Буденето не е приятно

/КРОСС/ Когато наближава 1 ноември, все повече установявам, че буденето не е приятно. Честването на будителите е исторически аналог на продължителното невежество, в което изпада българската нация след тежката завеса на една чужда и враждебна власт. Неслучайно обаче този празник се институционализира едва след Първата световна война, когато България е в голяма угнетяваща драма от поражения и от несбъднати блянове, както се пее в песента, и се търси някаква духовна компенсация на всичко онова, което очаквахме в началото на ХХ век да бъде реализирано като българска идея. Тази вече позната случка за софиянци, застанали под балкончето на Вазовата къща, най-добре свидетелства, че те не се навеждат пред генерали, пред мъдри политици и изкусни дипломати, а търсят някаква утеха именно в нашето духовно минало.Горе долу така е било и с нашите будители тогава, когато се е създало впечатление, че българите са скъсали със своя предишен книжовен живот, със своето държавно великолепие и са се трансформирали в прости овчари и копачи, верни поданици на падишаха, които се интересуват повече от цената на свинското месо на Солунската митница, отколкото от това дали да имат държава като вече създадените съседни балкански страни. Днес това се възпроизвежда по един гротесков начин, защото тогавашните будители са имали за свой модел и кумир от миналото не античната култура на Гърция и Рим, а нашите собствени персонални символи от нашата книжовна школа

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/poveche-dnes-samo-1523777.html

Свързани новини: