"Ню Йорк таймс": Шокиращият успех на Доналд Тръмп

Само преди няколко дни бях в Охайо. Разговарях с републиканци и постоянно чувах следния рефрен: Доналд Тръмп пропилява тези избори. Той не води истинска кампания тук. Не призова избирателите да излязат да гласуват. Никаква игра на терен. Нищо, което да характеризира или отговаря на образа на сериозен кандидат за президент. Тези републиканци смятаха, че той ще спечели щата - с мъка. Но не мислеха, че може да победи на други места, както се случи във вторник, да се доближи толкова до Хилари Клинтън другаде или като цяло да се конкурира така силно в изборите. Те смятаха, че всичко е решено. Тя разполагаше с най-добрите експерти, които могат да се купят с пари, най-високотехнологичната система за опериране с данни, които най-умните специалисти могат да създадат, и с предани бойци, които ходеха от врата на врата, раздаваха брошури "По-силни заедно" и агитираха за нея. Той имаше прическата и егото си. И въпреки това Доналд Тръмп е избран за 45-ия президент на САЩ, скоро ще седне зад най-важното бюро в най-величествения офис в най-значимата резиденция в света. Да, Доналд Тръмп. Бурната въздишка на облекчение, която чухте, беше на Крис Кристи. А този демоничен ликуващ кикот - на Руди Джулиани. Писъкът от ужас беше мой. Тръмп опроверга прогнозите на специалисти и социолози, не малка част от които предвиждаха подкрепа за Хилари Клинтън от избирателната колегия. Това показваха данните им. Но това не беше гласът на Америка. В деня на изборите Тръмп процедира по същия начин, както през цялата си сюрреалистична кампания - взриви традиционните разбирания, преобърна обичайните очаквания и ни принуди да погледнем по нов начин на приетите тривиалности и стари клишета от политическия ни живот. Трябва да бъдат научени важни уроци и да бъдат зададени съдбоносни въпроси. Демократите попаднаха в същата позиция като републиканците, когато Тръмп спечели номинацията на партията, след като дълго време бяха убедени, че това никога няма да се случи. Те трябва да погледнат сериозно на начина, по който работят, и как стигнаха до това изненадващо и унизително положение. Безинтересните и небляскави методи за събиране на гласове толкова силни ли са, колкото гръмкия глас на знаменитост с часове безплатно ефирно време и милиони запленени последователи в Туитър? Имат ли някакво значение одобрението на системата, извисяващият се куп свидетелства за подкрепа и увеличаващата се свита от поп звезди и холивудски актьори, когато е насъбран гняв, който не си се опитал да разбереш напълно и задълбочено? Точните социологически проучвания изостават ли пред естеството на съвременния американски живот? И дали една партия проявява слаб реализъм или пълно безразсъдство, когато се опитва да лансира кандидат, който олицетворява статуквото, пред електорат, който очевидно жадува за някакво разтърсване на системата? Имаше арогантност и глупост в обединяването зад Хилари Клинтън веднага след като бе подкрепена и от много лидери на Демократическата партия, и в залагането на всичко за нея. Също както Джеб Буш, тя не пасва добре на ситуацията през 2016 г. Тя беше изключително погрешен кандидат, който не успя да осъществи лесна връзка с избирателите. Винаги бе забърквана в скандали: някои сътворени лично от нея, а други преувеличавани от информационните агенции, но всички изтощителни за гласоподавателите, които четвърт век живяха с нейната политическа мелодрама. Тя така и не успя да открие силно, насочено послание. Един от жителите на Охайо ми каза, че когато работещите по кампанията на Клинтън се появявали на прага му няколко пъти седмично, оставяли брошури, изпълнени с доводи за кандидатурата й, политиките, които възприема, и обещанията, които дава. Прочитането им беше ангажимент, а човек не можеше да сведе до едно или дори две изречения значението на кандидатурата й. Лудост е, че обещание "да върнем величието на Америка" работи по-добре, защото то е наивно оптимистично и удобно. Но е стегнато. Лесно разбираемо. Отчита емоциите. Демократите като цяло и Клинтън в частност не винаги са добри в това. Партията прекара изключително нещастна нощ, за която лидерите не могат да обвиняват руснаците или Джеймс Коуми, въпреки че за това ще се говори много, до голяма степен заслужено. Те имаха прекрасен шанс да си върнат мнозинството в Сената и не само се провалиха в това, но кандидатите на демократите, за които се смяташе, че са в близки позиции до републиканците, загубиха със значителен брой гласове. Клинтън се бори повече, отколкото очакваше в т. нар. Ръждив пояс - щати като Охайо, Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания - в поредния пример за това колко са недоволни белите мъже от работническата класа и колко отчуждени се чувстват от една нова икономика и в една нова епоха. Техният гняв прозираше във вътрешнопартийните избори и беше двигателят не само на кампанията на Тръмп, но и на тази на Бърни Сандърс. И гневът излезе наяве на общите избори. И двете партии ще трябва да се съобразят с него. И би трябвало да го направят. Ако всичко това ни бе показано от Тръмп, ще му дължим благодарност. Но съществуват и по-мрачни последици. След всички лъжи, които изрече, фантазията, на която се отдаде, омразата, която избълва, и всички разделения, които изостри, той бе награден с най-високия пост в страната. Какво предвещава това за политиката през следващите няколко години, за типовете кандидати за Конгреса, които ще видим през 2018 г., за президентските избори през 2020 г.? Дори не искам да мисля за пожарите, които тепърва ще пламнат. По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/nyu-york-taims-shokirashtiyat-uspeh-na-donald-tramp-news256308.html

Свързани новини: