Защо цена на петрола под 60 долара не е устойчива в средносрочен план

Между 2007 г. и 2015 г. производството на шистов нефт в САЩ нарасна от 1,2 млн. барела на ден до 5,5 млн. барела на ден през март 2015 г., или малко повече от половината от съвкупното производство на суров петрол в страната.

ова наводни вътрешния пазар и освободи вносна суровина от около 3 млн. барела на ден (от намален внос между 2007 г. и 2015 г.), който търговските партньори на страната трябваше да пласират в останалата част на света.

Източник: графика на автора по данни на EIA

До края на 2014 г. световното търсене успяваше да абсорбира излишъка и пазарът беше балансиран. След 2014 г. и до началото на 2016 г., отчасти поради забавяне на световната икономика и отчасти поради увеличения добив на шистов нефт, търсенето на петрол изостана значително от предлагането, което имаше за резултат излишък от 0,9 млн. барела на ден през 2014 г. до 2 млн. барела на ден през 2015 и 2,3 млн. барела на ден през първото тримесечие на 2016 г.

Така все повече барели преследваха едно и също количество купувачи, което свали цената на суровината от близо 100 долара на барел до 35-37 долара на барел към края на първото тримесечие на тази година.

Източник: графика на автора по данни на ОПЕК

Отговорът на производителите не закъсня и реакцията логично беше ограничаване на потенциалното производство и предлагане, като шистовите петролни компании ограничиха капиталовите инвестиции в нови мощности за разработване на нови находища и се съсредоточиха върху увеличаване на добива от съществуващите кладенци. Така броят на действащите нефтени платформи регистрира спад от 1300 в началото на 2015 до 367 към октомври 2016, или намаление от 70%. В същото време обаче добивът на шистов нефт за същия период падна с едва 12% до 4,5 - 4,6 млн. барела на ден. По-умереното съкращение на добива на суров петрол в сравнение със нефтените платформи се дължеше на подобрената производителност на съществуващите платформи (виж следващата графика). 

Източник: графика на автора по данни на EIA

На практика американските компании намериха начин да изпомпват все повече петрол от съществуващите кладенци и то със съществуващите платформи, което подобри производителността и съкрати разходите за добив на единица барел. Това от своя страна позволи на шистовите производители да „останат в играта“ дори при рекордно ниските цени на петрола от под 40 долара за барел.

Справка в отчетите на петдесетте най-големи компании за добив на шистов петрол показва, че през 2015 г. кешовите разходи за производство на 1 барел от съществуващите кладенци варират между 10 и 20 долара за барел, като средната стойност е 14 долара за барел, или разход, който е доста под текущата цена от 45 долара на барел. Следователно компаниите остават конкурентоспособни и продължават производство, макар и с намалени печалби (а някои и със загуби) в текущата среда на рекордно ниски цени на черното злато.

От началото на 2015 г. производството на шистов нефт в САЩ започна да намалява в резултат на бавно изчерпване на капацитета на съществуващите кладенци и липсата на разработване на нови такива. За осезаемо увеличение на добива ще са нужни нови инвестиционни разходи за разработване на нови находища, които са доста по-високи от разходите за добив от съществуващи кладенци. Според анкета на Федералния резерв с компании от бранша средният пределен разход за добив на 1 барел (long-cycle breakeven costs) от ново находище през 2015 г. е 60 долара на барел, като оценките варират от 50 до 75 долара.

Източник: Анкета на Федералния резерв на Канзас Сити

Следователно, за да има икономически смисъл разработването на нови петролни полета, средната пазарна цена на нефта трябва да надвиши 60 долара за барел. Докато това не се случи, шистовите петролни компании няма да имат мотивация да разработват нови кладенци и ще продължат да помпат ресурсите на старите. Колко ресурс обаче има в съществуващите полета и колко време ще е нужно, преди да бъдат пресушени?

Отговор на този въпрос дава нова справка в отчетите на петдесетте най-големи петролни компании в САЩ. Към края на 2015 г. т.нар. доказани и развити резерви, които могат да бъдат разработени в рамките на съществуващите кладенци и със съществуващото оборудване и технологии възлизат общо на 8,6 млрд. барела. През 2016 г. по оценки на EIA шистовият бизнес ще добие 1,7 млрд. барела, което означава, че нетните резерви на шистов петрол от доказан и развит резерв към края на тази година ще слезе под 7 млрд. барела. При сегашните темпове на добив от 1,7 млрд. барела на година, това означава, че тези резерви ще бъдат изчерпани за малко над 4 години.

Кривата на добив на шистов петрол обаче не е линейна и хоризонтална, а хиперболична и намаляваща, което не позволява константен обем на добив. Например кривата на производство на шистов петрол в находището Eagle Ford (25% от общия добив на шистов петрол в САЩ) показва, че в края на първата година от експлоатацията на средния кладенец добивът пада със 75,2%, а през втората – със 46%, или добивът пада кумулативно със 86,6% в края на втората година на експлоатация¹. Следователно производството от разработен кладенец в Eagle Ford е най-голямо през първите две години от стартиране на експлоатацията на резервите му и пада постепенно през следващите години.

Източник: Uppsala University

Подобни са цифрите и за средния клaденец в находището Bakken, което държи други 25% от производството на шистов петрол в САЩ. Според данни на Департамента за минерални ресурси на Северна Дакота добивът от типичния кладенец в Bakken пада със 65% през първата година, с 35% през втората, с 15% през третата и с 10 на сто на година след това.

По данни на EIA средната възраст на съществуващите петролни полета в САЩ към 2016 г. е под 3 години. Или догодина можем да очакваме средно 15% спад на производството, последвано от 10% редукция на година в следващите години. Така през следващите три години повече от половината резерви на съществуващите полета ще бъдат изчерпани. 

Източник: изчисления на автора

Накратко – производствените особености на шистовия петрол не позволяват константен добив, а намаляващ (макар и със забавящи се темпове), особено през първите три години. При липса на икономическа логика при разработване на нови полета (нужна е средна цена на петрола над 60 долара за барел), добивът от съществуващите шистови полета ще намалява в следващите години, с което ще намалява и общият добив на суров петрол.

Шистовият петрол доведе до свръхпредлагане на световния пазар и това срина цената на черното злато през последните две години. Сега, с по-бързото изчерпване на запасите от съществуващите кладенци, пазарът отново се отправя към неравновесие, като този пъттенденцията е предлагането да слезе под нивото на търсенето и това ще тласне равновесната цена нагоре. Особено в контекста на очакванията за съживяване на икономическия растеж и ускоряване на инфлацията (което стимулира търсенето на петрол), както и намеренията на ОПЕК за съкращаване на производството.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител