Юлиана Методиева: Сертификатът в ръцете ми – като единствен финалист от България – е огромно признание. Той повдига обаче един много сериозен въпрос: нима само аз в България се занимавам с тази тематика, свързана с различните религиозни, етнически, сексуални групи? Едва ли. Просто моята дълга биография като човек, пишещ по тази проблематика, успя да помогне на моето интервю. Пък навярно и фактът, че откривам такива хора като Сибел. В конкурса участват колеги от Германия, Хърватия, Кипър, от различни страни. Темата предизвиква обществата, независимо дали в Западна или Централна и Източна Европа. И по нея трябва да се пише добре, да се прилагат публицистичните стандарти на плурализъм, на отговорност към посланието. Доволна съм, дано успеем да повдигнем равнището на публикациите по тази тема.

А. Андреев: Юлиана, днес в България отношението към Различността определено е лошо, много лошо, дори агресивно. На какво го отдаваш?

Ю. Методиева: На конференцията на номинираните в Дъблин обсъждахме тъкмо това: дали не можем по-добре да обясняваме на политическите елити, пък и на говорителите на надигащия се национализъм, че Различността е по-добро състояние на умовете. Че доверието към различните, че интегрирането на различните прави по-богато самото общество, бизнеса, цялата среда. Онова, което се случва в България, според мен, е резултат от трайно утвърдени стереотипи – и от практиката на политиците, особено на популистките политици, да използват тези стереотипи. И тъй като в Европа като цяло е влошена средата по отношение на либералното говорене, тези популисти у нас успяват да насърчат, да окуражат хората по места, включително в малките селища. Аз много непосредствено го преживях, с ужас видях как враждебността към чужденците, и специално към мигрантите, е нараснала в пъти.

А. Андреев: Особено в социалните мрежи в България се ширят ксенофобия, антиислямизъм, расизъм, антисемитизъм, хомофобия, теории на конспирацията. Може ли/трябва ли да им се противодейства? И как?

България се оказа лошо място за бежанци

Ю. Методиева: Конкурси като този дават много голям престиж на журналистите, които работим в тази област. Нашите послания са към хората, които желаят да живеят и да работят по-нормално, с една друга култура на толерантността – тези хора може би ще станем повече. Надеждата ми е, че една медийна среда може да повлияе с добри примери, с модели на интеграцията, че ние можем да свършим тази работа. Че ние можем да неутрализираме лошите тенденции и да повишим ценността на взаимността, на живеенето с различните. Казвам „можем” в множествено число, защото много ценя и усилията на „Дойче веле” в това отношение. Че заедно можем да се противопоставим на тази дива кафява омраза, която се надига. В социалните мрежи взеха връх невежеството, лошото възпитание и ниската култура. Жал ми е за тези хора, защото през техния поглед светът е доста беден и унил. Докато за хората, които уважаваме различието, които знаем какво значи да бъдеш турчин, помак, ром, бежанец, евреин – светът е много по-цветен, по-шарен, по интересен. И ние живеем по-мотивирано, по-жизнено, по-продуктивно от онези изпълнени с омраза хора. То е много просто: ако отделните хора се чувстват добре, и обществото ще се чувства добре. А очевидно социалните мрежи имат така да се каже „лош поглед” върху нещата, те имат нисък хоризонт и създават напрежения помежду ни. А всъщност взаимността и подкрепата между хората, които са различни, дава много по-добър резултат.