- Г-н Попиванов, какъв е прочитът ви на изборните резултати? Останахте ли изненадан?

- Не бих казал, че съм изненадан. Всъщност тенденцията на разрастването на подкрепата за ген. Румен Радев и невъзможността на Цецка Цачева да намери по-широка периферия извън привържениците на ГЕРБ се виждаше още в началото на кампанията. Резултатите от вота показаха, че българското общество търси промяна и заложи на кандидат, който да въплъти в най-голяма степен тази промяна. Това прави влизането на хора без политическа биография в политиката нещо търсено и ценено от избирателите.

- Но ген. Радев беше напълно неизвестен за обществото кандидат. Как стигна до тук?

- Така е. Обяснявам си го с умората от традиционните политици, от сложната конфигурация в досегашната коалиция и споровете между партиите вътре в нея. Така че традиционната политика, която ни се представя от няколко години насам, предизвика неодобрението на обществото.

- Много ваши колеги дори направиха паралел с вота в САЩ и избора на Тръмп, който също не идва от политическите среди. Може ли да се говори наистина за такива аналогии?

- Аналогиите са доста далечни според мен, защото ситуацията в САЩ и тази у нас са доста различни и като мащаби, и като залози, и като отговорности. При всяко положение в целия западен свят има една масова вълна на отхвърляне на елитите. Това провокира търсене на надежда в нови лица. И както споменах, това не важи само за България.

- Как си обяснявате, че на втория тур имаше по-ниска избирателна активност от първия?

- Струва ми се напълно нормално, имайки предвид и предходните президентски избори. Общо взето, у нас е редовна практика значителна част на привържениците на загубилите на първи тур кандидати да не гласуват на втория.

- С какво обаче тези избори бяха по-различни?

- Изборите бяха по-различни с това, че за първи път от 10 години насам видяхме неубедителен ГЕРБ. Също така това са изборите в България, които в най-висока степен са повлияни от международния контекст. От случващото се в близост до нашите граници, от страховете от мигрантската криза. Хората искат да бъдат защитени от всички рискове, които крие бежанския проблем. Това допълнително засили търсенето на някаква алтернатива.

- Какво следва от тук насетне? Трябва ли да драматизираме ситуацията заради един предстоящ предсрочен вот?

- Едва демократична процедура не би трябвало да бъде драматизирана. Все пак в политиката винаги е така - едни печелят, други губят. Не смятам, че би могло да има и някакви тревожни последици за България. Предсрочният парламентарен вот обаче попада в контекста на два основни проблема, чието развитие тепърва ще следим. Първият от тях е въпросът за битката за интерпретации - как ще бъде представена дилемата стабилност срещу хаос. Това е първият момент. Вторият момент е свързан до голяма степен с евентуалните промени в изборното законодателство - въвеждането на решенията от референдума и евентуално някои други промени. Те биха могли да имат изключително мощно въздействие върху цялостното преформатиране на политическия пейзаж. Едно е да смятаме шансовете на политическите сили на база на пропорционалната система, а съвсем друго е по мажоритарна. Това може в много голяма степен да промени нашите очаквания и да реши в голяма степен кой ще управлява след сегашните избори.

- Очаквате ли да има наистина промяна в политическата система? Или по-скоро въпросът е дали това може да се стане скоро?

- Най-вероятно ще има. Но като че ли в България технологично нещата винаги траят повече време, отколкото на други места. Вярно е, че всеки се страхува от хаос, включително в административен и организационен план. Разчертаването на страната на 240 едномандатни района със съответните администрации, избирателни комисии би могло да се окаже много трудна и продължителна работа с неясни последици относно спокойното и нормално провеждане на едни избори. Така че ще видим какво ще се случи в следващите няколко месеца. Аз смятам по принцип, че заложените в референдума теми са погрешни. Но явно това е прието в съзнанието на много хора едва ли не като чудодейно решение на проблемите у нас. Затова не мисля, че трябва да се работи в тази посока, ако искаме да имаме нормална и представителна демокрация.

- Изигра ли обаче задължителното гласуване своята роля? Особено на първия тур имаше доста висока избирателна активност. Някои определиха това като прецедент.

- Не мисля. Независимо от всичко, активността на президентския вот като цяло е малко по-висока от тази на предишни избори. Тя по никакъв начин не се движи до нивата, които са характерни за страни със задължително гласуване, където пускат бюлетина над 85% от имащите право на глас.

- А какво показа квадратчето „не подкрепям никого“ на вота?

- За мен бе излишно. Не смятам, че би могло да изиграе друга роля, освен да подкопава легитимността на самия вот. По същия начин, по който преди време бе въведено съобщението, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Така вместо да се преценява към кого от наличните кандидати избирателят е насочил своето доверие, голяма част от времето ни ще бъде отделено да коментираме колко много са хората, които не подкрепят никого.

- Какво ни предстои оттук насетне? И смятате ли изобщо, че победата на ген. Радев означава и победа на БСП?

- Не съм убеден в това. Има предпоставка, но е малко вероятно. Важно е как БСП ще реагира на тази ситуация, за да я поведе в необходимата посока. Само че обикновено тя не показва такова умение. Заедно с това е много важно как методично ще се отлее дебатът за тези избори, как ще се коментират темите, които ще се превърнат в централни. Включително и тази за свикване на Велико народно събрание, подхвърлена от подалия оставка премиер Бойко Борисов, а след това и от АБВ. Не бих се учудил, ако замисълът за това води до една президентска република.

- Време ли е за Велико народно събрание?

- Не мисля, че е време. Институциите се нуждаят от голяма обществена подкрепа, за да можем да експериментираме в такъв мащаб, без да рискуваме политическата конфигурация в страната.

- Какви тенденции виждате оттук насетне в политическия пейзаж?

- Едната е постепенно засилване на патриотичния лагер и ориентация на все повече избиратели към тези формации. Особено след като се явяват заедно на избори. Другата е бавно свиване на подкрепата за ГЕРБ. Това обаче по никакъв начин не означава, че партията изчезва, нека хората да не ме разбират погрешно. Третата е преутвърждаване на ДПС, тъй като основният конкурент за нишата на движението - ДОСТ, показа, че има някаква перспектива само в Турция. Заедно с това е налице повишено търсене на фигури, които изразяват обществено недоволство. Така че не е изключена появата на нови партии.

Визитка:

Борис Попиванов е роден на 20 юли 1981 г. в София

Завършва Първа английска езикова гимназия

Бакалавър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”, профил “Политическа теория и политически процес”

Автор е на изследването “Новият избирател”, както и на статии в областта на политологията в сп. “Наука”, “Ново време”, Списание на БАН. Носител на първа награда от Третия национален конкурс за есе “Цветан Стоянов”