87% на сто от абонатите на ерепетата у нас или почти 9 от 10 от тях са готови да сменят доставчика си на ток при либерализация на пазара на електроенергия в България. Това обяви по време на енергиен форум в София Богомил Николов, председател на „Активни потребители”, който цитира анкета на организацията, проведена наскоро у нас.

Според него либерализацията

ще донесе ползи за клиентите, но крие и много опасности

„Може да се стигне до разслояване на потребителите и да се увеличи броят на хората, застрашени да изпаднат в енергийна бедност”, обясни той. Според него другите рискове са евентуална половинчата либерализация на пазара, рязък скок на цените в началото й, създаването на картели между търговците или въвеждането на нормативни спирачки за лесна смяна на доставчика. Експертът смята, че за да се намалят рисковете, трябва да се състави регистър на нелоялните практики на търговците на електроенергия, да се направи интернет достъпен калкулатор

за лесно пресмятане и сравняване на цените

предлагани от различните доставчици. По думите на Николов, шанс за всички нас е, че мощностите за производство на ток са 3 пъти повече от потреблението и това ще даде по-голяма възможност за конкуренция между ерепетата.

Лияна Аджарова от Асоциацията на енергийните агенции смята, че 30% от домакинствата в Югоизточна Европа се определят като енергийно бедни, в целия ЕС - 10 на сто, а у нас техният дял е 39%. „Такъв процент е броят на хората, които обясняват, че не могат да покрият енергийните си нужди. 34% от българите просрочват плащането на сметките си за ток и парно, а

44,9% не могат да си осигурят адекватно отопление

през зимата. Почти 13% от българските семейства обитават жилища с течове и влажни стени”, обясни експертът.

Проучване на асоциацията сочи още, че една трета от домакинствата се отопляват на дърва, а други почти една десета - на въглища, като в селата и по-малките градове делът на тези 2 вида горива за отопление достига 85-90%. 41 на сто от хората се топлят на ток, 16% са с централно топлоснабдяване и едва 2 на сто от домакинствата са газифицирани.

Иван Хиновски от Български енергиен и минен форум смята, че при решаване на въпроса с енергийната бедност трябва да се прилага интегриран подход. Според него големият проблем на българина е общата бедност. ”Ползваме

енергийно неефективни уреди и хабим много енергия

за отопление, което ни поставя извън европейската статистика”, смята той. „Това ни прави уникат в Европа, а институциите неглижират проблема”, подчерта Хиновски. По думите му под линията на бедност у нас са почти 1,6 млн. българи, като само 255 хил. от тях получават енергийни помощи. Експертът настоява за енергиен омбудсман, както и за създаване на национален фонд "Енергийно подпомагане". Той предлага да се създаде и национална стратегия за уязвими потребители.

Шефът на КЕВР инж. Иванов пък пресметна, че енергийно бедните у нас са 480-500 хил. , или 1,1 млн. души.

Инвестиция от 60 лв. носи икономия от 129 лв.

Инвестиция от 60 лв. за уплътняване на прозорците на жилището, смяна на обикновените електрически крушки с LED осветителни уреди може да донесе икономия на ток за 129 лв. на година, изчисли Лияна Аджарова от Асоциацията на енергийните агенции.

Тя се позова на резултатите от проекта Reach, реализиран в помощ на социално слаби домакинства. По думите й спестената енергия се равнява на около 229 киловатчаса и по този начин са намалени парниковите емисии с 342,8 кг на домакинство.

Аджарова цитира и опита на сродни организации и проекти за увеличаване на енергийната ефективност в Словения. В богатата балканска държава на енергийно бедните се осигуряват експерти, които да ги съветват на място. Според нея те нямат възможност да ходят в офисите на специалистите и да искат съвети как да икономисват енергия и подобен подход е показал предимствата си.