Коледни обичаи и поверия

В народния календар  Коледа започва още от полунощ след Бъдни вечер – с обичая Коледуване. Според българските традиции участниците в него са само млади мъже – ергени.  Те се обличат в традиционно празнично облекло, със специална украса на калпаците.  От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете и пеят специални обредни песни, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Има песен за всеки от семейството – от най-възрастния до най-малкия – за здраве и дълъг живот, за имот, плодородие, добра среща, игри и веселия.
На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия.  Нареждат се  ястия със свинско месо, пастърма със зеле, печен дроб, млечна баница и т.н. Трапезата не се вдига през целия ден.

На Коледа всички вярващи ходят на църква. Прави се традиционното  хоро на мегдана. По традиция Коледа се празнува в нашата страна три дни.

Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. „Топла Коледа – нездрава година”, казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни. Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие. Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.  Ако Коледа е в неделя, както тази година, то това значи, че зимата ще е мека, лятото -сухо, а есента -ветровита.

Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.

На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

На Коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, които също са свързани с големия празник, а са и възпети в песните на коледарите.   Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка – символ на благоденствие и богатство. Според най-старите традиции, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане “копринено”, както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.

Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С “календе” римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола “коля”, тъй като за празника се коли прасе.

На Коледа се разменят подаръци в семейството, а за децата е най-дългоочаквания празник, защото получават  подаръци от Дядо Коледа.

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/Radiomilenacom/~3/2HiHX4PGX34/

Свързани новини: