Конституционният съд бетонира т.нар такса „юрисконсулт“ по граждански и търговски дела, за чиято отмяна настоя омбудсманът Мая Манолова. КС обаче, след като да отмени практиката за защита по дела на администрацията и фирмите да се присъждат адвокатски хонорари на юрисконсулти. Решението бе взето единодушно вчера.

Присъждането на възнаграждение на търговските дружества и на администрацията за защита по дела от собствените им юрисконсулти, които са на заплата и не получават тези пари, беше атакувано в КС от омбудсмана Мая Манолова, която нарече тази практика "такса юрисконсулт". Тя е регламентирана в два текста - в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които приравняват разноските за защита от юрисконсулт с тези за адвокат.  

В искането си за отмяната им Мая Манолова посочи, че тези разпоредби противоречат на основни принципи на Конституцията - на правовата държава, за неприкосновеност на частната собственост, за еднакви правни условия на стопанска дейност и за равенство на страните в съдебния процес. Основните аргументи на омбудсмана бяха, че, когато за юрисконсулт се присъжда възнаграждение като на адвокат,

това не са реално направени разноски

а именно тях бива осъдена да плати загубилата страна. Освен това юрисконсултът е служител на трудов договор и му се дължи заплата, което няма никаква връзка със стойността на предмета на делото, което пък в повечето случаи е основа за изчисляване на адвокатския хонорар.

Членовете на КС обаче не са видели противоречие на текстовете в ГПК и ДОПК с Конституцията. В решението си те отхвърлят твърденията на Манолова за погазване на основни конституционни принципи. КС посочва още, че наистина юрисконсултите работят по трудово или служебно правоотношение и получават заплата, но това не означава, че те не трябва да получават хонорари за явяването си по дела като всички други адвокати. Конституционните съдии дори посочват, че всъщност, ако страна бъде лишена от разноски за процесуална защита при позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че е представлявана от юрисконсулт на заплата и това

би било нарушение на правото на защита и на правовата държава

В същото време от вчера започна да тече 3-месечен срок, в който гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) се очаква да се произнесе с тълкувателно решение по друго искане на омбудсмана – за отпадане на т.нар такса „сградна инсталация“, която се начислява и на абонати, отказали се от това да ползват парно.

„Икономическата ситуация в страната е такава, че за хиляди българи плащането на 60-80 лв. такса за сградна инсталация е проблем“, заяви Манолова в изказването си по време на заседанието на Общото събрание на Гражданската колегия при ВКС.

„От първия момент на встъпването ми в длъжност буквално съм

засипана от жалби на граждани, които се оплакват от високите сметки

за парно, от качеството на услугата, от високомерното и често арогантно отношение на Столичната топлофикация към клиентите ѝ. И особено – от невъзможността им като потребители да се откажат от ползването на услугата. И наистина е така. Разводът със Столичната топлофикация е практически невъзможен”, посочи Манолова. Според нея при делата за плащане на такса сградна инсталация трябва да се прилага правилото, че непоискана услуга не се плаща. „В този смисъл е и Европейското право и практиката на съда на Европейския съюз”, посочи още в пледоарията си общественият защитник. След като изслуша всички страни, Общото събрание на гражданската колегия на ВКС се оттегли на съвещание, а срокът за постановяването на тълкувателното решение, от дата на отправянето на въпроса, е 3-месечен.

Адвокати ще съветват

безплатно бедни по телефона

Пленумът на ВСС единодушно гласува положително становище на предложенията за промени в Закона за правната помощ, които разширяват нейния обхват. Според измененията граждани с доходи под линията на бедност ще ползват безплатна правна помощ. Всеки ще може да получи юридическа консултация в регионалните центрове на Националното бюро за правна помощ, ако докаже с документ, че месечният му доход не превишава определената за страната линия на бедност и след като се вземат предвид имотното, здравословното и семейното му състояние. Целта е да стане по-лек достъпът до правосъдие на хора в отдалечени селища, трудноподвижни, самотни, без адрес и бедни пенсионери.

В закона се регламентира и вече съществуващият безплатен национален телефон за първична правна помощ – 0700 18 250. На него всеки работен ден от 9 до 17 ч. дежурят адвокати, които дават 15-минутни безплатни консултации на граждани. Телефонът, както и регионалните центрове за правна помощ във Видин и Сливен бяха въведени пилотно през 2013 г. по проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Дейностите бяха насочени в помощ на хората от уязвими социални групи и за защита на техните права и интереси.

Досега тези дейности бяха по проекти, с измененията ще бъдат финансирани от бюджета, обясниха преди гласуването си кадровиците на Темида.