Дяволът е в подробностите

На изборите за Велико народно събрание на 10 и 17 юни 1990 година 400 депутати бяха избрани по механично смесена система: 200 по пропорционална система с използване на метода на Д’Ондт, и 200 по мажоритарна система в два тура с абсолютно мнозинство. Такава именно система беше подложена на гласуване в референдума на 6 ноември и получи внушителните 2,5 милиона гласа одобрение. Друг е въпросът, доколко широката публика беше запозната с предимствата и недостатъците на този тип системи. И ако не е била запозната, както се оказа, то не е нейна вината, а на политиците, които уж са призвани да водят народа.

След това, до 2005 година включително, използвахме пропорционална изборна система с 4-процентов праг и възможност за избор на независими кандидати. През 2009 година БСП направи опит да въведе нещо като смесена система, от което загуби катастрофално и после дълги години ближеше електорални рани. През 2013 и 2014 година

използването на пропорционалната система продължи,

но вече с преференции. Това доведе до няколко комични изпълнения от типа 15/15 – съвпадане на номера на партията с номера на даден кандидат в листата, в резултат на което той/тя влиза в парламента, изпреварвайки даже лидера. Първата жертва на този феномен пак беше БСП. И чак сега, след като една лява евродепутатка стана вицепрезидент, един друг, дълго чакал кандидат от БСП, ще влезе в Европарламента. Обаче в края на 2016 година, на референдум, българският избирател поиска нова изборна система. И може би ще я получи.

Впрочем, политиците бяха убедени, че референдумът, за пореден път, няма да мине. Но той взе, че почти мина и стана невъзможно народната воля хептен да се заобиколи. За да стане това, допринесоха два фактора: едновременното произвеждане на президентски избори и референдум и уж задължителното гласуване. Така или иначе, големите политически сили вече заявиха, че ще уважат волята на хората. ГЕРБ направиха това по-убедено, а БСП с половин уста и вече има признаци за намаляване на ентусиазма в това отношение. За малките партии да не говорим, те изпаднаха в нещо като ступор и се снишиха по живковски, за да мине бурята.

И понеже у нас денят за размисъл е след изборите,

съответно след референдумите, нека видим за какво всъщност сме гласували на този референдум. Предлага се един от най-острите варианти на мажоритарна система, който дори във Франция не е точно такъв. Ако погледнем към Европейския съюз, там има 27 държави. Щото Великобритания вече е в режим на бягство, отдръпвайки се обратно на острова. С надежда да се спаси от пришълците, макар че надали ще успее. Та в тези 27 държави точно в една – Франция, системата е много подобна на предложената. В още 6 държави системата е смесена, а в останалите 20 е като нашата с известни вариации. И аз, като мнозина българи, бих искал за разбера следното нещо. Защо, ако мажоритарната система в два тура с абсолютно мнозинство, е толкова хубава, я има само в една от 27 държави? Ако бяхме потърсили отговора на този въпрос преди, а не след референдума, може би и резултатите щяха да са други. Макар че едва ли. Българинът, както казахме, обича да експериментира.

С какво е добра и с какво е опасна тази система? Да почнем с доброто. В момента се завихря световна политическа криза с неясен, но вероятно много опасен изход. Тя се дължи на огромния разлом, който зейна между обикновените хора и политическите елити, национални и глобални. И няма значение, че днес в Европа и даже в САЩ хората живеят по-добре от преди според формалните показатели. Няма значение, защото бушува чувство за върховна несправедливост, а то именно предизвиква революциите. А не толкова гладът. То и много гладният човек не може да прави революция, щото е изнемощял и за нищо не става. Но щом набере сили и се огледа, вижда неправилната уредба на света. И цунамито на гнева се отприщва. Затова трябва да се чете кратката история на Френската революция, а може и някой по-подробен вариант.

А какво става у нас? Бойко Борисов е прав, че имаме втори най-висок ръст в Европа (не че е достатъчен, разбира се), че се работи по пътища и други инфраструктурни проекти и т.н. и т.н. И какво от това? Една пета от избирателите на ГЕРБ гласуваха за Румен Радев. А бе, трябва да се чете история на Френската революция! Много поучително четиво. И трябва да се чете овреме. Примерно преди, а не след като високо над главата ти зависне ножът на гилотината, а долу същата тази глава я чака кошът.

Именно в сянката на набиращото сила цунами на народния гняв се мержелее ползата от мажоритарните системи. И тя е, че при тях има топла връзка между избиратели и избирани. Или поне така им се струва на двете страни. Или само на едната. Много важно ли е това? Вероятно, защото именно в държавата, изобретила гилотината, и прилагала я доскоро, се използва мажоритарна изборна система в два тура. Знаменитата и толкова любима на някои наши коментатори М2. И единствена в Европа. Французите явно знаят защо.

Ако да бяха само ползите от М2, нямаше какво да се говори. Въвеждаме я и край, от чешмите потичат мед и масло, благодарното гражданство излиза на манифестации както при комунизма, а от демократичната трибуна му махат развълнувани политици. И политички, за да сме джендър коректни. За проблемите при тази система се писа много, няма да ги повтарям разните писаници. Само ще напомня, че веднъж във Франция тази система леко до средно изненада единия политически блок. Когато другият блок с 40 на сто от гласовете гушна 80 на сто от мандатите. То и в САЩ Хилари Клинтън уж имаше повече гласове (вече се спори по този въпрос), но колоритният Доналд Тръмп ще е следващият президент. Ако, разбира се, не му хрумне да се разходи до Далас, Тексас, на 22 ноември. А и на други дати също.

Ако ще въвеждаме М2 у нас, трябва да видим какви са подробностите, в които открай време се крие дяволът. Първата подробност е каква М2 ще изберем. Предложената в референдума, или френската. Щото при френската на балотаж отиват всички, спечелили поне 1/8 от вота на първи тур. Така между двата тура се правят разни коалиции, а крайната десница и крайната десница отпадат от състезанието. Което е добре донякъде, а именно до момента, когато масите се разгневят. Щото тогава властта пак се сменя, но не с бюлетини, а с калашници. И после от музеите на първо време се вадят екземпляри от изобретението на доктор Жозеф Гилотен. Докато се произведат достатъчно нови. Ако обаче ще следваме народната воля, ще трябва да въведем твърдия вариант на М2.

Друг вариант е механично смесената система 120 на 120,

която беше използвана през 1990 година при избора на ВНС. Според специалистите, обаче, най-добрата система е българският вариант на немската система (не се шегувам!), при който няма нужда да се променя текущо броят 240 на мандатите в Народното събрание. Тези системи, поне на първо време, нямат особен шанс за одобрение в парламента.

При всички варианти на териториална мажоритарност (без немската система) от фундаментална важност е районирането на страната, а и на секциите в чужбина. Това е важно както за да се осигури максимална представителност на населението в едномандатните изборни райони (ЕИР), така и за да не се ощетят някои политически сили чрез съзнателно манипулиране на изборната география по американския модел „джеримандъринг”. С последния термин се означават практиките, въведени от губернатора на Масачузетс Джери през 1810 година, за спечелване на повече мандати с по-малко гласове. Районирането е нетривиална математическа задача, която за съжаление няма единствено решение и това може да породи спекулации. Много спорове ще предизвика и определянето на ЕИР в чужбина и в частност в Турция. Впрочем, вече се работи по райониране на страната и чужбина и проект за това скоро ще бъде представен на политиците и обществеността.

Подробностите не свършват дотук. При пропорционалната изборна система депутати стават министри и биват замествани от следващия в листата. След това те могат да се върнат в парламента, изтласквайки обратно временно заемащият мястото им депутат от същата листа. Други пък напускат парламента, биват замествани от следващия в листата, но нямат право на възстановяване на депутатския статут. Във всички тези случаи няма проблем с общия брой депутати, който остава 240.

Какво обаче правим при М2? Има много варианти. Първо, можем да премахнем несъвместимостта между някои държавни длъжности и статута на депутат, например депутатите ще могат да са и министри, както е във Великобритания. Това, най-малкото, изисква промяна в Конституцията. Друг вариант е при всеки такъв случай да се правят нови избори, което е разточително и хаби политическа енергия. Трети вариант е всеки кандидат в изборите да има подгласник, нещо като „вицедепутат”, който да го замести в парламента при необходимост. Подгласникът, обаче, също е избран и следователно не би трябвало да

може да бъде изместван при връщане на титуляра

Има и още много подробности, ако искаме да имаме М2 като хората. Подробности, в които не просто е скрит един дявол, а има много малки дяволчета.

Да завършим с обобщение на важните неща за изборната система. Първото и най-важно е, че има ясно изразена воля на народа и тя не може вече да бъде пренебрегвана. Или поне не може без сериозни рискове за онези, които ще го направят. Второ, има партиен интерес, а партиите у нас по конституция са гръбнакът на политическия живот. Трето, има дългосрочен национален интерес и той изисква разумен консерватизъм, или, казано по народному, не трябва много силно да клатим лодката, в която всички ние се намираме. Защото от нея могат да изпаднат не само омръзналите на народа политици. А може и самият народ да цамбурне в студената вода. В която, по теория на гадостта, живеят гладни крокодили и други неприятни, меко казано, създания.

Можем ли да сме оптимисти, че ще излезем с минимални щети от дупката, в която толкова ентусиазирано се набутахме? Този въпрос има чисто академичен характер. Не е важно дали можем, защото просто трябва да го направим. Както е в армията: никой не пита притихналите в окопа войници, дали са оптимисти за изхода на атаката. Те имат заповед да превземат позицията на врага и тази заповед не се обсъжда. Така са го правили в миналото дедите ни затова България я има!

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител