Христо Иванов: Мониторингът на ЕК не отпада, а върви към задълбочаване

Преди да има повече конкретика за разменените писма между Борисов и Юнкер може да се коментират в предварителен порядък само следните неща: Очевидно наблюдението за България не отпада. Не изглежда и да се потвърждава т.нар. ангажимент за неговото приключване до края на мандата на комисията Юнкер – 2019 година. "Новината", че механизмът върви към приключване всъщност е доста престояла. Първоначалното очакване беше наблюдението да продължи максимално до 3 години след присъединяването. В този смисъл, мониторингът винаги е вървял към своя край и отдавна трябваше да е приключил. Проблемът е, че това изисква определени резултати, които нито през 2010 г., нито през 2016 г. са налице. Фокусът на наблюдението е постигането на реални резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта, подобно на Румъния. Българското правителство (всички от 2007 г.) винаги се е опитвало да размие този фокус или направо да го подмени. Очевидно, Борисов успява да вкара Юнкер и други фигури от ЕНП в такъв коловоз. Но тоталният отказ от очакването България да се пребори с корупцията си (при все по-нарастваща видимост на тази корупция), е политическо решение, което зависи в последна сметка от останалите страни членки. ЕК само събира информация и докладва на страните-членки за наличието на някакъв напредък. Важно е да се помни, че реално механизмът беше установен по настояване на неформална група от представители на службите на страните членки, които игнорираха уверенията на ЕК, че всичко е договорено и изпълнено и внесоха минимален реализъм в решенията на своите правителства. Възможно е в някои европейски столици зашеметяването да е толкова голямо, че в новите условия все още трудно да правят връзката между нашата корупция и рисковете пред собствената си сигурност, но това рано или късно ще стане. С голяма доза вероятност може да се заключи, че реалната причина за това писмо (на Борисов до Юнкер – б.р.) е все по-близката перспектива за изваждане на Румъния от специално наблюдение. От една страна, нашият провал ще е по-крещящ на фона на румънските резултати и ако има поне някакъв здрав разум в столиците на важните държави-членки, те няма как да си затворят очите за това и просто така да "пуснат" България. От друга, приятелите на Борисов от ЕНП разбират, че трябва да му осигурят някакво мероприятие за запазване на физиономията във вътрешнополитически план. Когато движението на румънците към изхода повече не може да се прикрива, за България ще бъде обявено, че модификациите на наблюдението са нещо различно от нейното оставане сама в дисципа. Румънците ги пускат навън, а нас ни местят - интересно е къде ни местят? От гледна точка на възможните очаквания за "новото" в запазващото се наблюдение върху България, детайлите са малко, но могат да се нахвърлят някои изходни наблюдения. Самият механизъм на наблюдение в досегашния си формат - ежегодни доклади, писани на основата на съвсем кратки и по необходимост повърхностни мисии и данни от българските власти - отдавна е надживял своята ефективност. За промени в методиката му се настоява от българските експерти от поне 2009 година. Самият аз съм водил разговори с ЕК за необходимостта от неговото сериозно укрепване. Това, че се отива към модификации, се видя още при въвеждането на допълнителна проверка по отношение на прокуратурата, която беше заложена в Стратегията (за реформа) и наложена на премиера лично от Меркел през декември 2015 г. Важен детайл е, че тази допълнителна проверка беше възложена не на генералния секретариат, който изготвя общите доклади, а на новосъздадената Служба за подкрепа на структурните реформи. Доколкото в цитираните извадки на това писмо се отбелязва, че планирането на модификациите е възложено точно на тази служба, може да се допусне, че ще бъде използван моделът на прокурорската проверка. Ако това е така, то значи се цели влизане в повече конкретика, повече мисии от по-тясно специализирани експерти, разглеждане на ролята на отделните институции сама за себе си. Въпросната служба има доста по-голям аналитичен капацитет от Секретариата на ЕК. Въвличането на тази служба означава и придвижване на мониторинга към Европейския семестър - нещо, което беше прогнозирано от пролетта. Семестъра има една особеност - при неизпълнение на препоръките може да се стигне до спиране на еврофондове. Ако всичко това се окаже вярно, новината може да излезе по-скоро позитивна. Накрая, със сигурност ще ни бъде обявено как понеже названието на мониторинговия инструмент е "Механизъм за сътрудничество и оценка", вече щяло да се набляга повече на сътрудничеството. Точно както беше обявено и за прокурорската мисия. Последно - независимо дали механизмът ще бъде успешно скопен или всъщност ще бъде подсилен, време е да се погрижим за държавата си сами. С очакването някой от Берлин и Брюксел да свърши нашата работа трябва да се приключва. Никой не може да живее нашия живот, да разбира нашите проблеми и да ни дава рецепти за нашите слабости - това си е наша работа и е добре да се стегнем и да си я свършим. Мафията може да бъде победена само от гражданско и, преди всичко, политическо действие в София. *Препечатваме позицията на бившия правосъден министър Христо Иванов от страницата му във Фейсбук

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/hristo-ivanov-monitoringat-na-ek-ne-otpada-a-varvi-kam-zadalbochavane-news255790.html

Свързани новини: