Русия на Путин се стреми да демонстрира сила с модерна армия

Мащабно усилие за реформа, стартирало след войната между Русия и Грузия през 2008 г., превърна една рухваща, деморализирана армия в гъвкави сили, способни на бързи действия в Украйна и Сирия. Отдавна отминаха дните, когато Русия беше принудена по финансови причини да прати за скрап десетки бойни кораби и да извади от употреба по-голямата част от военните си самолети. Макар че много младежи отдавна се отклоняват от задължителната военна служба, днешните новобранци удължават назначенията си в една по-добре оборудвана, обучена и платена армия.

“Военната реформа даде на Русия, Кремъл и г-н Путин ефикасен инструмент във външната политика, с какъвто Русия не е разполагала от четвърт век”, каза Дмитрий Тренин, директор на Московския център “Карнеги”.

Тази нововъзникваща реалност хвърля сянка върху отношенията
на Москва с Вашингтон и други страни. Ключовият въпрос е ще
продължи ли добилият смелост Путин да изпраща въоръжените си
сили на остро оспорвани едностранни мисии, или дали избирането
на Доналд Тръмп в САЩ може да доведе до евентуално размразяване
на отношенията и нова ера на сътрудничество? Номинираният от
Тръмп за съветник по националната сигурност генерал-лейтенант от
резерва Майкъл Флин каза, че вижда Русия като вероятен военен
партньор в Сирия и в останалата част на света.

Военната мощ на Путин днес остро контрастира с последните
дни на Съветския съюз, когато Руската федерация наследи огромна
наборна армия с 4 милиона гърла, които едва можеше да си позволи
да изхрани.

Русия бързо намали тези редиците до 1 милион, но след това
се оказа в ситуация, в която трябваше да се бори с бунтовници
през по-голямата част на 1990-те години в отцепилата се
република Чечения. Пред петдневната си война с Грузия армейските
части, изпитвали в продължение на 15 години остра нужда от нова
техника, се сблъскаха със системни повреди на превозните
средства и на средствата за комуникация и даваха жертви при
приятелски огън заради неточни залпове. Ядосани от тези
проблеми, Путин и военните командири предприеха програма за
радикално преструктуриране и финансиране.

Вероятно най-важната промяна днес е в квалификацията на
самите войници. Въпреки че всички мъже между 18 и 27 години все
още трябва да преминат задължителна едногодишна военна служба,
Русия привлича все повече доброволци за период от най-малко две
години и изгражда култура, която изтъква армията като място за
кариера.

Наборниците получават нищожните 2000 рубли (31 долара) на
месец, а тези, които подписват договор за по-дълга служба -
десетократния размер на началната заплата и допълнителни
привилегии. Повишаването до сержант означава месечна заплата от
около 40 000 рубли (620 долара), което е по-добро от средната
заплата в цивилния сектор.

Руското министерство на отбраната каза, че сключилите
договори с армията войници, по-голямата част от които са бивши
наборници, избрали да останат, от 2015 г. са повече от
наборниците в армията.

Живеещият в Москва военен анализатор Павел Фелгенхауер каза,
че двегодишната рецесия в Русия е отслабила пазара на труда и
“много е улеснила набирането на наемни войници доброволци”.
В новооткрит център за набиране на войници в Екатеринбург,
най-големия град в централната част на Русия, офицери в нови
лъскави униформи раздават цветни армейски брошури и провеждат
компютърни тестове за оценка на кандидатите.

“Армията става все по-силна и броят на наемните войници се
увеличава”, каза генерал-майор Александър Яренко, който ръководи
центъра за подбор в Екатеринбург. “Оръжията са доста
усъвършенствани и изискват високо ниво на обучение.”
Някои от присъединилите се към армията посочват прагматични
причини за избора си, а други са ентусиазирани от идеята за
приключения.

“Реших да сключа договор, защото той предлага добри
перспективи за бъдещето, особено за хора с висше образование”,
каза 22-годишният Владислав Волхин, който е завършил
информационни технологии.

“Цивилните професии са рутинни, а военната служба е
по-пъстра и интересна”, каза 21-годишният Дмитрий Баталов, който
е завършил финанси и право, но предпочита да последва стъпките
на чичо си, ветеран от специалните части, който се е сражавал в
Чечения. Баталов каза, че се надява кариерата му да е
съпътствана от “постоянен риск, борба срещу злото, специални
операции”.

Възможността за подобни мисии е реална. След 2014 г. Русия
засили напрежението в отношенията си със Запада до невиждани от
Студената война нива.

Първо Русия превзе светкавично Крим от съседна Украйна, а
после започна скрито да изпраща помощ на проруските бунтовници в
отцепническия изток на страната. След това Русия стартира
военновъздушна кампания в Сирия в подкрепа на президента Башар
Асад и срещу подпомаганите от САЩ бунтовнически групировки,
както и срещу общия им враг “Ислямска държава”.

Миналия месец единственият руски самолетоносач - “Адмирал
Кузнецов”, се присъедини към базираните на сушата самолети в
бомбардирането на цели в Сирия. Това бяха първите нападения,
извършени от самолетоносач в историята на Русия. Москва използва
кампанията в Сирия, за да тества за първи път в битка няколко
нови модела крилати ракети, изтребители, бомбардировачи и бойни
хеликоптери.

В началото на десетилетието Кремъл обеща да похарчи 20
трилиона рубли (над 300 милиарда долара) за отбрана до 2020 г.
Този ангажимент не бе променен, въпреки че Русия изпадна в
рецесия вследствие на комбинацията от ниски цени на петрола и
налагането на санкции от Запада заради боевете в Украйна.

Само миналата година Русия похарчи рекордните 3,1 трилиона
рубли (48 милиарда долара) за отбрана, което е с 25 процента
повече спрямо отделените средства през 2014 г. и над една пета
от целия бюджет на страната. Руските въоръжени сили се сдобиха с
35 междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави,
над 240 бойни самолети и хеликоптери, и близо 1200 танка и други
бронирани машини - невиждано увеличаване на руския арсенал след
съветските времена.

Анализатори предупреждават, че силите на Путин може да са
готови да действат по-свободно в Сирия, Украйна или на други
места, очаквайки, че Тръмп ще предпочете да сключи споразумения,
като се съобрази с интересите на Русия, вместо да се
конфронтира с нея.

Тренин каза, че перспективата за лични контакти между Тръмп
и Путин “може да означава по-добър подход за справяне със
сравнително трудни отношения”.

Фелгенхауер обърна внимание на иронията, че независимо от
това дали Западът би дал значим отпор, висшето ръководство на
Русия може да посочи всяко противопоставяне на действията му
като оправдание за харченето на още по-големи суми за отбрана.
“Руската армия в момента има пряк интерес от все повече
конфронтации със Запада”, каза той.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител