11/05/16 07:36
(http://www.klassa.bg/)

Стоя прав и съм изпълнен с възхищение...

 Калин Николов:

Художниците на отвъд реалното, може би заради честите си близки срещи с проблемите на третия вид, стават донякъде нечувствителни, когато проектират себе си сред неизвестното. Още по предизвикателно е, че редица невидими явления в изкуството ги виждаме как се случват такива, каквито ще си останат и много след нас.
Уважаеми приятели,
когато бях млад редица художници, а тогава на изкуствата се гледаше като на сила, ми забраняваха да говоря за тях. Особено от тъй нареченото езотерично направление. И обратното – да ги наречем „космистите” – ме поощряваха. Това ме объркваше, защото ненаписаната история на тайнственото в нашата култура се бе възродило още сред първите социалистически петилетки и невероятните книги на Пламен Цонев за Орфей Прорицателят или полунелегалния текст на Здравко Петров върху Ванга, първият изобщо конкретен текст за нея, вървяха от ръка на ръка…
Така или иначе , но когато 1990 излезе алманаха за славянска фантастика „Орфия”, в него бяха представени български художници, в това число и Христо Симеонов, един от най-великите хора в литературата на ХХ век , а и изобщо един от най-великите хора на ХХ век, Артър Кларк ни писа: „стоя прав и съм изпълнен с възхищение”…
Никога не съм имал съмнение, че българското изкуство е интересно и със значение. И никога не съм имал съмнение, че творбите на Христо Симеонов не са били част от това значение.
Христо Симеонов е художник на интелектуалния прочит на понятието за време. Неговите изображения преминават през илюзията за безсъщността на хората и вещите и достигат до една философска монада, според която материята има общи структури на осъзнаване и възприемане. Което той определя като форма на ритъмно осезание.
В началото на 90-те съм почти всяка сутрин у нас звънеше Иван Ненов, който мислеше че съм журналист и от мен зависи много. Той всеки ден ми разказваш за разни несправдливостти, но и като всеки възрастен и мъдър човек, говореше за стойностите. Записал съм следното: „Изкуството борави със знаци и думи, което го прави да не може да достигне до истинската реалност. Но запомнете – двама творци има в нашето изкуство, които направиха повече от онова, което имаме за философски дадености – Евгени Вълев и Христо Симеонов.”
Помня изложбите и на двамата споменати. Невероятни изложби. Самия спомен ме връща назад, но във философията назад не съществува. И все пак именно назад трябва да стане нашето пътуване към това изкуство, към неговото зараждане все едно дали ще имаме предвид, когато малкият Христо примерно е обичал да гледа света в локвите на източния Лозенец – който доскоро беше едно селце в града, а цветовете обикновено в локвите са силно оконтрастени чрез свиването на вальорите в тях. Александър Геров , който също дълго живее в точно този Лозенец протестира срещу некосмичността ни и слепотата ни пред онова, което ни изгражда, от което започваме…

Нашта земя – прашинка –
жадна и в светлина,
все не иска да свиква
с голямата тишина.

Аз пък искам да цитирам вече споменатия Артър Кларк, който както стана дума за момент бе застанал прав пред българското изкуство – „Кристално ясната представа за Вселената му бе възвърната и то знаеше, че това не бе станало само със собствените му сили. Разбра, че когато станеше нужно, щеше да има кой да ръководи първите му колебливи стъпки. Отново придобило увереност, то се впусна през светлинните години и Галактиката разчупи духовната рамка, в която го беше затворила. Звезди и мъглявини летяха край него в една илюзия за безкрайна скорост.”
Тъй като аз нямам отношение към религиозните изрази на обяснението Вселена, бих казал само – има какво да ни възвръща ясната представа за Вселената и наистина трябва да знаем, че това не става само със собствени сили. То става чрез изкуство като това на Христо Симеонов…

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване