От любов към професията - учителката Катерина Заркова

Тя е млада, лъчезарна и щастлива, защото се занимава с това, което иска. Избрала е най-прекрасната, по нейните думи, професия – учителската. Тя е госпожа Катерина Заркова – преподавател по френски език в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и класен ръководител на 11 „Г“ клас, за който казва, че това са изключително интелигентни и будни млади хора, от които постоянно учи. Обичам ги всичките, допълва тя и споделя личния си опит - днес учителят е изправен пред предизвикателството да се бори за вниманието на едни деца, които разполагат с огромна информация само на един клик разстояние. Катерина Заркова е родена през 1989 г. в София. Възпитана е от родителите си да следва онова, което желае най-силно, защото само така човек може да бъде добър в своята област. През 2008 г. завършва същата гимназия, в която днес преподава – Френската. Днес нейните учители са нейни колеги, а госпожа Заркова води своите часове в същата класна стая, в която някога е учила. Отчита, че оттогава до днес е станала по-отговорна. Благодарна е на своята любима учителка – госпожа Вяра Любенова, която и днес преподава френски език в гимназията и продължава да помага на младата си колежка – за познанията си по френски и за това, че я насочва към специалността Френска филология, която Катерина избира след гимназията. В тези години бъдещата учителка се колебае, обмисля журналистиката като поле за изява, тъй като майка ù е журналист, или пък нещо друго хуманитарно, защото й харесва да пише и ù се отдават литературата и чуждите езици. И тогава нейната учителка ù казва нещо, което Катерина си спомня ясно и днес: най-добрата база, на която може да стъпи един хуманитарист, е филологията; много често добрите журналисти са филолози, добрите преводачи са филолози, неизменно добрите преподаватели също са филолози. И Катерина избира Френска филология в Софийския университет – обучение, което много разширява кръгозора ù. В хода на обучение в университета Катерина Заркова има възможността да избира между полилингвистична и педагогическа насоченост. Тя обаче иска да вземе всичко от тази специалност и избира и двете: посещава много лекции по литературоведски дисциплини, както и всички предмети, които са необходими за придобиване на педагогическа правоспособност. И тъй като за второто се изисква стаж, а Катерина има добър успех, шансът я отвежда във Френската гимназия под менторството на госпожа Любенова, която я насочва, показва ù как да подготвя уроците си – подкрепа, която стажантката няма да забрави. „До този момент не бях решила, че ще ставам учителка. Обаче там някак го усетих“, казва Катерина. Изпитният урок за учители, разказва тя, е нещо много притеснително за всеки студент. Той се провежда в присъствието на базовия преподавател, преподавателите от университета, а често и директора на училището и всички наблюдават кандидат-учителя. Всички колеги на Катерина си тръгват от този урок с чувството „Не, аз тази професия никога няма да я работя, толкова е затормозяващо!“. Тя обаче прекарва едни вълнуващи осемдесет минути, които са минали като пет. В края на учебния блок едно от децата се приближава до нея и ù задава въпроса: „Доволна ли сте, че вече станахте госпожа?“, което искрено очарова и разсмива бъдещата учителка. „Тогава разбрах, че това е което искам да работя. И съм много щастлива с този избор!“, казва тя днес. Изпълнена е с благодарност и към всички свои преподаватели в СУ, които за четирите години малко по малко възпитават в нея идеята, че да бъдеш учител всъщност е прекрасно, въпреки че често се оказва подценявана професия. В четвърти курс Катерина прекарва един семестър във Франция по програма „Еразъм“. Това време за нея е ползотворно, както за по-пълното овладяване на езика, така и за личното ù самочувствие. Като всеки български студент, избрал да остане да следва в България, тя изпитва известно притеснение, че може би приятелите ù от випуска, които учат в чужбина, имат по-добри условия за обучение и че те вероятно ще имат по-добра кариера. В Сорбоната обаче тези притеснения отпадат – тестовете показват, че нивото ù на владеене на френски език е по-високо от това на французите и директно е прехвърлена при магистрите. Имах нужда да чуя това тогава, споделя тя. След това записва магистратура – „Преводач-редактор“ – отново в СУ. И успоредно със следването в по-високата образователна степен, Катерина Заркова вече е учител в 9-та Френска езикова гимназия. "Изненадата от 11 "Г" за рождения ден госпожа Заркова". Всъщност това са букви и на френски пише "Честит рожден ден, госпожо Заркова". „Натъжава ме фактът, че професията в днешно време не е това, което трябва да бъде в очите на хората. Не е достатъчно желана от младите. А децата имат нужда от млада, свежа енергия и е хубаво да я практикуваш, още докато си млад. Защото както учителят учи децата, така и те учат него на много неща. А младите хора имат нужда се учат постоянно, нали така?“, усмихва се госпожа Заркова накрая. И споделя наблюдението си, че нейните ученици имат ясната представа в коя сфера на живота желаят да се развиват и какво искат да правят. А очакванията към учителя са свързани с това той да съумява да отсява за тях ценната информация. Обяснява, че езикът се учи с много постоянство, дори с много зубрене, но също така в голяма степен зависи от учителя да направи обучението забавно и приятно и да покаже на учениците защо точно този урок днес ще им бъде нужен утре в живота. Според нея един добре преподаден урок означава теорията задължително да бъда обвързана с практиката и затова редовно в нейните часове се провеждат ролеви игри – понякога ученикът влиза в ролята на купувач на хляб от френската бакалия, а друг път – на политически коментатор, поканен в някое предаване да обсъди актуалната ситуация. По този начин децата освен че научават, но разбират смисъла на това да са именно в това училище. „Преподаването на език, това е преподаването на една нова култура“, казва Катерина Заркова. Отваряйки един учебник по френски език, човек открива цял един свят – вътре има всичко, което е необходимо за една нормална обща култура. Но има и друг момент от процеса на преподаване, който младата учителка е изградила за себе си и той е пресъздаването на дебати в час, на което учениците реагират най-добре и искрено се забавляват. Това се случва обикновено след петнадесетте минути теория и е свързано с разместване на чиновете, с цел, например, създаването на едно малко журналистическо студио за целите на дебата. Един от учениците е журналистът, друг защитава някаква теза, трети защитава противоположното мнение. И по този начин децата научават да се аргументират – изключително полезно умение в живота, а и за успешното преминаване на изпита DELF, след който имат възможност да учат в чуждестранни университети. Ако имат такова желание. Забавление за децата е и разиграването на различни театрални етюди. „Имат нужда от поле за изява. И това е много хубаво, понеже освен новите думи и граматични правила, които са научили, в края на деня те си тръгват с усещането, че са направили нещо за себе си. Научи са как да изразяват мнението си, как да се представят в обществото, как да се усмихват…“, разказва Катерина. Според нея няма значение техниката, която ще избереш, когато учиш – дали ще пишеш новата дума на пет реда, или ще я лепиш на стената, за да я виждаш, когато се събудиш, или пък ще си слагаш листчета с думи в джоба… - важното е учителят да представи различни техники на своите ученици и всеки да намери онази, която му пасва най-добре. Госпожа Заркова е класен ръководител от три години и в края на следващата учебна година ще изпрати учениците си към тяхното бъдеще. А те вече владеят по два чужди езика почти перфектно. За разлика от един французин в 11-и клас, който знае само френски, коментира класната. Те имат много голяма обща култура, те са от добри семейства, те са хубави, те са умни, категорична е тя. Но нямат самочувствието да го покажат, често изпитват страх да вземат думата, при разговор не гледат събеседника си в очите. Но всичко това Катерина обяснява с известната мъдрост: „Колкото повече четеш и учиш, толкова повече знаеш, че нищо не знаеш“. И това се отнася за нейните ученици, към които тя подхожда с разчупени техники, за да се отпуснат и за да им покаже, че езикът не е само суха теория, а е това, чрез което хората общуват. Попитах я кои ученици се превръщат в нейни любими и ето какво отговори тя: „Много е трудно да се каже, защото те са толкова различни! Всеки ден различен ученик ми е любим. В никакъв случай отличните ученици – онези, които винаги са си научили урока – са най-симпатични. И честно казано, не винаги точно те успяват най-много в живота. Обичам ученичката си Жанет, защото е толкова крехка и притеснителна, че с години се притесняваше да си вдигне погледа и да ме погледне, когато говоря, но същевременно знаех, че винаги всичко е чула и всичко е записала. Обичам я, защото сега в 11-и клас вече започна да ме поглежда. Обичам ученика си Мартин, на когото изобщо не му се отдава френския, защото е изключително талантлив музикант…! Вероятно няма да стане нито преводач, нито френски автор, нито ще работи в някоя фирма с френски. Обаче всичко останало, което му е дала Френската гимназия, той го символизира напълно. Обичам ученичката си Константина, която тъкмо спечели второ място на международната олимпиада по френски език и съм толкова горда с нея! Тя е от онези ученици, за които знаеш, че ако кажеш една дума, тя я е записала, вкъщи е намерила всички синоними и вече ги знае. И е онази ученичка, която няма да ти позволи да се явиш в час неподготвен (усмихва се). Защото тя винаги следи – точно какво ще кажеш и дали ще го кажеш правилно… Всичките ги обичам.“ Госпожа Заркова с нейния 11 "Г" клас. Калпазаните за нея са друг тип предизвикателство – те са онези, на които най-може да разчита. В класа на госпожа Заркова има две-три момчета, от които всички останали учители се оплакват, че вечно закъсняват за часовете и че рядко имат подготвено домашно. „Но аз знам, че точно тези калпазани са най-мъжките момчета. Ако имам нужда някой да ми помогне – когато не мога да свържа проектора или ми тежи касетофона – те са първите, които ще скочат и ще ми помогнат“, споделя учителката. И допълва, че от симпатия към нея и от възпитание тези деца слушат и записват; и те имат своя прогрес. И калпазанинът става франкофон. Който може би ще говори с малко повече грешки от отличниците на олимпиадата, но в никакъв случай няма да е по-малко стойностна личност, убедена е тя. В свободното си време Катерина Заркова се среща с приятели или чете. Любимото ù литературно произведение е „Ана Каренина“ на Толстой. Признава, че е доста романтична личност – може би защото е франкофон. Обича да чете за любов и емоции, и изобщо всичко, което я откъсва от ежедневието. Обожава и „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери заради истините, които са казани просто. От съвременните автори харесва френския автор от български произход Цветан Тодоров и дори е сред щастливците, участвали в превода на неговата книга „Интимните неприятели на демокрацията“ (заедно със Стоян Атанасов – редакторът на Цветан Тодоров за България). Желанието си за писане Катерина удовлетворява и чрез участието си в сборника тестове по френски език „7 по шестобалната системата“, който пише заедно с Вяра Любенова и Камелия Тодорова. Автор е и на две пиеси, които са поставени в рамките на Международния франкофонски ученически театрален фестивал в Стара Загора и във Френския културен институт. „С тази професия съчетах всичко, което обичам – любовта към децата, разбира се, към френския език, към писането“, казва тя и се усмихва. От Международния франкофонски училищен театрален фестивал в Стара Загора Но усмивката ù застива, когато идва време да си кажем истината за бъдещето на децата след завършването на гимназията. Темата за емиграцията я изпълва с горчивина, но признава, че не може да казва на своите ученици да не ходят в чужбина. Защо да не практикуват френския си език на място? От друга страна, учителката не вярва, че младите ще бъдат по-щастливи, ако заминат. Затова просто ги съветва: Отидете и вижте. Но после се върнете! Да се върнат, за да приложат със свежа сила някои от добрите чужди практики тук – това е нейният съвет към децата, противопоставяйки се на някои от родителите, които през цялото време насърчават своите деца да емигрират. А какво се случва с тези, които останат в България? Борят се, казва учителката. Борят се с чувството на страх, че не са взели правилното решение, когато са избрали да останат. „Много ми се иска учителската професия да е привлекателна за младите. И много ми се иска приятелите ми да не ме питат: „Е, защо го правиш за тая заплата, Кате?!“. Много ми се иска учениците ми да не ми казват, като ги попитам какво ще правят, след като завършат: "Със сигурност няма да е нещо в България". Иска ми се да ги видя тук, успели в различни сфери. Пожелавам им да имат и корпоративна кариера, но много ми се иска да ги видя и в държавната сфера. Искам да видя, че вярват в държавата. Че искат да станат лекари, полицаи, учители, журналисти. Защото какво е една държава без образование, без здравеопазване, без сигурност…“, споделя госпожа Заркова. Която също има своите страхове. Един от тях е да не се понижи качеството на образованието в страната. Защото младите хора, желаещи да станат учители, са все по-малко. За разлика от тези в кол-центровете. Дали ще има повече учители като нея – такива, които ходят на работа винаги с желание, с отговорност, ентусиазъм и любопитство – зависи и от доверието, което им оказваме ние, които пазим спомена за някой любим учител, но може би все по-скрито. А какво би ни направило по-добри? Катерина споделя две френски качества, от които имаме силна нужда: куртоазията и самочувствието. Отсъствието на тези черти се носи още от детската възраст, смята тя. Ето какво казват за Катерина Заркова нейните ученици. Дарина Сарафова, 11 „Г“, 9-та Френска езикова гимназия: Според мен е много позитивен фактът, че в системата влизат млади учители – госпожа Заркова работи с много ентусиазъм и винаги се опитва да представи материала по интересен начин. Личи си, че обича работата си. Екатерина Стоилова, курсистка във Френския културен институт* За мен госпожа Заркова е изключително точната дефиниция за учител – тя ни помага да достигнем до материала сами, да развиваме познанията си по езика и да му се наслаждаваме. Успява да задържи интереса ни и ни кара да продължим да изучаваме френски език. *От две години Катерина работи допълнително като преподавател във Френския културен институт – както на много нейни колеги, на които се налага да започнат втора работа по финансови причини.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_641498.html

Свързани новини: