Румъния ли?

Председателят на ДОСТ Лютви Местан разпространи своя позиция за приликите и отликите между политическата култура и общественото развитие у нас и в съседна Румъния. Поводът за нея е номинацията на мюсюлманката Севил Шайдех за министър-председател на страната.  Ето и цялата позиция на Лютви Местан: Румъния, в която мюсюлманите са едва около 2%, номинира за мин.-председател Севил Шайдех – мюсюлманка от татарски произход, омъжена за сириец. При последните президентски избори преобладаващо православният румънски народ избра за свой държавен глава етнически немец – протестант – Клаус Йоханес. Така – без етнонационални комплекси и предразсъдъци се създава модерна гражданска нация. Румънският пример сочи, че нейни опори са правовата държава, реалното равноправие, идейният и политически плурализъм и мултикултурализмът като философия на толерантността. За разлика от Румъния, в България представителите на малцинствата са определяни за „човекоподобни“, „изгубено звено между неандерталеца и homo sapiens-a“, а молитвеният призив (езан) на мюсюлманите духовни водачи се оприличава на „вой на диви животни“. И затова може би дори не биха могли да мечтаят техен представител да бъде президент или премиер, тъй като в българската политическа философия и реалност има неоповестени територии на етническа доминация – сили за сигурност, Съд, Прокуратура, висши властови нива, до които биват допускани само представители на основния български етнос. Румънският пример е фон, върху който се откроява тоталната българска изостаналост, не само по въпроса за пълноценната интеграция на различните, но и в отношението й към същността на понятията ‘толерантност’ и ‘равноправно съжителство’. Румъния показва не просто най-висши европейски стандарти при правенето на политика и диалог между партии и гражданско общество. В контекста на сегашната криза на ценности и визии в ЕС, където все по-силно звучат националпопулистки гласове и се разгръщат деструктивни тенденции, Румъния показва, че истинският европейски път на развитие трябва да остане онзи, заложен още при създаването на Съюза. А това е разширяване и стабилизиране на общото пространство в името на мира, демокрацията и устойчивото европейско развитие. Създаването на модерна гражданска нация по примера на Румъния е най-солидната превенция на риска от етно-религиозни радикализми и екстремизми, както и за гарантиране на националната сигурност на съвременните държави. Това е и разбирането, което ДОСТ влага в израза от Устава си „модерен граждански патриотизъм“ като функция от модерна гражданска и демократична нация. След Севил Шайдех, след този ярък цивилизационен пример на Румъния на мен ми е много трудно да говоря за български етнически модел, който не изключва, а прави възможни непрекъснатите глоби, които ми се налагат за ползване на майчин език . Не от книжни модели има нужда България, а от реална демокрация, която да осигури реално равноправие на всички граждани. ​​​​​​​ЛЮТВИ МЕСТАН ​​​​​​​ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДОСТ P.S. Перифразата с пътеписа на Алеко Константинов „Швейцария ли?“ съдържа парадокс – Алеко Константинов използва това заглавие, за да открои прелестите на България в сравнение дори с Швейцария, докато тук в този материал контрастът за съжаление не е в полза на България.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_642851.html

Свързани новини: