Тръмпокалипсис 11/9

 Дано само 45-ият президент на САЩ не завърши като 35-ия Петнайсет години след апокалипсиса, наречен найн илевън (9/11 - кодировката, с която САЩ отбелязват датата и събитията от 11 септември 2001 г.) Америка се изправи пред шокиращия резултат от президентските избори на 9 ноември, който някои, може би с право, определят като 11/9 Тръмпокалипсис. Доналд Тръмп бе посочен от избирателите с такава категоричност, че това не остави шанс на адвокатите на Клинтън дори да си помислят да оспорват вота. Същият този Доналд Тръмп, когото повечето медии в САЩ определяха като клоун, идиот, сексист, расист... И на когото предричаха сигурна загуба. Но медиите в САЩ, както казва самият Тръмп, нямат нищо общо с журналистиката, те са “най-мощното оръжие на Клинтънови и на пропадналата и покварена върхушка, която прави всичко възможно, за да държи тези престъпници на власт”. Според Тръмп Америка и светът се управляват от “глобална силова структура” - съюз на големи корпорации, политически групировки и медийни магнати. Нарича ги още “шепа глобални лобисти, които манипулират системата” и чрез илюзорна демокрация и корпоративни медии налагат политически дневен ред, който не е дневният ред на хората, а техният собствен. Звучи много познато. Точно така, както хората и у нас си говорят открай време. Ясно е, че американските избиратели повярваха на Тръмп, защото чуват собствените си мисли, изговорени от неговата уста. Въпросът е дали той наистина мисли така, или казва всичко това, защото знае, че хората биха искали да го чуят? Колко извънсистемен играч е Тръмп и възможно ли е наистина да промени всичко това, срещу което твърди, че ще се бори? Какво ще се случи с търговските споразумения, с досега действащите стратегически съюзи, НАТО и целия комплекс за сигурност? Как ще се преразпределят ролите на глобалната шахматна дъска - руснаците, китайците, иранците, саудитците... Ще спрат ли войните в Близкия изток, или ще започнат нови, без участието на САЩ? Ще се промени ли логиката на световната политика въобще? Какво ще е бъдещето на САЩ и света в управленския мандат на Доналд Тръмп? Още преди изборите “Нюйоркър” публикува материал, в който предложи такъв поглед напред във времето. Прочитайки написаното, почти можем да си представим утрото на 20 януари, 2017 г., когато Тръмп ще се отправи към Белия дом. Ще пие кафе с Обама и след кратък разговор двамата заедно ще седнат в президентската лимузина - Обама отдясно, Тръмп - отляво, за да се отправят към Капитолия, където по обед ще започне инагурацията на 45-ия президент на САЩ... Само че детайлите кой от коя страна ще седне в лимузината не са чак толкова важни. По-важно е дали наистина Тръмп ще направи опит да промени света и доколко този опит ще е успешен. А и откъде ще започне? Дали няма да бъде възпрян, усмирен, опитомен от съветниците, администрацията, от доминирания от републиканци Конгрес... Въобще от системата, която функционира безпроблемно с всички грижливо заложени през годините защитни механизми. Малко след като е положил клетва като президент, Тръмп ще има среща със специално назначен военен съветник. Това е човекът, който отговаря за т.нар. ядрено куфарче - 45-килограмовия алуминиев сандък, облицован с кожа, в който е системата за ядрена война с меню от цели за удари - градове, военни арсенали, критичната инфраструктура... Президентът Тръмп ще получи и идентификационната карта с кодове, чрез която се задейства тази система. “Бисквитката”, както тази карта е известна във вътрешноведомствения жаргон на Белия дом. По време на цялата кампания пламенни защитници на идеята Хилари Клинтън да бъде президент на САЩ често се опитваха да стряскат американците и всички отанали хора по света, че ако Тръмп стане главнокомандващ, той ще получи достъп до ядреното куфарче. В смисъл, как такъв идиот ще държи пръст върху червения бутон, който може да изпепели всички ни? Но като стана дума за идиотии, “Нюйоркър” припомня любезно как навремето президентът Джими Картър забравил бисквитката в един костюм, който бил дал на химическо чистене. А пък Бил Клинтън просто я забутал някъде и така минали няколко месеца, през които президентът не знаел къде е картата за активиране на ядрената система на САЩ Всъщност мнозина американци признават, че страната им вече е имала своя най-идиотски президент и това е Джордж Буш-младши. Човекът, който започна мандата си с огромното съмнение за фалшификация на изборите. За да го завърши с обвинението, че е дал заповед да се фалшифицират доказателствата, послужили като аргумент за войната в Ирак. Както се оказа, Саддам не разполагаше с никакви оръжия за масово поразяване, но интервенцията срещу режима му промени изцяло хода на събитията в Близкия изток. В този контекст отношението на Тръмп към Техеран и постигнатото споразумение за иранската ядрена програма може да има сериозен ефект върху ситуацията в региона. Някои наблюдатели предполагат, че новият президент ще има съвсем различно отношение към чуждите ядрени програми и дори не би възразил страни като Южна Корея и Япония да развиват такива. А защо не и Иран? Ако саудитите и някои по-малки заливни монархии са основните спонсори на Хилари Клинтън и “злите сили” зад нея, защо Тръмп да се кара с техните врагове? Въпросът опира също и до това как ще подходи новата американска администрация към заварените квазивойни, които Рияд и Техеран водят в момента помежду си на чужда територия - в Сирия, Ирак, Йемен...? Ще продължат ли американците да плащат за чужди войни? Ако се вярва на предизборните приказки на Тръмп, то финансирането на разни бунтовнически организации със съмнителен морал и ценности ще трябва да спре. Така би отпаднала и част от проблема с двойните стандарти, при които се бомбардират бивши приятели или се подклаждат конфликти по причини, които само на хартия имат нещо общо със “свободата и демокрацията”. И когато Тръмп казва, че ще изгони всички нелегални мигранти и ще построи “голяма и хубава” стена по границата с Мексико, едва ли точно ние можем да му опонираме, докато в същото време мразим “краставите” афганистанци и строим голяма (и скъпа) ограда по границата с Турция. Все по-често говорим, че мигрантската вълна, заляла Европа, е резултат от решения и действия на политически династии като Буш и Клинтън и затова е съвсем естествено Тръмп да намира все повече симпатизанти у нас. Фактът, че новият президент има око за красотата на източноевропейките пък го прави още по-близък и разбираем за нашата душевност. Но това е друга тема. За нас би трябвало да има далеч по-важни въпроси от този за формите на словенката Мелания. И един от тях вълнува много европейци даже отвъд Балканите. Ще продължават ли американците да се грижат за сигурността на Европа? Откъде накъде! Който иска американски войници, трябва да си плаща за това, казва новият президент на САЩ. Звучи съвсем разумно. Особено ако го слушаш откъм Охайо и Небраска, а не в Полша и Естония. Според някои анализи политиката на Тръмп към Русия всъщност ще доведе до намаляване на напрежението, стигнало по време на “пацифиста” Обама до все по-често говорене за опасност от трета световна война. Дали Тръмп ще преобърне всичко, отказвайки се от тази съмнителна слава на САЩ като световен хегемон, подхождайки към страната си като мениджър, който трябва да спаси разпадащата се голяма фирма с известно лого, която обаче губи на поразия от хиляди несвойствени дейности? Като се има предвид успешният му бизнес за милиарди, Тръмп явно може да управлява. Но достатъчно ли ще е това и доколко държавата може да се управлява като фирма? Би могло да се каже, че ставайки президент на САЩ, той всъщност ще ръководи най-голямата компания в света, в която работят 2,8 милиона цивилни и 1,5 милиона военни служители. Ще има и думата за някои от предстоящите над четири хиляди назначения. Както и това да посочи с пръст и да каже: Ти си уволнен! Нещо, което му се удава до съвършенство, както видяхме в едно телевизионно риалити. Държавният персонал обаче не би трябвало да е най-голямата му грижа, защото обещанията, които е направил, всъщност са към представителите на работническата класа, останали без работа. Тези хора очакват от него да поведе “борбата за оцеляването на нацията”. Той вече обяви началото на тази борба в деня преди изборите, обвинявайки онази “глобална силова структура”, отговорна за икономическите решения, които са ограбили работниците и държавното богатство и вкарала го в собствените си джобове. В същото време Тръмп ще трябва да вземе решение как да постъпи с управлението на собствената си компания. По закон държавният глава на САЩ не е обвързан с разпоредби за конфликт на интереси и той може да запази контрол върху собствеността си. Но в случая говорим за държавен глава, чиито фирми имат бизнес в Трурция, Азербайджан, Южна Корея и другаде по света. В същото време решенията на президента във външната политика по отношение на тези страни могат да навредят или да подпомогнат бизнеса му. Затова наблюдателите очакват, че Тръмп ще прехвърли част от контрола на компанията на три от децата си - Доналд-младши, Иванка и Ерик. Американците, които още живеят със стреса от 11 септември, ще искат да знаят и какво ще им поднесе Тръмп в битката с тероризма. Президент, който преди да бъде избран, заяви, че няма никакво доверие на хората от ЦРУ и службите за сигурност. А в края на краищата дали “покварената върхушка, поставила в залог трилиони долари и контролираща високите етажи във Вашингтон” ще се откаже толкова лесно от господството си? И няма ли опасност 45-ият президент на САЩ да завърши като 35-ия?

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/273816_%D0%A2%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%81+119++

Свързани новини: