Милена Аврамова – учителката, която вдъхновява децата да вярват в себе си

Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло. Искаме да разкажем за тези учители. OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата "Българският учител", в която ще се опитаме да разкажем за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение. Милена Аврамова ме посреща учудена – защо искам да пиша за нея? Нали знаеш, казва, не съм изключителна – опитвам се да си върша работата колкото може по-добре, но не винаги имам сили да осъществя всичките си идеи. Успявам да я убедя да отговори на въпросите ми, като обещавам да пиша без излишни емоции и само за осъществените идеи. Милена Аврамова е учител по математика и от 17 години преподава в Природо-математическата гимназия в Добрич. Нейните школи събират запалените по математика ученици от IV до VII клас. Децата са много ентусиазирани да участват в математически състезания, казва Милена. Затова се старая да са добре подготвени, търся актуални материали и обсъждаме кои са стратегии са печеливши за конкретното състезание. Резултатите от тази подготовка могат да се видят – участниците в шкòлата заемат първите места в града на всички математически състезания и се представят достойно на национално ниво. Поредният успех бе на шестокласничката Елена Вутова (първо място в индивидуалното класиране на седмия Фестивал на младите математици в Созопол). Един от първите ученици на Милена - Атанас Атанасов, в момента завършва докторантура по математика в Harvard University. Ето какво си спомня той за школата по математика: “Една зимна ваканция г-жа Аврамова ни извика в училище да се подготвяме за зимните празници. Времето нaвън беше доста студено, а и по средата на ваканцията училището не беше отоплено. За да не се разболеем, г-жа Аврамова организираше сбирките ни в един малък офис на първия етаж, който можеше да се стопли бързо с малка печка на ток. Помня, че г-жа Аврамова ни приготвяше чай, за да се стоплим. Не мога да си представя някой по-посветен на учителската професия от нея. Това е г-жа Аврамова - посветена, изключително талантлива и винаги справедлива. Представям си, че когато човек преподава на ученици в пети, шести, а дори и в по-горни класове, е много лесно да следва учебния материал линейно, без да обръща много внимание на учениците, на техните интереси и множеството им шантави и често безрезултатни идеи. Не помня момент, в който не съм бил изслушан в класа на г-жа Аврамова. Тя винаги беше ентусиазирана да дискутира нашите идеи за нови задачи, решения и алтернативни доказателства.” Да е чувствителна към идеите и предпочитанията на децата е една от “тайните” на Милена. Разказва ми за последните промени в часовете си: "Откакто сме се върнали от състезанието в Созопол, всички кръжоци се провеждат като математически боеве. Предавам нова тема, децата се разделят в отбори, давам задачи по темата и през следващите 30 минути те ги решават. След това започва играта и отборите поред се предизвикват и печелят точки. Голяма веселба е, децата искат само така да провеждаме кръжоците". Състезанията по математика са изключително емоционални – пътуване, настаняване, тревожна нощ преди състезанието и след това задачите; забавления в очакване на резултатите... Милена ми описва обичайния сценарий: "Сутринта преди състезанието давам на всеки по един шоколад и една бутилка вода. А след състезание имаме традиция: последният излязъл получава награда – за да не бързат по-малките ученици да излязат, а да се борят докрай. След това се разхождаме из града и децата имат един час свободно време. Удивителното е, че 15 минути след като съм ги пуснала в центъра на съответния град, ги намирам в най-голямата книжарница! Това ми се случва всяка година! Вечерта, докато чакаме резултатите, се учим да играем карти. Въпреки, че съм уморена, се радвам, че момичетата ме канят на пижамени партита, защото тогава опознавам децата истински." Заместник-директорът на гимназията, Пламен Пенчев, коментира: “Милена има близък контакт с децата, умее да общува с тях. В работата си е изключителен професионалист, използва много допълнителни материали, за да може да подготви успешно децата за предстоящите състезания.” Самата тя е творческа личност (автор на учебник по математика, на учебни помагала и на многобройни публикации в списание математика) и по всякакъв начин насърчава творческия потенциал в децата. Една от успешните инициативи, въодушевили учениците, е свързана с представянето им пред публика. "Когато дъщеря ми сподели, че дипломантите масово се затрудняват да представят презентациите на дипломните си работи, реших да поставя на петокласниците задача да изготвят самостоятелен проект по дадена математическа тема. В последния петък на всеки месец петима ученици представяха презентациите си в интерактивния кабинет. Целта ми беше да им помогна да се престрашат да застанат пред целия клас. След това класът обсъждаше плюсовете и минусите на презентациите и избираше най-хубавата. Тези часове много им харесаха. Освен това вече трета година правим конкурс за презентации на 23 декември, в памет на Валерия Желева, чиито родители дариха интерактивните кабинети." Дебора, спечелила първо място на конкурса за презентации След това Милена с гордост ми показва кабинет, чиито стени са изрисувани с математически миниатюри и ми разказва неговата история. "Организирах клуб по проект “Успех“ и една от темите беше за оцветяване на класна стая. По проекта имаше възможност да купим материали (бои и четки), а стаята ни я бяха дали за кръжоците по математика. Разделих децата на групи и всяка група отговаряше за определена част от стената. Направиха проекти на рисунките и ги оцветиха (междувременно решихме доста задачи за оцветяване). След това с помощта на проектор очертаха с молив рисунките на стените и започнаха да смесват бои и да оцветяват. Сега на едната стена имаме геометрично доказателство на Питагоровата теорема, равнолицеви триъгълници, цветна задача и мисъл на Галилео Галилей за геометрията. Децата и досега се гордеят с труда си, а аз смятам че в цялото начинание имаше голяма доза практическа математика." В края на разговора питам Милена откъде черпи вдъхновение за своята работа. Едно единствено нещо ме вдъхновява – казва тя, – да видя как светват очите на детето, което се е сетило как да си реши задачата! И не само състезателите, но и ученикът, който е останал на консултация и разбере, че все пак може да си реши домашното. Това ме вдъхновява – да видя, че едно дете е повярвало в себе си!

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_638233.html

Свързани новини: