И Европа има вина

 И накрая европейските политици просто ще кажат: „Не можехме да предречем това“. Така те говориха след избухването на войната в Сирия, това казаха и след настъплението на бежанската вълна.

И е донякъде вярно – да правиш прогнози в политиката е опасно, често нещата не се развиват по план. В случая с Турция обаче е ясно накъде президентът Реджеп Таийп Ердоган тика страната си – към бездната.  

Само в рамките на една седмица Ердоган замени кмета на кюрдския град Диарбекир Гюлтан Къшанак с официален приемник. Той обяви, че парламентът ще гласува за повторното въвеждане на смъртното наказание, а накрая вкара в ареста 13 служители на Cumhuriyet, един от последните останали опозиционни вестници.

И сякаш това всичко не бе достатъчно, та в петъчните ранни зори Ердоган се погрижи за нов удар срещу правовата държава. Единият от съпредседателите на Демократичната партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ е бил задържан в дома си в Диарбекир, както и още 12 членове на партията. Това впрочем е единствената константа в турската политика – че постоянно всичко се влошава.

 

След несполучливия военен преврат от 15 юли мнозина се надяваха, че Ердоган все пак може да коригира курса си, може да обърне внимание на критиците си, да изгради нови съюзи. Той се отказа от съдебно преследване срещу хора, които уж го били обидили, и прие председателя на социалдемократите в двореца си.

Но смекчаването на политиката му бе твърде краткотрайно. През есента на 2016 г. се потвърди това, за което мнозина предупреждаваха – Ердоган използва пуча, за да циментира автокрацията си, пише в свой коментар за Der Spiegel Максимилиан Поп.

Но Европа твърде дълго гледаше безучастно разпадането на турската демокрация – ту заради безразличие, ту заради опортюнизъм.

В времената, когато Ердоган (тогава все още като премиер) реформираше държавното устройство и сближаваше Турция към Европа, германският канцлер Ангела Меркел доста рязко отхвърли страната. Турция би могла да се надява най-много на привилегировано партньорство. Това бе първата ѝ голяма грешка.

Втората е договорът за бежанците през пролетта. В споразумението, за разлика от претенциите и твърденията, не става дума за укрепване на закрилата на бежанците. Положението на мигрантите в района на турско-сирийската граница или на гръцките острови все още е ужасяващо. Меркел искаше да успокои Християнсоциалистическия съюз (CSU) и „Алтернатива за Германия“ (AFD) и точно затова се впусна в тази сделка с Ердоган. 

Защо Европа си трае?

Чан Дюндар, някога главен редактор на Cumhuriyet, който сега живее в Берлин, настоява за „ясен, смел сигнал в полза на демокрацията в Турция“ от страна на ЕС. „От години европейците са уж загрижени за ставащото в Турция. Но това не променя нищо“, казва той в интервю за Die Welt.

Ще се промени ли сега това? Не е ясно. Европа лавира по темата до каква степен може да реагира на ясните и все по-нови нарушения на Ердоган на принципите на правовата държава и демокрацията. Това също така представлява доказателство за няколкото дилеми, пред които е изправен Европейският съюз. Заявената цел на Европа все още гласи, че Турция трябва да се превърне във „фар" на демокрацията и да осветява ислямския свят. Така че Европа няма интерес да разруши възможността за разговор чрез твърде остра критика.

Нека не забравяме, че в момента Турция е от все по-голямо значение за Европа. От икономическа гледна точка ЕС има огромен интерес да поддържа тесни контакти със страната. В края на краищата Турция е една от малкото страни на континента, която има нарастващо по брой население. Така държавата на Ердоган може да има огромно значение за Европа като пазар и като източник на квалифицирани служители в близко бъдеще.

Но преди всичко Турция се превърна в незаменима по темата за бежанците. Потокът от бежанци към Европа може да бъде ограничен благодарение на споразумението с държавата. А постигането на мир в Сирия, което ще позволи връщането на бежанците, също е възможно само в сътрудничество с Турция. Европа е по-зависима от всякога от източния си съсед.

На този фон може би е обяснимо защо Европейският съюз е сякаш в шизофроидно отношение със ситуацията в Турция. Наистина европейските депутати редовно осъждат с тежки и остри думи страната. Въпреки това представителите на правителствата и властите се въздържат от това.

А същевременно обществото в Турция е разочаровано, когато например говорителят на правителството на Германия Щефен Зайберт заяви, че кабинетът е загрижен от действията на турските власти срещу журналисти. Обществото в Турция очакваше повече, още повече, че Зайберт все пак е и бивш журналист, казва Дюндар. 

Европейците сега трябва да схванат две неща.

Първо, Ердоган няма да се преоткрие. Той няма да се промени и да стане отново онзи демократичен реформатор, който бе в началото на мандата си. Сега той познава само един режим - ескалацията.

На второ място - с анемични жалби и умереност вече нищо няма да се постигне. ЕС трябва да разкритикува силно Ердоган и да заплашва с ясни последствия - с прекратяване на преговорите за присъединяване към ЕС, или дори с прилагане на санкции срещу правителствени служители.

Макар че и това може да не трогне и впечатли Ердоган. Турският президент изглежда трудно податлив на заплахи от Запада. Но който сега замълчи, ще стане просто съучастник на упадъка на Турция.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/273608_%D0%98+%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0+%D0%B8%D0%BC%D0%B0+%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Свързани новини: