Боян Чуков: Румен Радев идва с новата политическа вълна в света, която помита Сорос и хранениците му

12/10/16 07:26
(http://www.klassa.bg/)

Боян Чуков: Румен Радев идва с новата политическа вълна в света, която помита Сорос и хранениците му

- Новоизбраният президент Доналд Тръмп още не е встъпил в длъжност, а вече обърна външната политика на САЩ. Какви изненади можем да очакваме, г-н Чуков, от стопанина на Белия дом, който спечели с обещанието да върне величието на Америка?
- Мисля, че изненади могат да очакват само тези, които не познават тенденциите в развитието на света. Лавината от факти, с която ни заливат медиите ежедневно, може да ни заблуди тотално, особено ако не сме в състояние да направим качествен синтез. Но ако познаваме тенденциите в развитието на света, то няма как да се объркаме. Вие сте права, че в американската външна политика постепенно настъпват промени. Защо? Причина е промяната в начина на реализиране на американската външна политика. До този мемент тя имаше за цел глобализация посредством изграждане на Pax Americana. За нейната реализация бяха необходими огромни ресурси- идеологически, икономически, индустриални, военни, културни и други.
Десетилетия наред светът бе привличан като от магнит от атрактивната „американска мечта“. Тя съществуваше благодарение на това, че САЩ бяха държава с най-голям военно-политически и икономически ресурс в света. И благодарение на това, че доларът бе световна резервна валута. По този начин САЩ облагаха с данък целия свят и ползваха като държава много повече блага, отколкото реално произвеждаха.
Днес ситуацията е коренно различна. Доларът напуска цели региони като основна разплащателна единица. На негово място идват местни регионални валути.Все по-модерно и рационално е да се мисли global, но да се действа glocal (от global и local). „Американската мечта“ постепенно предава Богу дух. САЩ не разполагат вече с предишните ресурси за изграждане на Pax Americana.
Ролята на глобален хегемон изигра лоша шега на американския естаблишмънт. Той се разболя от имперско величие и започна да налага силово своята „истина“ и „демокрация“ във всички точки на света. От „империя на доброто“ Америка се превърна в „империя, която сеекървав хаос“ по земята. Освен това в САЩ вилнее огромна корупция, особено в сектора на националната сигурност. Вече не става за пример по света. Погледнете лавината от корупционни далавери и пране на пари около семейство Бил и Хилъри Клинтън.
В идеологически план в Америка се развиват сериозни процеси. Все повече стават критичните гласове сред американските интелектуалци. В идеологически план някои американски автори започнаха да говорят за „либерален фашизъм“.

- Как ще го обясните?
- Либералният фашизъм не е оксиморон, не е противоречие в определението, а непосредствено наше битие, социално-политическа практика, при която под маската на либерализма, внедряван планомерно в неговите крайни форми, той се превръща в собственото си отрицание – във фашизъм. Това го наблюдаваме днес в САЩ и Европа. България не прави изключение. Либералният фашизъм в нашата страна си има име и фамилия. Можем да го видим по нашите телевизионни канали. Днес все по-често мислещите хора разбират, че наборът от кухи понятия върху, които се гради Pax Americana като „евроатлантически ценности“, „световна демократична общност“, „европейски подход“ и други подобни нямат никакъв смисъл. Те се свързват със загуба на национален суверенитет, разпад на държавноста, икономическа разруха и демографски срив. България в това отношение може да послужи за учебно помагало на това твърдение.

- Така е, да. Но да се върнем на Тръмп и неговата външна политика за велика Америка, различна от тази, която Клинтън виждаше!
- Американската външна политика е приложна геополитика. Стратегическата цел е неизменна - Америка да бъде световен хегемон. Хилъри Клинтън водеше САЩ по път „А“ към въпросната цел, но се оказа, че за него няма ресурс. За това спечели президентската надпревара Доналд Тръмп. И САЩ тръгват към същата цел, но по път „Б“. Част от американският естаблишмънт прозря, че ако страната продължи по предначертания път от Клинтън на конфронтация с Русия и Китай, на дестабилизация на цели региони чрез „цветни революции“, то Вашингтон губи и ще продължи да губи своята геополитическа власт в света. Планът „Б“ на Доналд Тръмп има за цел препозиционирането на Вашингтон. Целта е да се обърне процесът на дезинтегриране на глобалната американска хегемония. Това, което Дик Чейни и Пол Улфовиц още през септември 2000 г. нарекоха „възстановяване на отбраната на Америка“.
От първите ходове на Доналд Тръмп става ясно, че той не е абсолютен изолационист и антиглобалист. Просто моментът не позволява той да бъде глобалист в стил Pax Americana. Просто той е нов нестандартен изпълнител на стратегията за постигане на неизменната цел - Америка да бъде световен хегемон.
Тръмп няма да акцентира своето внимание върху либералния икономически ред в света. Ще го пожертва. Ще се опита да откъсне Русия от Китай. Или обратното. Китай от Русия. Днес руско-китайският кондоминиум е основна заплаха за Вашингтон. По всичко личи, че при управлението на Тръмп ще се ускори „напускането“ на Америка от Европа. Това е причина за паническото и шизофренично поведение на европейският елит, който разбира, че ЕС в сегашното му състояние е нежизнеспособен.

- Европейските лидери първо изпаднаха в шок от победата на Тръмп, после „взеха завоя“ и сега Европа се опитва да се „приспособи“ към линията „Тръмп“. Как ще се развият отношенията САЩ-ЕС?

- Мисля, че по отношение на Европа от страна на екипа на Доналд Тръмп ще бъде приложена стратегия, която бе използвана от Османската империя на Балканския полуостров през последните едно-две столетия преди нейното окончателно разпадане. Високата порта започна да изгражда мюсюлмански анклави. Те бяха разположени във всички стратегически точки на Балканите. По бреговата ивица на полуострова. В този период бяха ислямизирани албанците. По стратегическите планински проходи също бяха разположени мюсюлмански анклави. Първо, в Европа ще останат само най-важните в стратегически план американски военни бази. НАТО ще придобие затихващи функции.
Тръмп отдавна бе пределно ясен, че Североатлантическият алианс, ако той стане президент, няма бъдеще. Второ, ще се направи опит да бъдат преформатирани европейските елити. Така, че да отговарят на избрания път „Б“ в американската стратегия. Европейските елити, отгледани и изхранвани от американските демократи с помоща на Джорд Сорос, ще бъдат „утилизирани“.
Ще се появи нов европейски елит свързан с републиканците. Сегашните елити на Стария континент в голямата си част разбират своята бъдеща нерадостна участ.
В Европа предстои преразпределяне на зоните на влияние. Американците, както казах, ще започнат плавно да се оттеглят, като ще се опитат да задържат някои ключови военно-политически позиции предимно в страните в Източна Европа. Въпросът с бъдещето на дотационните страни-членки на ЕС от Източна Европа стои ребром.
Следващата година еврофондовете за източноевропейците ще бъдат намалени с 25%. До 2020 г. въобще няма да има пари за тях. Ще се направи опит Източна Европа да се прехвърли в икономически план на Русия.
Одиозните русофобски личности като Росен Плевнелиев ще бъдат в бъдеще „утилизирани“. В новата ситуация те ще са пределно вредни. ЕС ще изпадне в безизходна криза за дълги години. Европейският елит все още не вярва, че ще изпадне в окончателен колапс. Това е причината европейският елит все още да не е готов за сериозно реформиране на ЕС.

- Президентските избори в Австрия послужиха като някакъв лакмус за това дали вълната „Тръмп“ ще удари и Европа. Не се получи засега. Измамно ли е успокоението, с което си отдъхнаха в Брюксел?
- В Австрия победител е Брюксел чрез победата на сегашния представител на статуквото Александър Ван дер Белен. Изплашените европейски елити се опитват да спрат вълната от народното недоволство. Германският социалист Мартин Шулц коментира изборите в Австрия и се радва: „Силен удар по популизма и национализма!“.
Радоста на евробюрократите бе попарена от закриването на избирателните участъци в Италия. На Апенините се случи точно обратното. Брюксел загуби. На референдума италианците изпратиха в пенсия крупния съюзник на евробюрократите премиера Матео Ренци. Назначеният, а не избран премиер на Италия, направи грешка. Позволи на италианците да гласуват на референдум и свърза своята политическа съдба с вота. Още същата вечер Матео Ренци подаде оставка. За Брюксел това е сериозен удар, който помрачи победата на статуквото във Виена.
Еуфорията с Ван дер Белен се превърна внезапно в брюкселски нощен кошмар. Двете събития са несравними. Ако Италия излезе от Еврозоната и нищо друго не спаси нейната икономика, то се разрушава целият проект на еврото. Италия е третата икономика в него. Бъдещото съществуване на ЕС в сегашната му форма става критично. Вълната „Тръмп“ ще премине през Европа като „мексиканска вълна“ на футболен стадион. Затишието е измамно. Като пред буря.

- След Брекзит вие казахте, че Великобритания ще гледа все повече на Изток, отколкото на Запад. Направи впечатление, че Тереза Мей побърза да се обади на Путин. Променят ли се центровете на влияние в света?
- Трябва да се има предвид, че наложената в началото на 90-те международна система, в която доминираше Западът начело със САЩ, и която нарушаваше всички мислими закони и правила на международното общуване, отива в историята. Brexit бе сигнал, че в света настъпват тектонични промени. Правилата на играта се променят. Налагат се понятията „суверенитет“, „добросъседски отношения“ и „недискриминационно сътрудничество“, включени в утвърдената от руския президент Концепция за външна политика на Руската федерация. Brexit показа много ясно, че Лондон се готви за предстоящи широкомащабни събития. И дава ясно да се разбере, че не възнамерява да се вписва в континентална Европа. Великобритания активно и дискретно многопластово „флиртува“ с Пекин в ролята си на китайски „стратегически съюзник“. Последното посещение на президента Си Дзипин в Лондон показа привилегированите отношения между англичаните и китайците. Определено светът от еднополюсен се превръща в многополюсен. Това става бавно и трудно, но процесът е неизбежен. За сега можем да говорим за три центъра на влияние в света: САЩ, Китай и Русия. Европейският съюз в сегашното си състояние не е субект, а обект на геополитиката.

- Между Путин и Тръмп тече „топла връзка“ на взаимни реверанси. Как ще се материализират тези знаци между Москва и Вашингтон в реалните им отношения?
- Включително в руските медии имаше нескриван възторг от изборната победа на Доналд Тръмп. Почти еуфория. Ключовите очаквания от руска страна са: признаване на Крим, отказ от бъдещо разширяване на санкциите, смегчаване на сегашните или даже пълното им отменяне, конструктивен диалог по Сирия при изгодни условия за Москва, формиране на дружествен вектор във външнополитическия диалог между двете страни. Англичаните казват: Don't Judge on Appearances (не съди по изяви).
Трябва да се има предвид, че президентът на САЩ в силата на спецификата на своята длъжност е крайно ограничен в своите пълномощия във вид на матрична, децентрализирана структура на властовата йерархия. В дадената йерархия центърът за вземане на решения и изработване на препоръки или директиви за действие е съсредоточен в доминиращите синдикати. Например, формирането на парично-кредитната политика става не от произволни чиновници извън контекста на дадения отрасъл, а от напълно конкретни финансови структури от Wall St.
Формирането на отбранителните концепции също е неразривно свързано с интересите на американския ВПК. Така е във всеки един сектор. Същата картина наблюдаваме и във Великобритания. През лятото на 2016 г. напълно обезглавиха и подмениха правителството в Лондон. Нещо да се промени? Нищо, даже никой не забеляза този факт. Не се промени финансовата, икономическата, отбранителната, енергийната, още повече и геополитическата политика.
Съвременните политици на Запад не са идеолози или реформатори. Те само находчиво и харизматично популяризират интересите на крупния бизнес и банките. Тръмп може да промени в САЩ подхода, но не и общото генерално направление, което както казах по-горе не се променя вече над половин век.
Съгласно прогнозите и очакванията на много американски анализатори Русия явно няма да се разпадне до 2025 година. Москва играе днес в триъгълника САЩ-Русия- Китай класическата роля на геополитически балансьор. По-ясно казано, балансира могъществото на „хегемона“ (САЩ). Така се построява реалният баланс на силите, който в дуална система може да се оформи само случайно и за кратък срок.
Какъв е проблемът на Европа? Ако Русия и Китай образуват плътен военно-политически съюз, то САЩ най-вероятно ще сложат Стария континент на търговския „тезгях“. Сегашните европейски политически елити осъзнават тази заплаха, която ги касае лично и затова продължават своята политика на дестабилизация и демонизиране на Русия. Ако Китай надмине САЩ по мощ, то именно Русия, не разпадаща се, а единна и цяла, се превръща за Вашингтон реален и желан съюзник, който граничи с Китай. В тази ситуация САЩ може да „привлекат“ Москва само с изтъргуване на европейските страни. А това си е чиста Ялта „прим“.
На първата гондола в политическия супермаркет ще се окаже постсъветското пространство или „ближная заграница“ - Украйна, Молдова, Белорусия, Прибалтика.
На втората гондола ще бъдат самите Балкани. Отношението на САЩ при Тръмп към Русия ще зависи пряко от успехите на Китай. Колкото по-бързо се развива Китай, толкова е по-вероятно САЩ да прави опити да привлече за съюзник Москва на своя страна. Ако Китай се провали, то Вашингтон ще съсредоточи целия свой ресурс за разпадане на Руската федерация.

- Обама призна за своя най-голяма грешка намесата на САЩ в Либия и Ирак, което доведе до създаването на чудовището на 21 -век „Ислямска държава“.Това ще се върне ли като бумеранг срещу велика Америка?
- Оформя се важна промяна на американската външна политика в Близкия Изток. Най-вероятно Вашингтон ще се откаже от използването на „Мюсюлманските братя“ и тяхните съюзнически организации. Ще се възстанови напълно тясното сътрудничество с дясноцентристкото правителство на Ликуд, оглавявано от Биби Нетаняху в Израел. Ако американците заложат на Тел-Авив, ще започнат да се отказват от своите връзки с радикалните ислямисти. Признаци за това вече има по отношение на джихадистите от „Нусра“. По-вероятно е да се стигне до ребрендинг на радикалните ислямисти и те да останат като допълнителна и противоположна на Израел сила. Все пак след разгрома на Ирак и тоталното отслабване на Сирия израелската военна машина остава единствената значима въоръжена сила в Близкия Изток.

- Можете ли да прогнозирате как ще се разместят световните пластове на политиката в следващото десетилетие? По оста САЩ-Русия_Китай ли трябва да очакваме най-силните протоберанси?
- Мисля, че разместването на световните пластове в политиката ще зависи от съотношението на силите в триъгълника САЩ-Русия-Китай. Основният проблем на Вашингтон е, че загуби тотално доверието на Москва за партньорство, а също така и на Пекин. От друга страна Русия и Китай дават постоянно доказателства, че доверието между тях расте. Но да не забравяме, че китайската стратегия е „безкрайния път на хитростта“. Различната динамика в триъгълника САЩ-Китай-Русия ще определи разместването на световните пластове.

- Адекватни ли са българските политици на това, което става в САЩ, в Европа, в Москва, в Близкия Изток?
- За съжаление настоящият български политически елит, с малки изключения, е тотално неадекватен на протичащите процеси в света. Той е кадрово оформен от американските институции и НПО-та, които обслужваха политиката на неоконите в САЩ, и от предимно Демократическата партия. Президентската надпревара у нас показа колко много са изостанали в своето развитие ГЕРБ и РБ. Кампанията на Цецка Цачева и Трайчо Трайков бе построена върху опорни точки, които бяха актуални за началото на 90-те на миналия век. Победителят Румен Радев в своите външнополитически послания се придържаше плътно до новата американска външнополитическа риторика, подхранена от нуждите на съвременността и адаптирана към българските реалности. Даже новият български президент в своите публични изказвания бе повече натовец от Доналд Тръмп. Това не попречи у нас да бъде наричан „човек на Кремъл“, „путинист“, „кагебист“, както и други подобни малоумни приказки. Това показва абсолютната непригодност и овехтялост на сегашния български политически елит. Предстои болезненото му слизане от политическата сцена, така както с идването на Доналд Тръмп в САЩ си отиват основните кадри, обслужващи стратегията „Хилъри Клинтън“. Като се има предвид, че една голяма част от българските анализатори са на „ясла“ при Джорд Сорос, то техните „анализи“ все още обслужват безнадежно тезите на отиващите си политически елити в САЩ, Европа и България. Някои от тях ще започнат да се преориентират. Имат опит. От преподаватели по диамат, исмат и научен комунизъм станаха ескперти по международни отношения, национална сигурност и геополитика. По-пъргавите ще се преквалифицират. Останалите ще бъдет отвяти във времето от вятъра на промените. Заедно с голяма част от сегашния български политически елит.

- Обречени ли сме да се съобразяваме вечно с политиката на Анкара, заради географската ни близост? И трябва ли за показваме, че изпитваме страх да не би той да пусне бежанците към Европа? И изобщо как да се държим с Ердоган?
- Турция е мощна държава с регионален геополитически код. Естествено е да се стремим към добросъседски отношения с всички наши съседи. Анкара не прави изключение в този план. Но това не трябва да става по никакъв начин за сметка на българските национални интереси. Изключително тревожен е фактът, че Турция разполага с прекомерно, смущаващо и видимо влияние в българските институции. Това го казвам изключително дипломатично. Но то е пределно ясно. Сегашният български премиер се държи като „момче на повикване“ на Високата порта. Унизително поведение, срамно за българското национално достойнство. Никой не уважава роболепното поведение в международните отношения. Външният ни министър е също уникум. България никога не е имала толкова безличен и неграмотен в професионален план първи дипломат. Не че предишните двама се различаваха много от него в надпреварата си да обслужват чужди национални интереси. По отношение на бежанците трябва да се страхуваме повече от нашите европейски съюзници. Защо? Те се готвят да върнат на наша територия част от поканените от Ангела Меркел в Европа бежанци. Даже по този повод премиерът се хвали, че ни дали по някое и друго евро да им устроим в България няколко лагера. Това е абсолютно безотговорно отношение към българите от страна на ГЕРБ. Тепърва ни предстои да берем горчивите плодове от неграмотната българска външна политика пред последните години. Що се касае до Реджеп Ердоган, то аз мисля, че Турция няма изгода да ни пусне огромно количество бежанци, които да заседнат на българска територия. И да се смесят с българските турци. Тогава нали разбирате, че политиката на неоосманизъм, която води Анкара по отношение на нашата страна, ще претърпи пълен провал. Ще бъде лишена от своята „легитимна“ база в България.

- След президентските избори у нас продължават опитите ген. Радев да бъде въвлечен във външно-политическа интрига - дали е про-НАТО-вец или проруски. След като се знае биографията му и къде е получил образованието си, защо се прави това? И не се ли заформя едно кълбо от отрицание спрямо него, преди още да е встъпил в длъжност, което да му попречи при изпълнеие на задълженията му като държавен глава?
- За съжаление ГЕРБ се опитват да използват същата технология, която ползваха по отношение на правителството на Пламен Орешарски. Аз ги разбирам. Със загубата на президентските избори се оформя предстоящо поражение на ГЕРБ и на парламентарните избори. Ако ГЕРБ се окаже за по-дълъг период от време извън властта, ще се разпадне. Партията няма идеология. Тя е интересна за външните фактори само като управляваща. За трагедия на ГЕРБ, външнополитическата обстановка в сравнение с 2013-2014 г. е напълно променена. Тя не благоприятства ГЕРБ. Трагикомични са призивите да се иска импийчмънт за Румен Радев преди да е встъпил в длъжност. Ставаме за смях пред света. На същото основание ГЕРБ може да иска да бъде свален и Доналд Тръмп. Това ще им реши кардинално въпроса. Надявам се, че ГЕРБ ще осъзнае, че със своето политическо поведение нанася сериозни щети на българските национални интереси. Историята с легендата, че „народът свали правителството на Пламен Орешарски“ няма да се повтори. Доналд Тръмп подгони Джордж Сорос. Той вече няма достатъчно време, за да обърне внимание на своите български НПО-та, които да изиграят отново като през 2013-2014 г. платената роля на бунтуваща се „средна класа“, подкрепяща Бойко Борисов.

- Някои политолози сравняват автивността на Тръмп в момента с пасивността на Радев. И Първанов, и Софиянски съветват Радев да вземе по-активна роля при решаването на кризата у нас. Вашето мнение?
- Да се правят преки аналогии между България и САЩ е меко казано забавно. Единственото, което ме успокоява в този случай, е, че съветниците само съветват, а не вземат решения. Не носят никаква отговорност, ако някой се възползва от тяхните съвети и последват негативни резултати. Не знам някой от тях двамата да е бил даже неформално поканен или назначен за съветник на Румен Радев. Иначе по принцип всеки може да дава съвети. Това си е личен PR.

- Юрий Асланов заяви: „По време на кампанията Радев не позволи на БСП да му се качи на главата“. В същото време – от дясно непрекъснато виждат Радев в сянката на Нинова или Йотова. Къде е истината? И как Радев ще се отърси от тези митове? Критикуват го, че отиде на пленума на БСП. Трябваше ли да го направи?
- Румен Радев още по време на предизборната кампания показа релефно, че е издигнат от инициативен комитет, който е подкрепен от БСП. Мисля, че това стана пределно ясно. В кампанията на Румен Радев взеха участие и доста хора, които нямат нищо общо с БСП. Той определено не е в сянката на Корнелия Нинова, която непрекъснато казва и показва това публично. Още по-малко пък е в сянката на Илиана Йотова, която би трябвало да му е благодарна, че в тандем с него спечели изборите. Със спряганите имена като партийни кандидати за президент Илиана Йотова беше обречена да загуби. Няма нищо лошо, че Румен Радев се яви на пленума на БСП. Това бе знак на благодарност към редовите социалисти, които гласуваха за него и го приеха с открито сърце. Знаете, че неблагодарността е най-големият порок. Румен Радев прояви благодарност и мъдрост. Още повече, че не е влязъл още в длъжност. Просто политическите му опоненти „пресоляват супата“. Те го критикуваха, че ходел на опера. Че съпругата му носела прекалено къса пола. Че къде да отиде? На концерт на Цеца Величкович ли? И без съпругата си ли? Или да чете само „Винету“? Вместо да се радваме, че нашият нов президент ходи на опера, отново се проявява някаква фрапантна неинтелигентност.

- Бихте ли направил сравнение – какъв президент ще е Радев, имайки предвид предшествениците му?
- Като имам предвид неговия предшественик, то във всички случаи Румен Радев ще бъде несъмнено по-добър президент на България. Въобще мисля, че е срамно Румен Радев да се сравнява с Росен Плевнелиев. Генералът има едно огромно предимство. Той идва с новата политическа вълна в света. Той не е с „инвентарен“ номер в българската политика. Забележете, Румен Радев е атакуван най-злобно и безпринципно от политиците на статуквото. На това статукво, което си отива с времето безвъзвратно. Това какъв президент ще бъде Румен Радев ще зависи от екипа, който той ще подреди около себе си. Ако подбере истински професионалисти, то категорично ще успее. Въобще президентите и премиерите се познават по техните кабинети. Няма случай на силен президент или премиер със слаб кабинет.