Да преподаваш Алеко, когато приликата с действителни лица е неизбежна

Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло. Искаме да разкажем за тези учители. OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата "Българският учител", в която ще се опитаме да разкажем за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение. Алеко Константинов играе особена роля в професионалния и личен път на Веселина Русева, която от 33 години преподава български език и литература на учениците от 10 и 11 клас в 12 Средно общообразователно училище „Цар Иван Асен II”. „Колегите ми се шегуват, че щом наближи да изучаваме творчеството на Алеко Константинов в учебната програма и в страната настъпват политически катаклизми. Някой подава оставка, министри се сменят. Затова, пристъпим ли към фейлетоните на Алеко, казвам, че всяка прилика с действителни лица и събития е неизбежна и закономерна”, усмихва се Русева. Тази година била малко по-различна. Новината за оставката на кабинета се появила, когато изучавали есетата на Ботев. Веселина Русева има общо 36 години стаж като учител. Кариерата си започва през 1980 г. в 35 СУ „Добри Войников”, в което е и завършила средното си образование. Директорът на училището я изискал за преподавател и я разпределили там. „Беше много вълнуващо да съм от другата страна в учебните стаи, в които доскоро седях на чиновете. Но за съжаление, директорът почина и малко след това за първи път разбрах какво значи да спретнат донос срещу теб.” Тогава Русева преподавала на учениците от 10-тите класове произведението „Бай Ганьо”. Опитвала се да обясни, че в този осмиван и презиран герой все пак има и нещо положително. Обърнала внимание на отношението му към сестра му Марийка. Как й е дал пари, за да може да се изучи в Дрезден, във време, в което нормалният път на една жена в България е брак, деца, домакинство. След часовете я извикали при новия директор. „Трябваше да давам обяснения защо съм представяла Бай Ганьо като прогресивен герой.” Веселина Русева решава да напусне и се премества в 12 СУ. „Да бъда учител беше голямото ми желание - споделя. - Когато завършвах българска филология в Софийския университет, извикаха отличниците на випуска и ни агитираха да започнем работа в Централния комитет на Комсомола. Всички отказахме с мотива, че мечтаем да станем учители. Нямаше лоши последици, за щастие. Може би, защото и тогава не бяха много хората, мечтаещи за учителска професия.” Казва, че най-хубавите й години като учител са били в началото на 90-те години. „Още ги нямаше тези идиотски учебни програми. В децата се усещаше свободен дух. Това беше поколението, което мина през пионерската организация, но не и през ДКМС. Четяха много, изказваха мнение, имаха умения да мислят и синтезират.” Наблюденията й са, че последните деца от този вид са родените около 1990 г., после се забелязвала промяна. „Пак има страхотни, будни и заинтересовани деца, но започнаха да преобладават тези, които не проявяват интерес към ученето.” Според Русева факторите за това са няколко. Навлизането на технологиите. Административните безумия в образователната система, които крадат от времето за учене и за общуване с децата. Хаосът с учебниците, който тя нарича „битката на учебните помагала”. „Преди имаше чудесни христоматии, прегледни учебници. Сега е сбъркана самата философия: учебниците стават все по-много, все по-тежки, все по-объркващи.” Учителката смята, че трябва да има едно универсално помагало по литература, което да прави връзка между процесите в България и света. Да съдържа сравнителни таблици, които правят паралели между идеите на нашите и чуждите творци. Да има и богат снимков материал в това помагало – децата се интересуват много от стари кадри от улиците, училищата, кафенетата и другите знакови сгради по времето, в което са творили писателите, които изучават. Веселина Русева е на мнение, че решението да се ползват безплатни учебници в основния образователен курс е изиграло лоша роля. Защото един учебник трябва да е преди всичко работно помагало, да може да се водят бележки в него, да се пише и подчертава. А сега учителите само предупреждават: „Не драскай, не мачкай, няма да приемем учебника ти в края на годината и ще трябва да го платиш.” Така фокусът е върху опазването целостта на учебника, а не върху материала в него. „Всичко, което трябваше да се направи, е издаване на достъпни, евтини и олекотени учебници, а не на музейни експонати. Аз им се карам на моите ученици, ако носят в училище луксозни издания на стихосбирки, романи. Искам ги с книги, които да ползват по предназначение и без притеснение.” Учителката споделя мнението на децата, че някои от книгите на класиците са остарели. Харесва идеята те да се издават и изучават в съкратен вариант. Не харесва тестовете, които се налагат като основен метод на изпитване. „С готовите верни и грешни отговори, тестовете работят срещу умението на ученика да се изказва, да формулира изречения, да мисли и разсъждава. Имах такъв случай. Дете, грамотно, знаещо, се проваляше редовно на тестовете. От един момент започна да ги решава без грешка. Призна ми, че е променила подхода към тях, приложила е старомодния метод: чете въпроса и записва отговора си на лист. И после чак гледа какви отговори са дадени в теста и огражда правилния. Иначе се обърква и затормозява.” Сред факторите, убиващи интереса на младите хора към училището, Русева откроява най-вече претоварването на родителите, които нямат време и нерви да се грижат за децата си и да ги мотивират да учат. Според нея, изразът „липсват му първите седем години” вече не е метафора. „А без дисциплина не може да има учебен процес. Има едно угодничене на системата към родителите, подлизурство почти. Освобождават родителите от отговорност и всичко се стоварва на раменете на учителите.” С много от колегите й са на мнение, че най-новите т.нар. стандарти за приобщаващо образование например, ограничават възможностите на учителя за реакция спрямо ученици, които „наглеят”. Така учителят се превръща в неизменният виновен за всичко, до доказване на противното. Най-хубавото нещо, което учениците са й казвали е: „Госпожо, вдъхновявате ме!” и „Мечтая да имам вашата увереност.” „Искам да им помогна да добият увереност, да израснат като хора със самочувствие. Да знаят какво могат и какво биха искали да правят в живота. Това е най-важното.” Учениците за нея Веселина Русева с нейни ученици Калоян Иванов – 11 клас на 12 СУ: Госпожа Русева умее да работи с тийнейджъри. Когато трябва, е строга, не търпи да й се качваме на главата. Харесва ми, че винаги свързва учебните теми с проблемите от нашия ден и така прави уроците интересни и запомнящи се. Александър Манов – 11 клас на 12 СУ: Учи ни да обръщаме внимание на философията на случващото се и връзката между нещата. Често ни кара да правим аналогии между материала, който изучаваме и промените, които стават с нас и в обществото. Никога не скучаем в часовете й. Невяна Рогожерова – завършила 12 СУ през 2014 г., сега трети курс „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”: Веселина Русева е изключително добър преподавател. Тя ме вдъхнови да уча българска филология. Винаги ми е помагала. Искрено й се възхищавам, защото вече толкова много години работи със същия ентусиазъм и отдаденост. Кара ни да мислим, а не да следваме някаква идеология или схема. Винаги е бодра, духовита. Тя е и прекрасен, топъл човек.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_640393.html

Свързани новини: