Два болни въпроса, по които кандидатите за председател на БАН мълчат

Като чета програмите на двамата кандидати за председател на БАН – чл.кор. Николай Милошев и акад. Юлиан Ревалски – ми прави впечатление пълното приемане на организационното и научно статукво и липсата на намерения за реформи. Личи си съобразяване с това какво биха искали да чуят членовете на популисткото Общо събрание на БАН, които ще ги избират. Законът и Уставът на БАН определят основно място на две структури с важни функции – Съвета на настоятелите (СН) и Събранието на академиците и чл.кореспонентите (САЧК). В програмата на Николай Милошев не може да се намери дори и една дума за тях, а в програмата на Юлиан Ревалски – само едно формално споменаване че органите на управление на Академията трябвало да сътрудничат със СН и САЧК. Съветът на настоятелите беше създаден с изменение на Закона за БАН през 2011 г с функциите да съгласува научните планове и отчетите на БАН, да получава на всеки 6 месеца финансов отчет от всички звена в БАН, да контролира разходването на бюджетната субсидия и да упражнява контрол върху стопанисването да собствеността, да анализира на всеки две години получените от Управителния съвет резултати за работата на академичните институти и другите самостоятелни звена, а на всеки три години – резултатите от атестирането на учените, както и други контролни функции. Може да се каже че още от създаването си Съветът на настоятелите не изпълняваше стриктно нито една от вменените му функции, а след 2014 г практически преустанови дейността си. БАН нескрито саботираше функционирането на Съвета на настоятелите. Още с формирането на този орган нескрито се търсеше паритет между външните членове и тези свързани с БАН – место за чуждестранен член съзнателно се държеше непопълнено, зам.председателят на БАН участваше като представител на СУБ, и с други плитки процедурни хватки. През 2014 г от БАН успяха съвсем да обезсмислят функционирането на Съвета на настоятелите – последното оповестено заседание е от 31 март 2014 г (Законът задължава СН да се събира най-малко веднаж на 3 месеца). В началото на тази година съставът на Съвета на настоятелите бе формално актуализиран, но няма никакви признаци че този орган функционира. В световната практика няма публичен научноизследователски център който да работи без Съвет на настоятелите (Board of Trustees). Такъв орган показва отвореност към обществото. Защо БАН толкова бяга от СН? Не е ли редно председателят на БАН да осигури изпълнението на Закона за БАН като създаде условия за нормално функциониращ Съвет на настоятелите, изпълняващ всички, предписани му от закона, функции? Съгласно Закона и Устава на БАН само половината от трихилядния научен състав на БАН са членове на академията като научна организация. От тях около 1400 (хабилитирани) са временни (щатни) и около 150 (САЧК) – постоянни (доживотни). САЧК, обаче, е изключено от оперативните изследователски структури и от управлението на БАН. 120 от 150-те академици и член-кореспонденти, макар и основни членове на Академията, не участват в първичните общи събрания на звената, т.е. в управлението на Академията. От друга страна, 1500 нечленове на академията участват в избора на органите на нейното управление. САЧК се явява орган без никакви функции. Корпусът на академиците и член-кореспондентите беше изключен от управлението на академията с новия Закон за БАН в началото на прехода поради политическата обремененост на повечето от членовете. Но сегашното, гореописано положение не е нормално и би трябвало да бъде само временно. Към национални академии на науките могат да бъдат изградени изследователски центрове като по принцип членовете на органа за научно ръководство (сенат) се излъчват измежду членовете на академията. Така че нормалното положение би било САЧК (или излъчен от него орган) да играе ролята на сенат (академичен съвет, върховен научен съвет), определящ научната политика. Още повече, че при сегашното устройство такъв орган няма в БАН (Управителният съвет не е научен орган). Също така, нормалното е САЧК да получи квота за негови членове в Общото събрание на академията. Това изглежда невъзможно при сегашното положение. Общото събрание на БАН не би допуснало такава промяна. Затова допринася факта че САЧК слабо и бавно се деполитизира с времето – наблюдава се едно “възпроизводство” на членовете по идеологични признаци като новите членове се избират не само на основата на научни постижения. По всичко личи че перспективата е пълно разделяне на БАН на академия с членство основано на научни постижения и на национален научноизследователски център. За да се постигне това са необходими някои промени в сегашното устройство. Така например, нелогично се явява изискването председателят на БАН (и като изследователски център) да бъде академик или член-кореспондент. Това изискване излишно стеснява възможностите за намирането на подходящ върховен администратор на БАН като национален изследователски център. А и създава чисто практически затруднения – това изискване включващо максимална допустима възраст, заедно с традицията председателят да бъде академик и с пожеланието да не е имал сътрудничество с бившата ДС, ограничава избора почти до броя на пръстите на една ръка. Също така, нелогично е регламентираните от закона възнаграждения на членовете на САЧК да се вземат от бюджетната субсидия на БАН като изследователски център. По разгледаните деликатни въпроси кандидатите за председател на БАН мълчат. Защо? *Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта ‘bulgarianscienceproblems’.  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/dva-bolni-vaprosa-po-koito-kandidatite-za-predsedatel-na-ban-malchat-news257213.html

Свързани новини: