11/13/16 05:27
(http://www.klassa.bg/)

САЩ срещу света: Америка на Тръмп и новият световен ред

 Зашеметяващото поражение на Хилари Клинтън и победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ е вододел не само за американската политика, но и за целия световен ред, пише Financial Times в свой анализ.

Изглежда, че навлизаме в нова ера на популистки национализъм, в който либералният ред, наложен след края на Втората световна война, е подложен на гневни атаки. Рискът от изпадане в един свят на конкурентни и еднакво гневни национализми е огромен. Ако това се случи, това ще е един от най-важните моменти от световното развитие, равностоен на събитие от ранга на падането на Берлинската стена през 1989 г., посочва изданието.

Начинът, по който Тръмп си извоюва победата, показва социалните измерения на подкрепата, която той получи. Най-изненадващо той получи симпатиите на щатите Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин – индустриални региони, досега здраво свързани с демократите. Може би точно заради това Клинтън дори не си направи труда да води някаква кампания в тези щати заради очакванията, че няма как да не спечели там.

Работниците обаче, засегнати от деиндустриализацията, последваха призива на Тръмп, че ще направи “Америка велика отново” чрез възстановяване на загубените работни места в производството.

Тази история не е нова, тя се поставя. Същото наскоро видяхме и при референдума за Brexit. Привържениците на Великобритания извън Европейския съюз (ЕС) концентрираха усилията си в селските райони и малките населени места. Във Франция гласоподавателите от работническата класа, доскоро симпатизиращи на социалистическата партия, вече се насочват към националистическия Национален фронт на Марин льо Пен.

Популисткият национализъм е далеч по-широко явление, посочва изданието в анализа си. Руският президент Владимир Путин например остава непопулярен сред по-образованите избиратели в големите градове, но има огромна подкрепа сред останалите. Същото се отнася и за президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, премиера на Унгария Виктор Орбан и т.н.

Социалните класи, определяни днес от нивото на образованието на хората, изглежда се превръщат в най-важният социален фрагмент в индустриализираните и развиващите се страни. Това се задвижва директно от глобализацията и похода на технологиите, улеснени от либералния световен ред.

Когато говорим за по-либерален световен ред ние говорим за система на международната търговия и инвестиции, основани на ясни правила, които подхранват растежа на световната икономика през последните години. Това е система, която позволява устройствата на Apple да бъдат сглобени в Китай и да бъдат доставени на клиентите по целия свят в седмицата преди Коледа, дава пример изданието.

Тази система също така улеснява движението на милиони хора от по-бедните страни към по-богатите, където да намерят по-широки възможности за реализация на себе си и на децата си.

Тази система работеше точно така от 70-те години на миналия век до кризата от 2008 г. И както всички сега ясно осъзнават, ползите от нея не отнасят до цялото население. Работническата класа в развития свят се сблъска със сурова реалност – изчезване на работни места заради възлагане на работа на външни изпълнители и прехвърляне на производства в търсене на ефективност и в отговор на безмилостно конкурентния световен пазар.

Ситуацията се изостри допълнително заради ипотечната криза в САЩ и кризата в еврозоната. И в двата случая системите, проектирани от елитите – в случая на САЩ това са либерализираните финансови пазари, а в Европа става въпрос за Шенгенската система и вътрешната миграция, се сринаха рязко заради външни шокове.

Цената на тези неуспехи беше платена по-скоро от обикновените работници, отколкото от елитите. Затова и не би трябвало да е толкова учудващо защо популизмът се очертава като толкова водеща сила на политическата сцена.

В САЩ политическата система също не отговори на очакванията на работническата класа. Републиканската партия се доминира от представители на корпоративна Америка и нейните съюзници, които щедро се възползваха от глобализацията. Демократическата партия пък заложи на политиките на идентичността, защитавайки правата на жените, афроамериканците, латиноамериканците, ЛГБТ общността и т.н., и изгуби икономическия си фокус, подчертава FT.

Провалът на американската политическа система да представлява работническата класа се отразява в подобни неуспехи в цяла Европа. Европейската социална демокрация също живееше в мир с глобализацията допреди няколко десетилетия.

И в САЩ вече много хора започват да се чудят защо техните общности се пълнят с имигранти и заради въведената система за политически коректен език дори не могат да се оплачат от това. От години в страната тече процес на зараждане на национализъм в различни форми, който иска да се обедини и да се свърже в органична културна общност. Ето защо Доналд Тръмп получи огромен брой гласове от добре образовани и по-заможни избиратели, както и от представителите на работническата класа.

Какви може да се очаква да бъдат конкретните последици от победата Тръмп за международната система? Противно на неговите критици Тръмп има последователна и ясна позиция: той е националист и по отношение на икономическата политика, и по отношение на глобалната политическа система.

Опасностите от тези позиции както за глобалната икономика, така и за глобалната система за сигурност не трябва да се подценяват. Светът днес прелива от икономически национализъм. Традиционно отвореният режим на търговията и инвестициите зависи от хегемонията на САЩ, за да остане на повърхността. Ако САЩ започнат едностранно да променят условията на договора, много мощни играчи от целия свят ще отвърнат на удара и ще тръгнем надолу по икономическа спирала, много напомняща тази от 30-те години на миналия век, подчертава изданието.

Опасността за международната система за сигурност също е огромна. Русия и Китай се проявяват в последните десетилетия като водещи авторитарни велики сили, които имат и териториални амбиции. Позицията на Тръмп по отношение на Русия е вероятно най-тревожна, защото той никога не е произнесъл и една критична дума за Путин и се предполага, че оправдава анексията на Крим.

Като се има предвид общото му невежество за повечето аспекти на външната политика, последователна му специфичност по отношение на Русия показва, че Путин може и да има някакъв скрит механизъм за влияние върху Доналд Тръмп, може би под формата на дългове към руски източници, които поддържат бизнес империята му в състояние на платежоспособност. Първите жертви на всеки опит за “по-добро разбиране” с Русия ще са Украйна и Грузия – две страни, които силно разчитат на подкрепата на САЩ, за да запазят своята независимост.

Нещо повече, под лидерството на Тръмп вероятно ще настъпи краят на епохата, в която Америка символизираше демокрацията. Американско влияние винаги е зависело повече от “меката сила”, а резултатите от изборите означават смяна на курса на тази политика.

Остават редица големи неясноти по отношение на новата Америка. Какво би направил Тръмп, когато открие, че другите страни отказват да предоговорят съществуващите търговски пактове и да се подчиняват на условията му? Какво ще се случи с трансатлантическия алианс? Какво ще стане, когато той се изправи пред реалността на сирийската война?

Най-голямото предизвикателство за либералната демокрация в САЩ не идва толкова от откровено авторитарни сили като Китай, колкото отвътре. И в САЩ, както и в Европа и на други места по света, либералните елити трябва да се вслушат в гневните гласове извън крепостите им и да мислят за социалното равенство и идентичността като за въпроси от изключителна важност, заключава изданието.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване