Държавната лекарствена политика в лутане между тоягата и моркова

Здравното министерство предложи в края на миналата седмица нов пакет промени в лекарственото законодателство, които въвеждат още по-тежка регулация на пазара на медикаменти у нас. Те целят най-общо да направят лекарствата по-евтини и достъпни за пациентите, като същевременно парите от здравни вноски се изразходват по-ефективно. За целта се въвеждат редица рестрикции и задължения по веригата производители на лекарства – дистрибутори – аптеки. Като например: държавата става вносител на липсващи на пазара медикаменти, забранява се дистрибуторите да дават стимули на аптеките при покупка на голямо количество лекарства, въвеждат се нови ограничения при плащането на иновативни скъпи терапии, въвежда се опция за генерично заместване в аптеките. Това е втора порция лекарствени промени, предложени от екипа на здравния министър Петър Москов след вече приетите през миналата година мерки, сред които задължителни отстъпки от фармацевтичните фирми, за да се плащат лекарствата им от здравната каса, въвеждането на т.нар. оценка на здравните технологии, която оценява съотношението цена-полза на новия продукт и др. Голяма част от лансираните от Москов още миналата година предложения обаче бяха отложени за прецизиране и сега отново са на дневен ред, като същевременно се лансират и нови идеи. Естествено, когато се засягат интереси на пазар за милиарди левове, съпротивата срещу много от мерките е голяма. В същото време необмислени и прибързани промени в толкова чувствителна сфера крият рискове от сътресения в лечението на хиляди пациенти. Още в началото на управлението си Москов влезе „с бутонки“ в комуникацията си с фармацевтиччния бранш, обвинявайки го в извиване на ръце и лобизъм, и се закани да въздаде справедливост. За никого не е тайна, че фармацевтичният бранш може и отстоява финансовия си интерес и при прекомерен държавен натиск изтегля лекарства, от което в крайна сметка потърпевши са болните. Факт е и че дълги години българската държава бе мълчалив свидетел на порочни практики, които ни поставяха в ситуацията най-бедната страна членка на ЕС безропотно да плаща с обществен ресурс  медикаменти със спорна ефективност, от които са се отказали и далеч по-богати страни. Ето защо намирането на баланс между интересите на гражданите при максимално защитен обществен ресурс и при постигането на взаимно приемливи договорки с фармацевтичната индустрия е трудна задача, в която грубото настъпване по мазола обикновено не е от полза. А според оценката на различни представители на фармацевтичния бранш сегашната порция промени прелива чашата. Кои са подводните камъни в предлаганите от здравното министерство промени? Още една цедка за иновативните лекарства Деян Денев от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, обединяваща най-големите световни производители на лекарства, коментира пред Mediapool, че въведените миналата година мерки за отстъпките към НЗОК и оценката на здравните технологии вече дават резултат и с допълнителните рестрикции страната ни е заплашена да остане на опашката по достъп до иновативни лекарства. Той заяви, че преди оценката на здравните технологии почти всички заявки за включване на нови лекарства в позитивния лекарствен списък са били одобрявани, докато сега едва една четвърт от подадените заявления получават одобрение за реимбурсация. Така ситото кои нови продукти се плащат от НЗОК става доста голямо. “А и това, че една четвърт от подалите заявления са с положителни становища, не значи, че всички ще стигнат до реимбурсация от 1 януари. Защото след това се договарят допълнителни отстъпки с НЗОК и, ако фармацевтичната компания откаже да даде такава, лекарството няма да се плаща с обществени средства“, припомни Денев. “На този фон за мен е изключително изненадващо, че след вече въведените мерки, които поставят България на опашката в Европа по достъп до иновации, се въвеждат две нови ограничения“, коментира Денев. Става въпрос за нова оценка на ефективността на медикаментите от НЗОК и предложението скъпи иновативни терапии да получават срочна реимбурсация за две години, като в това време се прилагат само в избрани болници. Здравното министерство мотивира предложението си с това, че трябва да се оцени ефектът от новите терапии, тъй като цените им са много високи, а в някои случаи няма доказателства за тяхната ефективност и предимствата им пред вече утвърдените терапии. Освен това някои малки частни болници изписват съмнително количество скъпи терапии, с което изпреварват по разходи водещи онкологични центрове, в които се лекуват пациенти от цяла България. В този смисъл ограничението вероятно ще повиши контрола и намали злоупотребите, но може да ограничи достъпа на пациенти до последно поколение терапии. По думите на Денев досега България е стояла добре по брой плащани с обществени средства нови молекули в Източна Европа. От 70 разрешени нови лекарства в Европа през 2013 година в България и Източна Европа средно около 30 са получили реимбурсация при 50-65 в страните от Западна Европа. Сега обаче по думите на Денев страната ни ще изпадне назад в класацията по достъп до иновативни лекарства. Успешен търговец ли ще е държавата? Скептицизъм във фармацевтичния бранш има и относно това доколко успешна политика ще бъде вносът на липсващи на пазара медикаменти от специално създадена държавна фирма. По този начин държавата иска да запълни вакуума от изтеглянето на медикаменти от България поради прекалено ниските регистрирани у нас цени, вследствие на което пациенти са принудени да сменят терапията си или директно остават без терапия. По закон лекарствата у нас се регистрират на най-ниската цена, валидна в някоя от държавите, с които се реферираме - Румъния, Франция, Латвия, Гърция, Словакия, Литва, Португалия, Италия, Словения или Испания. Често обаче фирмите не могат да поддържат заради малкия пазар у нас същата цена като в друга европейска държава и решават, че им е нерентабилно да го продават у нас. Така за шестте месеца на годината 73 медикамента, от които шест без аналог, са изтеглени от България, а през последните 10 години над 2000 продукта са изчезнали от пазара. Вносът на липсващи лекарства от държавата обаче повдига въпроса няма ли това да насърчи допълнително изтеглянето на медикаменти от българския пазар, ако предварително е ясно, че България е склонна да ги внася от друга страна по-скъпо. “Държавата няма как да внася лекарства от държави, където са три пъти по-скъпи. В момента те се изнасят от България точно, защото са евтини. Ако държавата започне да ги внася, ще й се наложи да ги купува значително по-скъпо“, коментира пред Mediapool Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки и собственик на веригата “Ремедиум“. Той обаче приветства заложените в промените мерки за ограничавана на паралелния износ на дефицитни у нас лекарства. Според него разписаната в закона опция да се иска разрешение от Агенцията по лекарствата за износ на дефицитните у нас медикаменти, които да влязат в определен списък, е стъпка в правилната посока и решава проблема поне със законния износ на лекарства. С незаконния, при който лекарствата се отчитат като фиктивно продадени тук, а всъщност се изнасят за Западна Европа, обаче трябва да се противодейства по други канали. Деян Денев също не е привърженик на заобиколните пътища за снабдяване с лекарства и смята, че основната причина за изтеглянето на лекарства е правилото за най-ниската цена. Според него е по-удачно да се въведе правило у нас да се регистрира не най-ниската, а средно аритметична от трите най-ниски цени в референтните държави. Той даде пример, че сега у нас се регистрира видяна другаде ниска цена, която е част от временна отстъпка за даден пазар, която няма как да важи и за българския. “Например дадена фирма решава да пусне в референтна за нас държава за срок от три месеца дадено лекарство за 1.50 евро и да реализира голям оборот. Точно в този момент тази цена се отразява в българския позитивен лекарствен списък, след три месеца компанията вдига цената на 3.50, а у нас остава 1.50 и компанията няма възможност да я поддържа“, посочи той. Денев обясни също, че сега фармацевтичните компании носят отговорност за това лекарствата да се появят на българския пазар със съответните опаковки и листовки на български, докато при държавния внос това ще е отговорност на държавата и евентуални негативни последици при употребата, също ще са отговорност на държавата. Без бонуси за аптеките лекарствата ще са по-скъпи Една от доста спорните промени е забраната на бонуси и награди за аптеките срещу реализирани обороти. Практика, която сега позволява аптеките да пускат на промоция определени лекарства, например противогрипни, и така те да достигат до хората на значително по-ниски цени в някои аптеки. Бонусите за аптеките могат да са различни – както финансови отстъпки от цените на лекарствата, така и предоставяне на безплатни опаковки, мостри, екскурзии в чужбина, предметни награди като например лаптоп, таблет или телефон и др. Източник на обществено недоволство обикновено са екскурзиите и подаръците за фармацевтите срещу определени продажби, но пък финансовите отстъпки позволяват определени аптеки да свалят цените на медикаментите за крайния потребител. Срещу бонусите за аптеките през лятото се обяви съсловната организация на магистър-фармацевтите – Българския фармацевтичен съюз, който представлява интересите на малките аптеки. Според председателя на организацията д-р Илко Гетов, когато една аптека се води от един мениджър, който не е фармацевт, и той решава какво да се купи и от кого да се купи, той ще купи това, което ще му донесе най-добрия бонус. Веригите аптеки пък виждат в предложението за забрана лобистки текст на Българския фармацевтичен съюз, който през годините се бори за всевъзможни регулации относно броя на аптеките, отстоянията между тях, квалификацията на работещите в тях и прочие. Според Костов забраната да се дават отстъпки срещу обороти ограничава конкуренцията, което ще увеличи цените на медикаментите с между 10-15%, в каквито граници сега варират отстъпките. Така всички аптеки ще бъдат принудени да продават лекарства близо до пределните цени, а пациентите в крайна сметка ще бъдат ощетени. Точният текст, предлаган от здравното министерство, гласи, че се забраняват “преки или косвени стимули при покупка на лекарствени продукти, които обвързват покупката с парични и/или предметни награди, независимо от стойността им и начина на определянето им, и/или с парични награди/стимули, невключени в стойността на лекарствените продукти". След острата реакция на аптеките министерството обяви, че текстът е останал неразбран и всъщност се забраняват само подаръците и екскурзиите, но не и паричните отстъпки. “Най-вероятно колегите не са прочели закона добре, той е качен съвсем скоро. Искам да ги успокоя – всякакъв тип натурални рабати, мостри, промоционални намалявания на цените на лекарствата не са забранени, те са разрешени, остават си в същия вид, в който и досега. Единственото, което законът предвижда като ограничение, е, че не може да има лични подаръци – предметни и парични, на работещите в аптеката”, заяви зам.-здравният министър Бойко Пенков. Според Костов обаче текстът трябва да се редактира, защото сега визира и финансовите отстъпки. Задължението за денонощни дежурства не се приеме с възторг от аптеките Веригите аптеки са и срещу друга мярка, залегнала в промените – създаването на Национална аптечна карта, която да определи къде има недостиг на аптеки и къде излишък, и занапред да ограничи разкриването на нови аптеки на местата със свръхпредлагане и да го пренасочи към малките населени места без аптеки. Това според Костов обаче е неработеща идея, тъй като на местата без аптеки липсва икономически стимул за разкриването им. Затова държавата трябва да мисли за насърчителни мерки за разкриването им, каквито също има заложени в законопроекта – облекчени процедури и т.н. Икономически неизгодно според него е и задължението в областните градове без денонощна аптека, съществуващите аптеки да дават задължителни 24-часови дежурства по график на ротационен принцип. Костов обясни, че това е свързано с по-високи разходи за труд, които могат да се окажат непосилни за аптеките. “Когато нощният ти оборот е 50 лева, а трябва да платиш 100 лева на фармацевта, сметката не излиза“, посочи той. По думите му отново трябва да се мисли за насърчителни мерки като това за нощните смени да се допускат помощник-фармацевти, а не задължително магистър-фармацевти. “А сега се правят проверки, вижда се, че нощните дежурства се дават от студенти по фармация и следват санкции за аптеките“, коментира той. Генеричното заместване – въпросът не е дали, а как Министерството на здравеопазването не се е отказало, но дава на заден и от друга идея – въвеждането на генерично заместване на медикаментите. Първоначално миналата година екипът на Москов предложи напълно покриваните от НЗОК лекарства да се предписват не по търговско име, а по молекула и пациентът да решава в аптеката кой продукт да избере според неговата цена. Мярката беше посрещната на нож от лекарите и приветствана от фармацевтите и в крайна сметка министерството отложи прилагането й. Фармацевтите смятат, че лекарят трябва да изписва терапията, но не и да избира фирмата-производител, от която да си купите лекарството. Обратното – лекарите твърдят, че при отделните марки лекарства понякога има разлика и медикът е компетентен да назначи конкретното лечение. За никого не е тайна, че борбата за изписване на определени търговски марки е борба и за бонуси от фармацевтичните компании. По официални данни фармацевтични компании са спонсорирали български лекари с 21 млн. лева през 2015 година за участието им в медицински конгреси, лекции, консултации и др Сега опцията за генерично заместване отново е заложена в закона, но вече е смекчена до "възможност за генерично заместване на предписаните от лекарите лекарствени продукти", а как ще става това предстои да бъде описано впоследствие в наредба. Костов коментира, че това е стъпка в правилната посока, но по-удачният вариант е бил лансираният преди година за генерично изписване на медикамента от лекаря, а не за последващата възможност за генерично заместване в аптеката. Някои представители в бранша обаче виждат в опцията за генерично заместване в аптеката възможности за облагодетелстване на вертикални структури от производител-дистрибутор-аптека с един и същи собственик. Така аптеката може да се изкуши да “замества“ само с лекарства на производителя и дистрибутора, с които са под една шапка. Според Николай Костов обаче подобна практика бързо би отказала пациентите да ползват услугите на дадена аптека. Сега например бизнесменът и кандидат за президент Веселин Марешки има верига от 320 аптеки и в същото време е собственик на един от водещите дистрибутори на лекарства - "Фармнет". “Софарма“ на бизнесмена Огнян Донев освен производител и дистрибутор на лекарства се занимава и с франчайз за аптеки.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/darzhavnata-lekarstvena-politika-v-lutane-mezhdu-toyagata-i-morkova-news255681.html

Свързани новини: