•  - Проф. Миланов, в сряда МС отпусна 2 млн. лв. за Детската клиника в „Пирогов“. Достатъчни ли са тези средства и за какво ще ги използвате?

- Това е изключителен жест, защото от последния ремонт са минали около 40 години. Откакто съм директор на тази болница вече четири години по проектите за апаратура „Пирогов“ е участвал със собствени средства повече, отколкото самата държава. Това би трябвало да промени разбирането на хората, че болницата е спонсорирана изцяло от държавата. Този проект трябва да бъде завършен с помощта на държавни средства, за което съм изключително благодарен . Както казах и в МС, тези пари не се отпускат на директорите в болниците, за да се каже колко добри мениджъри са. Те са за здраве и предполагам, че осигуряването на по-добри условия, особено в детските отделения, където те са ужасни, ще доведе до по- качествено лечение, по-добра инфраструктура и може би самите лекари ще си вършат по-добре работата. Средствата ще бъдат използвани за закупуване на медицинско и немедицинско оборудване, за детските травматологии, детска гръдна хирургия и детска корема хирургия. Това са четири отделения на обща площ над 2800 кв./м, като средствата ще бъдат използвани за закупуване на болнични панели, за легла за пациенти и придружители, за кувьози и др. Това е едно тегло, което нямаше да можем да си го позволим при сегашното финансиране, тъй като МЗ отпусна средства само за строително-монтажна дейност. Детска реанимация и детска операционна бяха ремонтирани преди две години, като самоучастието на „Пирогов“ беше по-голямо от участието на държавата и нека не забравяме, че този процес беше много дълъг, тъй като при управлението на Таня Андреева тези средства бяха спрени.

- След последния случай на агресия в „Пирогов“, при който пациент посегна на лекар и медицинска сестра и който изкара докторите на протест, се заговори за личен паникбутон за всеки лекар. Какви мерки за сигурност се взеха след инцидента?

- Има осигурени паникбутони, които се намират на една ръка разстояние и са във всички рискови помещения в болницата. Самите лекари нямат паникбутони, защото подобна система е доста скъпа. Също така изисква електронизация на всички и нарушава правата на самите лекари, тъй като тези чипове показват къде се намира човек и какво прави. Освен това присъствието на служители на МВР, както и на охранителна фирма, е много по-сериозно застъпено, като част от тези служители са незабележими за пациентите, дори и за лекарите.

- Агресията се превърна в голям проблем за лекарите, как си го обяснявате и виждате ли решение?

- Агресията е резултат от много фактори, като основното е разбитото доверие между лекар и пациент, което лесно се срива, но трудно се гради. Лесно е да посочиш с пръст и да кажеш, че някой е виновен, но нека се замислим дали самата система и пътят, който сме поели в здравната политика, е правилен и дали той не ни докара дотук. Няма лекар на света, може би с много малки изключения, който да иска да навреди на своя пациент, да не иска да му помогне и да не бъде състрадателен. Може би донякъде и самата лекарска гилдия е виновна за скъсаната връзка. Но истината е, че нямаше кой да ни защити, появиха се много посредници между лекаря и пациент. Финансовият резултат в никакъв случай не трябва да е на първо място. Парите в крайна сметка са следствие. Напротив, целта би трябвало да е помощ за пациента, защото все пак това сме учили и това можем. Смятам, че всички дефицити както в здравната политика, така и финансовите, доведоха до такова напрежение, което не може да не се отрази в тези отношения. Значение има и медийното отразяване на тези проблеми. Може би се получава едно нагнетяване на напрежение, за да се окаже, че някой от управляващите е по-прав от самите изпълнители на медицинска помощ. Т.е. един дефект на системата е най-лесно да бъде свален на ниски нива и това да се превърне в проблем между лекаря и пациента.

- Оптимист ли сте, че доверието лекар – пациент може да бъде върнато?

- Няма друг път. В крайна сметка пациентите би трябвало да си обичат лекарите и обратното. Болният идва със своето страдание и това е особен психологически момент. Той смята, че трябва да предреди останалите, да му се обърне повече внимание, че трябва да бъде обслужен възможно най-качествено и най-бързо, но за момента системата няма подобен капацитет. И пациентите трябва да съзнават това и да знаят, че лекарите са затормозени с много бумащина, която изпива същността на нашата професия. За съжаление това е съвременният свят. Просто лекарите започнаха да лекуват с химикалка, а не със слушалка.

- От 1 ноември болниците трябва да разполагат с устройства за пръстов идентификатор. „Пирогов“ разполага ли вече с тази система и вярвате ли, че мярката, насочена срещу източването на НЗОК, ще проработи?

- Ние ще се съобразим с решението и политиката в тази сфера и няма как да не го направим. Лечебно заведение като „Пирогов“ няма как да пострада финансово от тази мярка. Нашите пациенти са реални, тук дори и да има пропуски по тяхното отчитане, то е от бързане, а не по друга причина. Ние вече сме закупили устройства и системата работи от близо месец. Проблем за нас беше недоволство от страна на пациентите, тъй като се налага малко повече действие от тяхна страна. В момента са закупени общо 50 устройства, като бяхме принудени някои от тях да ги направим мобилни, тъй като такива не са предвидени. Това означава, че устройството може да бъде придвижено до самия пациент с помощта на връзка с компютър, който е до него - става дума за Notebook. Това е наше решение, защото имаме пациенти, които не могат да чакат на регистратурата и дори не могат да се регистрират в самото отделение. Определили сме ключови места на тези устройства и смятам, че няма да има затруднения. Проблемът обаче може би идва от недобрата пропаганда на подобна мярка. Няколко пъти министър Москов спомена, че пръстовият идентификатор се въвежда не с идеята МЗ или НЗОК да извлекат полза, а гражданинът да има възможност да контролира парите си за здраве. Сякаш тази теза не беше възприета. Може би спекулациите по отношение на парите на НЗОК налагат и подобни мерки. За мен като директор е все едно. Стига това да не ни доведе до караници с пациентите. Не знам доколко това би сработило по-добре от чекирането с лични карти. Времето ще покаже.

- Колко пари похарчихте за закупуване на устройствата?

- До момента внедряването на системата за пръстови идентификатори струва на болницата 20 000 хил. лв.

- От 16 ноември в спешните центрове започва тестването на триажа, при който пациентите, обадили се на 112, ще бъдат разделяни в три категории спрямо състоянието им – съответно с код червено, жълто или зелено. Готова ли е според вас системата за тази промяна и не се ли забави много влизането в сила на стандарта за спешна помощ?

• Изпълняването на Концепцията за развитието на спешна медицинска помощ, която беше приета от това правителство, има много строго разписана пътна карта. Въвеждането на триажа в извънболничната спешна помощ е немаловажна част от стандарта, но не заема такава голяма част от него. Да, триажът е от голямо значение, защото е входът на системата. Ако ние не сме адекватни на входа, няма да можем да реагираме по най-бързия и точен начин. Това е световна практика. Западните системи за повикване работят така. Това не е нещо ново. Ново е като тертип за работа за служителите в координационните централи. Но връщайки се назад, когато имахме срещи и обучения тук в „Пирогов“, те казаха, че са правили това и до момента, но за първи път го виждат написано. Процесът ще бъде улеснен след време посредством електронно подпомагане на триажа. Това е една далновидна структура, която много бързо ще насочва медицинското лице, което разговаря с пациента или с неговите близки, да определи код на повикването и след това да реши кой ще изпрати. Това е труден логистичен процес, наистина там възникват много въпроси, тъй като за момента стандартът не предвижда отхвърляне на повикването. Колкото до това дали оптимизацията на спешната помощ в България се бави, бих казал, че в момента дори в Америка проблемите на спешните отделения са в тежка криза. Става дума за структури, които се финансират по съвсем различен начин, там има и доплащане от страна на пациентите. И същите тези отделения са претрупани, излизат извън стандартите за чакане, има случаи, при които пациентите чакат по 6, по 12 часа, за които смея да твърдя, че у нас биха били обслужени до 30-ата минута във всяко спешно отделение при сегашния модел на финансиране.

• - Обяснете какво точно ще представлява телефонното интервю при обаждане на номер 112. На някои хора сякаш им изглежда нелепо да им се прави интервю, когато има спешен случай.

- Телефонното интервю може да бъде провеждано само от медицинско лице и това е сериозен професионализъм, защото понякога самата интонация, самото говорене отсреща може да подскаже за спешно състояние. Ние обучаваме нашите хора на това. Не бива, четейки стандарта, хората да си мислят, че ще бъдат разпитвани в продължение на 5-10 минути за всички въпроси. Това е един вътрешно служебен бюлетин, който дава насока на професионалистите да се ориентират възможно най-бързо и точно в критична ситуация. Въпросът може да е само един. А ако се обади гражданин и каже, че някъде има гръмнал завод, никой няма да разпитва. По-важната част на телефонното интервю са инструкциите, които биха били давани на гражданите какво да правят, какво да не правят и как да реагират до пристигането на нашите екипи. Тези инструкции са разделени на две части. Едните са кратки, а другите са по-разширени и включват приложение на първа помощ или животоспасяващи мерки от самия свидетел на инцидента. Т.е. диктуване на директни стъпки по телефона, например при случаи на раждане, при задушаване, критични ситуации.

Визитка:

Роден е на 31 август 1969 г. в Кърджали
Завършва медицина в София през 1996 г. Има специалности „Анестезиология и интензивно лечение”, „Спешна медицина”, „Обществено здраве” и „Здравен мениджмънт”
Специализирал е в Копенхаген и Кеймбридж
От началото на 2013 г. е изп. директор на „Пирогов”, където започва професионалната си кариера през 1996 г. като ординатор в Клиниката по спешна анестезиология и интензивно лечение