикачва към една от страните, които се създават в европейското и световното пространство. За съжаление, като че ли политиците ни тогава бъркат много често, защото искат да решат въпроса за националното ни обединение изведнъж. Обикновено отивахме там, където мислехме, че обединението ще стане най-бързо, но във всички случаи не можахме да преценим къде е мястото на България след Балканската война, в която България се представя по чудесен начин. След това е Междусъюзническата война и първата национална катастрофа. При нея грешката е изцяло българска. Фердинанд скрива предложението на Османската империя за подписване на примирие и когато се опитваме да превземем позициите на Чаталджа, България търпи поражение и след това вече се стига до противоречието между съюзниците и нареждането на Фердинанд да нападнем бившите си съюзници. След това решаваме да се присъединим към Централните сили, като мислим, че те ще спечелят войната. Аз мисля, че тук Васил Радославов и Фердинанд за пореден път грешат. И Фердинанд греши съзнателно, защото той подписва договор с кайзер Вилхелм, че ако България загуби войната, той ще получи съответните придобивки: дворец, пенсия, прислуга. И това става след като България губи, той абдикира и оставя на мястото си своя син Борис. Централните сили колкото и да силни, в края на краищата са затворени в центъра на Европа. И макар че в началото имат успехи, целият свят се обединява срещу тях и накрая се стига до победа на Съглашението. В тази борба България е обвинявана във военно престъпление, защото ако не беше се включила на страната на Централните сили, войната щеше да свърши поне две години по-рано. А ние правим моста между Германия и Австро-Унгария и Османската империя и по този начин удължаваме войната. И затова в Париж българската делегация е изолирана в Ньой и се иска България да бъде наказана строго, тъй като заради нея жертвите във войната са твърде много. Аз мисля, че при една по-гъвкава политика можехме да получим някакви отстъпки от страна на своите балкански съседки, въпреки че те са на страната на Съглашението. Както става преди Балканската война, когато със Сърбия си поделяме Македония. Аз не съм привърженик на този договор, защото в случая делим нещо българско, но в политиката понякога има нужда и от компромиси. А включването ни на страната на Централните сили прекърши полета на България към решаване на националния ни въпрос. След подписване на договора в Париж българската нация беше смазана, унизена и натоварена с безброй материални задължения и оттам насетне нещата се развиха много лошо. Във втория световен конфликт България отново не се ориентира по най-правилния начин. Разбирам мнението на колегите историци, които казват, че ако бяхме запазили неутралитет, България щеше да бъде прегазена от войските на Хитлер. Но вижте какво стана след това с държавите, които бяха прегазени, като Белгия, Холандия, Гърция. След войната те бяха на страната на победителите и получиха всичко онова, което искаха. А България за пореден път бе на страната на победените. И само благодарение на това, че в последния етап се присъединихме към страната на антихитлеристката коалиция, СССР съумя да запази поне нашите граници, защото гърците и сърбите искаха много от нас и то не без основание. Нашие политици и от онова време, а и днес играят ва банк, а политиката е изкуство, в което трябва да бъдеш много обигран. И когато се върви по линията на най-лекото съпротивление, обикновено винаги се стига до фатални грешки.

- Ако се върнем отново назад в миналото, кой или кои от българските политици могат да служат за пример на днешните?

- Ако имахме политици като Петко и Любен Каравелови, България щеше да бъде друга. Любен Каравелов още през 70-те години на 19-и век е наричан от дипломатите на Великите сили Българския или Славянския Мацини. И не случайно го готвят за първия министър-председател на България, но той умира още преди откриването на Великото народно събрание. Той е и единственият българин, поканен от руските власти да присъства при подписването на Санстефанския мирен договор. Той заминава и прекарва в Цариград цял месец. Петко Каравелов пък за мен е най-честният ни министър-председател. Петко Славейков дори пише за своя съпартиец: „Когато Радославов и Стамболов се устремяваха към властта, всички тичаха да помагат. Защото знаеха, че те крадат, но ще има и за тези, които им помагат. А наш Петко не става и за слива. Той не краде, ама и на другите не дава”. Каравелов е пословично честен човек, кристално чист, който не знае какво значи да се открадне и да се облагодетелства от властта. И дори когато го пребиват и затварят в Черната джамия по заповед на Стамболов, и когато идват чуждите кореспонденти и питат: „Вярно ли е, че спрямо вас е упражнено насилие?”, той, целият насинен и пребит от бой, отговаря: „В България такива неща не могат да стават”. Ето това са хората, които могат да бъдат за пример.

- Има ли нещо вярно в твърдението, че е заложено в манталитета ни постоянно да чакаме някой да взема вместо нас важните решения?

- Забелязали ли сте, че обикновено когато някой ни засегне, се заканваме, че един ден ще им го върнем. Погледнете какво става на улицата. Затова, че си свирнал на някого с клаксона на колата си, изскачат с бухалките и започват да те бият. Или затова, че си бутнал някого, се стига до насилие. Може би чуждото владичество в миналото има отражение върху психиката на българина. Но ми се струва, че има нещо в българската душевност, свързано с покръстването и с унищожаването до девето коляно на 52-та болярски рода от княз Борис. С това е ликвидиран цветът на българската народност. Това са хората, които са искали да си запазят традициите и старата религия. След тяхното ликвидиране онези, които остават, знаят какво ще им се случи и затова започват да таят в себе си злоба. Цветът на нацията не се създава за ден-два, нито за година-две. И ние затова днес сме си останали езичници по душа. Друг е въпросът, че интелигенцията ни още тогава е била слугинска. Имаме писменост от 9-и век. Падаме под робство края на 14-и век, това са пет века. Къде са ни писмените документи от онова време ? Къде са ни църквите ? Отидете в Белград и вижте крепостта там и я сравнете с Царевец, който може да се нанесе 150-200 пъти в нея. Защо не са унищожили турците Белградската крепост? Ние сме малък народ с чудесна история. Но на нас много ни се иска да се покажем велики. Пишем история така, както ни се иска на нас. Четете: побеждавали сме гърци, турци, византийци, сърби. Сега правим честване за 100-годишнината от Първата световна война. Питам: Какво честваме? Аз мисля, че вече няма народ в света, който да се хвали с военни победи. Германците имат безброй военни победи, най-страшната армия. Кой германец днес се хвали с победите си по време на двете световни войни. Една нация трябва да се хвали с икономически и културен напредък. Войната е нещо, което съпътства развитието на човешкото общество. Но тя трябва да бъде набутана встрани, а ние се хвалим само с военни победи. И оттам мисля, че идват нашите проблеми, дори и днес.

- Какви изводи и поуки трябва да си вземат днешните политици от миналото ни?

- Да не повтарят грешките на предходниците си и да не играят ва банк с българските интереси, които трябва да се отстояват навсякъде. На първо място, трябва да се гледа интересът на българския народ, без да пречим на другите. Днес имаме една обединена Европа, оградена с бодлива тел. Разрушихме Берлинската стена, а сега в Европа има 1000 берлински стени срещу хора, които бягат от войната. И си мисля, че трябва да бъдем по човеци, да мислим за собствения си народ, но и за всички в беда. Защото българите много често са изпадали в беда. Друг е въпросът, че трябва да се прецени кой е бежанец и кой не е.

Визитка:

Роден е 12.2.1949 г.

Завършил е ВТУ „Св. Кирил и Методий”

Работил е 17 години в Националната агенция за оценяване и акредитация

Председател на Фондация „Васил Левски”