Софийският младежки жаргон

На въпроса съществува ли софийски жаргон, трябва да отговорим утвърдително. Едновременно с това обаче трябва да добавим, че жаргонът е условен „език“, своеобразен езиковСПОРТ, израз на желание да се обнови и освежи речта. Езиковото обособяване при жаргона се извършва с ограничени езикови средства. Да се води разговор на жаргон достатъчно продължителен, без да се прибягва до помощта на обикновените, общонародните разговорни думи и форми, е невъзможно. Речникът на жаргона обхваща над стотина думи и изрази, които образуват неговото основно ядро. Тези думи и изрази изразяват мисли и чувства на младия човек към определени явления, които пряко го засягат, названия на предмети и лица, характерни за средата, в която живее, работи и учи. За всичко останало жаргонът използува езиковите възможности, които предлага общонародният език. Жаргонът няма и своя граматика, а използува граматичните категории на книжовния език или на диалектите около София. Така например жаргонните форми за бъдеще време се образуват с диалектната частица че /че одим/, а при членуването на имената се предпочита членът -о /градо, брато, крако вм. градът, братът, кракът/.

Трудно е да се направи точна и пълна характеристика на жаргонната лексика, защото съставът й се мени в различните си части много бързо. Това е и една от характерните й особености. Думите, които можем да посочим като жаргонни, не са много, но словопроизводството в духа на жаргона е голямо и разнообразно. В това словопроизводство се проявява младежката оригиналност и езиково творчество, то създава и големия брой синоними за едно и също понятие. За понятието „хубав“ например в софийския жаргон има около 25-30  названия: адски,готин, бесен, вкусен, пекан, диско, пънк, страхотен, страшотен, шекерен, без геле, бижу, абсолютен, джиджан, тип-топ, файн, файнски, ценен, шикозен, ювелирен, зверски и др.; за „глупав, прост човек“ названията са над 90. Това разнообразие от синоними за едно и също понятие ни показва кои въпроси занимават най-много съзнанието на младия човек. Синонимите обикновено са равнозначни, те се покриват по значение и се употребяват въз основа на субективно предпочитание. Чисто индивидуалното словотворчество обаче не се задържа, ако не се санкционира от бързото му и прилепчиво усвояване. Иначе жаргонът не би имал строен характер, би се превърнал в хаос от бързото индивидуално обновяване. В жаргона печели право на употреба оная дума, която е „по-умна“, която най-пълно характеризира явлението, но от определен ъгъл на виждане, която достига най-добре целта. Ако създаденото преносно значение е сполучливо, смело, остроумно и изразително, младежката среда го възприема като готов езиков образ и го налага бързо. В противен случай то си остава само с единствената си ситуативна и индивидуална употреба. Такъв е случаят с думата „пищов“ /подготвен лист за преписване/, която днес е обща за всички ученици и студенти, наред с по-новата „чаршаф“. След време жаргонната дума може да загуби експресивността си, да се „изтърка“, автоматизира и възприеме от по-широк кръг. Например зубря, кълва, бачкам, скица, свивам се употребява и от възрастни. Тогава младежкото въображение създава нови и по-свежи метафори: квадро, мравуняк, спивка, терен, хава, шуби-дуби /забава/, клек-бар /тоалетна/, стинки, мъни /пари/, запотрожка, декареве /лека кола/, стрелям /преписвам/, голяма терца /симпатичен човек/, стойкаджия, Стойка Миланова /горделив човек/, филтър /цигара/, тестно /шега/, нередовен съм /нервиран съм/ и др.

Първите сведения за софийския жаргон се появяват след Първата световна война. Тогава той се нарича тарикатски говор и се разпространява сред учениците в Ючбунар. Правело е впечатление на околните употребата в речта на младежите на странни и неразбрани думи като мангизи, гадже, кибича, кибик, мармелад /гъста кал/, ливада /глупак/ и др., които са били заети от тайния апашки език. Създаването на тарикатския език тогава е било обусловено от социалното разслоение и обществената обстановка. София след войната израства като голям град, с многобройна учаща се младеж, пръсната из раздалечените градски квартали. Една част от младежите с будна прогресивна мисъл поема пътя на борбата срещу социалните неправди в капиталистическото общество, а друга запълва свободното си време с лентяйство, развлечения и дребни удоволствия. На улицата, в кината, при спортните състезания учащата се младеж влиза в досег с професионалните крадци и лумпени от низините и периферията на големия град. Чрез този контакт с безпризорната младеж тайният език на крадците /апашите/ прониква сред и в учениците и работническата младеж. Думи като авер, ченге, афиф, цаним, морук, саркаф, мангизи и др. влизат в ученическата реч и бързо се усвояват и разпространяват. Така аргото на крадците излиза от тясната си сфера на професионалната употреба, загубва своя таен, конспиративен характер и се разтваря в речта на част от софийската младеж. Тази еволюция на аргото спомага то да се превърне в словообразователна база за просторечието и жаргона. От 430-те думи в Апашко-български речник за Балканите /София, 1930 г./ половината, над 200, се срещат и в тогавашния софийски ученически говор. По-късно тази лексика престава да бъде характерна само за учащата се младеж в София, разпространява се от тук в и провинцията и става общомладежка.

Особеностите на софийския ученически жаргон привличат вниманието и той започва да се изучава и описва. П. Войников публикува в сп. „Родна реч“ „Тарикатско-български речник“, който радостно бива посрещнат от известния български езиковед проф. Ст. Младенов. В статията си „Тарикатският език на българските ученици“ той изтъква, че „този говор заслужава най-голямо внимание от страна на езиковедите, защото в него се проявяват много от най-интересните закони на езиковия живот“. Ст. Попвасилев по същото време се обръща в сп. „Български преглед“ към учениците и младежите да му изпращат думи от този говор, с цел да събере нов материал за него. През 1940 г. Ст. Младенов систематизира данните за този говор, разгледа неговия произход и характер. Пълно този говор, по материали, събирани през 30-те години, бе проучен от проф. Ст. Стойков в монографията му „Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“, публикувана в 1946 г.

Както се вижда от кратката справка, първите изследвачи на този говор са го наричали отначало  тарикатски, а по-сетне ученически говор.

Непосредствено след Девети септември жаргонът се разпространи сред младежите поради особеното политическо положение в страната, което предразполагаше една група младежи към активното му усвояване. Тогава жаргонът беше действително езикова зараза, обхванала една прослойка – т.нар.зози и суинги. Децата на дребната и едрата буржоазия от бившите върхове на експлоататореката класа, лишени от икономическите си привилегии, имаха особен стил на поведение и мода. Липсваше им жаргон, за да могат политическите им възгледи, отричащи социалистическите добродетели, да бъдат изразени и подчертани и от особен език. Жаргонът от средство за забава стана средство за класова и социално-политическа диференциация. Вестник „Стършел“ чрез речта на сполучливо създадените сатирични образи на Джони Лекето и Пуфи популяризира широко достиженията на софийския тарикатски говор, така че много младежи усвоиха този говор и по подражание. Тогава започна и обществената борба срещу жаргона. Въпреки енергичната намеса на училището и младежките организации употребата на жаргонните думи не престана. И по-късно, пък и до днес, учениците и студентите си остават пак главни носители на жаргона, макар че той се усвоява и от работническата, и от селската младеж.

Да се твърди днес, че жаргонът е език само на хулигани, както някога, е неправилно. Необходимо е да имаме по-друг подход към това сложно езиково явление, пораждано от трайни и обективни условия, които накратко посочихме в началото. Освен това в жаргона са на-станали важни смислови, функционални и стилистически изменения, които оказват влияние върху развитието, състава и структурата на всекидневната неофициална младежка реч в големия град.

Очевидно е, че при създаването и употребата на жаргонните думи младежите се ръководят от желанието речта им да бъде ярка, духовита, да привлича вниманието. По начина, по който се създават думите с преносно значение, основна група в жаргона, той се сближава с разговорната реч и поетичния език. Разбира се, нюансите и стилистичният ефект са от по-друг характер-по-силно е подчертано в тях младежкото настроение и дързост, понякога ограничени и едностранчиви, понякога нихилистични и вулгарни. Много често сполучливо намереният езиков израз на това настроение разсмива и се приема и от възрастните. Ето някои от тези на-звания на софийскиЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В жаргони: коневръз /парапета пред Софийския университет/, Дарданелите /кръстовище на бул. Прага/, Рио Драгалеро /Драгалевци/, Дом на покойника /ресторант „Чайка“/, Разширените вени /сладкарница „Стадион“ на бул. ‘Толбухин“/…

В езиковите гимназии учениците употребяват изрази като ай си хо /хайде да си ходим/, клас на частния /час на класния/, цар освободител /звънец за междучасие/, чао до скиф, аква нуда /гола вода/ и др. Интересна и занимамлива е преосмислената употреба от войници на названия на филми: 713 търси летище /пиян войник в града/, фатална грешка /месо в чинията на войник/, къде си, Ахмед? /вечерна проверка/.

По-голямата част от младежите употребяват жаргонните думи епизодично, като не особено необходима добавка за речта. Те схващат тяхната условност. След завършване на образованието си такива младежи бързо изхвърлят от речта си жаргонните думи.

Стремежът към жаргонно изказване е особено силен у младежи със съзнание на тарикати и хулигани. Липсата на културни интереси, бягството от работа и училище прави за тях жаргона единствен и удобен начин за изказване. В речта на такива младежи ще чуем: копеле, къде пееш /разбирай къде работиш/; адски готини дънки и пътъци; не с бач, а с лаф да коснеш кинти. Във вулгарните подвиквания от рода на що се белиш, чупка, не ми пука, оди стрижи калинки, метла, оди джвакай баластра, оди се подстригвай се изразява грубост, нихилизъм и подигравателно отношение към хората. Такива младежи папагалски повтарят всяка нова и модна думичка.

Затова и въпросът за жаргона не е само езиков въпрос, а и морален, тъй като чисто езиковите въпроси тясно се свързват с обществените. Това е една двустранна зависимост, която трябва да се има пред вид, когато се говори за жаргона.

Жаргонът, разглеждан от позициите на книжовния език, се окачествява най-често като отрицателно явление, което пречи на неукрепналия млад човек да изработи своя хубава, правилна и културна реч, да почувствува колко богат и разнообразен може да бъде родния език.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител