Пред какви рискове се изправя норвежкият държавен инвестиционен фонд?

През миналата седмица правителството на страната разкри, че планира да изтегли през следващата година 121 млрд. норвежки крони (15 млрд. долара) от фонда с активи на стойност почти 900 млрд. долара.

Осло се възползва от фонда заради ниските цени на петрола, които отвориха дупка в бюджета за около 8% от брутния вътрешен продукт (БВП), посочва информационната агенция.

Тегленето на пари от държавния инвестиционен фонд на скандинавската страна започна доста по-рано от очакваното. На практика правителството тегли повече от половината от очакваната печалба от инвестициите му в облигации, акции и имоти, за да компенсира изгубените постъпления от петрола.

„Това е особено тревожно“, коментира Торстен Тверг Солберг, депутат и член на парламентарната комисия то финансовите въпроси от основната опозиционна партия в страната.

Партията поиска от фонда да посочи точната граница, при достигането на която тегленията биха станали проблематични. Депутатът посочва, че от фонда са дали като ориентир 150-200 млрд. норвежки крони. „С темповете, които виждаме, се приближаваме опасно близо до критичната граница“, допълва той.

Фондът, създаден през 90-те години, за да осигури бъдещето на следващите поколения, предупреждава освен това, че тегленията ще ограничат и способността му да се справя с рисковете в бъдеще.

Финансовият министър Сив Йенсен обаче отхвърля критиките на опозицията и коментира, че администрацията се възползва от инвестиционния фонд точно както е планирано. Законът предвижда правителството да може да използва около 4% от приходите на фонда, а предложението на управляващите е за изтегляне на около 3%, подчертава той.

Мениджърите на фонда предупреждават, че им е все по-трудно да постигнат доходност от около 4%. През последните 10 години средната постигната доходност достига 3,44%. През третото тримесечие е постигната доходност от 4%, но правителството е изтеглило 30 млрд. крони за периода.

Поне засега тегленията от фонда не са толкова големи, че да го принудят да продава активи.

Междувременно фондът се изправя и пред рискове заради експанзията на инвестициите в имоти заради Brexit. За втори път институцията ревизира стойността на британските си активи с 5% след вота, в който 52% от британците поискаха страната им да напусне Европейския съюз (ЕС).

През 2014 и 2015 г. властите в Норвегия решиха, че държавният инвестиционен фонд трябва да засили инвестициите си в имоти и алтернативни активи с цел увеличаване на доходността и приходите. Фондът е най-активен точно на британския пазар, но и на други водещи пазари по света, сред които Ню Йорк, Хонконг и т.н.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител