Къде всъщност щяхме да бъдем, ако не бяхме в ЕС?

Сергей Станишев публикува вчера в Епицентър.бг патетичен коментар във връзка с 10-годишнината на членството на България в ЕС, озаглавен: “Критикуваме ЕС? С ръка на сърцето – къде щяхме да бъдем, ако не бяхме в ЕС?!“ На 1 януари 2017 честваме 10 години от присъединяването на България към ЕС! Време на много надежди, очаквания, свобода. Време и на разочарования.

Станишев пише: Казах си: всичко си струваше — безсънните нощи, тежките решения, компромисите! Страната ни получаваше мястото си в общност на ценности, демокрация и върховенство на закона. Това беше нашият ценностен избор.

Днес, 10 години по-късно, някои евроскептици злорадстват. Видите ли, присъединихме се към Съюз, който се разпада, раздира се от кризи, няма пилот в самолета. За нас нищо не се промени — все така сме най-бедни в Европа, все така сме без перспектива. Завинаги сме на дъното на таблиците и класациите.

Но нека си представим с ръка на сърцето къде щеше да е България сега, ако не бяхме членове на ЕС. Как щеше да се справим с бежанците? В каква позиция щеше да сме спрямо Турция? А еврофондовете? Ами факта, че Европа е във всяка българска къща — все някой работи или учи на Стария континент?

Затова отговорът е лесен: това беше правилният път пред страната ни. И днес, с поглед от европейската сцена, съм още по-убеден в далновидността на решението”.

Председателят на ПЕС допълва, че е важно страната ни да отстоява националния интерес: „Аз лично смятам, че трябва да се борим за присъединяването ни към Шенген. Да продължим кампанията и дори да я направим по-видима”.

Икономистът професор Иван Ангелов отговаря на бившия премиер в статия, публикувана също в сайта „Епицентър”:

Преди 10 години бях и сега все още съм за участие в ЕС, но не в настоящата пародия на интеграционна общност. Защото под прикритието на интеграция, от националните управленски институции на страните членки се отнемат почти всички важни и не особено важни управленски функции и се концентрират в централните органи на общността, и особено в Европейската комисия.

Така се създава една свръхдържава – Европейски съединени щати, която се превръща в институция, обслужваща все повече европейския и световния финансов капитал и все по-малко – народите на европейските държави. В тази институция най-важните решения се подготвят и вземат де факто от неизбрани, никому неизвестни и никому подотчетни високо платени чиновници, а не от демократично избраните национални парламенти, президенти и правителства. Дори не и от Европейския парламент, който и изорен орган, с всичките му условности. Националните институции се превръщат в механични изпълнители на взетите в Брюксел решения от най-висшите чиновници.

С ръка на сърцето мога да отговоря на г-н Станишев: Ако не бяхме член на ЕС, 

в най-лошия случай щяхме да сме като Сърбия

‚ бомбардирана от самолетите на НАТО и загубила една от своите провинции – Косово, отнета й от въоръжените сили на същия НАТО. От скромната информация с която разполагам, не мисля, че гражданите на Сърбия, макар и извън ЕС, живеят по-лошо от нас и пътуват по-малко от нас, въпреки бомбардировките, изолацията, масирания груб натиск, упражняван върху тази страна в продължение на години и претърпените многобройни лишения от налагани й санкции от Запада.

А има и друг вариант, частично покриващ се със сръбския. Може би щяхме да поддържаме нормални, нищо повече, освен нормални отношения с Русия, каквито имаха повечето страни от ЕС, преди да пристъпят към икономически и други санкции преди 2–3 години под натиска на САЩ. Тези страни имаха нормални търговско-икономически отношения с Русия, измервани със стотици милиарди евро. И ще продължат да ги имат.

На тази основа можехме да развием активен търговско-икономически обмен с Русия. Щяхме да си доставяме от тях петрол, газ, въглища, други суровини, различни видове машини и съоръжения и т. н.

Ние пък щяхме да снабдяваме техния пазар със стотици хиляди тона земеделски хранителни стоки в прясно и преработено състояние, както правехме до 1989 г. В 1988 г. 63% от нашия износ е бил за СССР. През онези години нашият износ на яйца е достигал до 365 млн. броя, на пресни зеленчуци до 158 хил. тона, на пресни плодове 164 хил. тона, на стерилизирани зеленчукови консерви 276 хил. т., на трапезни вина 211 млн. л. и т.н. По-голямата част от тях са били за Съветския съюз. Потенциалът за производството и износа на тези стоки сега е унищожен по варварски начин.

Така щяхме да предотвратим разрухата на нашето селско стопанство

‚ да осигурим заетост на стотици хиляди хора в производството, преработката, транспорта, съхраняването, експорта на пресни и преработени земеделски продукти. Щяхме да осигурим големи доходи и добро качество на живота на стотици хиляди хора, а също и големи приходи от преки и косвени данъци в бюджета и огромни валутни постъпления. Можехме да поддържаме балансиран бюджет и балансиран платежен баланс. Нямаше да се налага тези стотици хиляди хора сега отчаяно да търсят препитание в чужбина.

Щяхме да запазим поне част от производственото коопериране между нашата и руската индустрия

, а също и производството на голямо количество промишлени стоки за нормален износ.

Износът на някои средно и умерено сложни продукти през онези години е достигал: за електромотори – до 1,3 млн. броя; електронни калкулатори – 102 хил. броя; електрокари – 45 хил. броя; мотокари 36 хил. бр.; телефонни апарати – 627 хил. броя; радиотелефони 121 хил. бр.; пишещи машини 151 хил. бр.; трактори 4678 бр.; калцинирана сода – 1,1 млн. т.; азотни торове – 421 хил. т и т.н. Между 55 и 60% от този износ беше за СССР. На тази основа можехме да осигурим заетост за много десетки, а може би и стотици хиляди хора, доходи за тях и техните семейства, постъпления в бюджета и валутни приходи. Нямаше да се налага и тези стотици хиляди хора да търсят сега препитание в чужбина и да оставят децата си на 60–70 годишни немощни баби и дядовци Потенциалът за производството и износа и на тези стоки сега е унищожен.

Щяхме да запазим от преждевременно закриване четирите ядрени блока в Козлодуй или поне третия и четвъртия с обща мощност 880 мегавата с всички благоприятни икономически и социални последствия.

Щяхме вече да сме построили първия етап на АЕЦ Белене и да сме пред завършване на газопровода “Южен поток“ 

с всички текущи и бъдещи благоприятни ефекти от производството, износа, транзитните такси, данъчни и валутни приходи, допълнителна заетост и т.н. Десетки хиляди хора щяха да участват в изграждането, поддържането и експлоатацията на тези обекти, вместо да търсят работа в чужбина. България щеше да стане наистина енергиен център на Балканите, а не да ни заобикалят всички магистрални енергийни далекопроводи, както е сега.

Вчера вечер ме беше срам да гледам по националната телевизия как бившият член на Европейския парламент Джефри ван Орден, бившият президент Първанов, бившият главен преговарящ по присъединяването Кунева ни обясняваха, че поне трети и четвърти блок на АЕЦ са могли да бъдат запазени, тъй като били в много добро състояние. Спомената беше достойната за съжаление роля и на Симеон Сакскобургготски. Браво че са се сетили да прозрат нещо, макар и с 10 годишно закъснение и без никакво чувство за виновност. А българската прокуратура продължава своя летаргичен сън. Защото у нас за такива престъпления не пращат на съответното място, а повишават в министерски и вице премиерски постове.

Щяхме да създадем допълнителна материална база за морски, планински, балнео, селски, културен и друг туризъм и да приемаме не половин милион, както е сега, а 1,5–2,0 или повече милиона руски туристи. Нужно ли е да обяснявам какви облаги би донесло това по линия на свързаните отрасли и дейности, заетостта, доходите, приходите в бюджета от данъци, валутните приходи. Особено при неспокойната обстановка в повечето съседни ни туристически страни – наши конкуренти. И тук много десятки хиляди хора щяха да си намерят работа пряко в туризма и в свързаните с него отрасли и дейности, вместо да я търсят сега немили недраги в Гърция, Турция, Италия, Испания и други страни.

Десетки хиляди българи биха могли да се завърнат на работа по строителните обекти в Русия

‚ както беше до 1989 г. Това също би създало допълнителна заетост, доходи, бюджетни приходи, валутни постъпления и т.н. Нашето място сега там е заето от турски строителни фирми и турски работници и специалисти.

Мога да отида и в по-големи подробности за огромния потенциал за търговско-икономически обмен между двете страни в енергетиката, промишлеността, строителството, транспорта, земеделието, образованието, науката, културата, туризма и други сектори, но и казаното е достатъчно.

Търговско-икономическите отношения, разбира се, предполагат и нормални политически и други отношения, а не политическа конфронтация срещу Русия, на която бяхме свидетели през по-голямата част от последния четвърт век и особено през 1990– те и напоследък по времето на бившия комсомолски секретар от Гоце Делчев (Росен Плевнелиев – бел. ред.) – най-големия антируски ястреб между високопоставените политици в Източна Европа.

Очевидно г-н Станишев повече се е сближил не само битово, но и по мислене с хора като Мартин Шулц и други високопоставени функционери от различни партии в Брюксел и доста се е отдалечил от милионите бедстващи българи и жестоките български реалности в условията на членството ни в ЕС и НАТО, щом като ни задава такъв елементарен въпрос – къде щяхме да сме, ако не беше Европейският съюз?. Като че ли освен ЕС няма нищо друго под небето, че ЕС е пъпът на света. Под равнището на средно интелигентен човек е да задава такъв примитивен въпрос.

И моля г-н Станишев да ми отговори на въпроса: щеше ли да се случи този социално-икономически погром над България ако не бяхме в НАТО, ЕС, СТО и други западни институции? Ако бяхме държава с по-достойна национално отговорна политика и истински държавници на нейното кормило!

Що се касае до описания по-горе алтернативен вариант – нормални двустранни отношения с Русия, а не непременно участие в Евроазийски или други интеграционни общности, с горните редове доказвам, че нямаше да се случи при наличието на по-мъдра политика на българските политици през изминалите 27 години. Вместо да се погрижат за запазване на нормални взаимно изгодни отношения с Русия, наред със сближаването със Запада, наши политици се заканваха от трибуната на Народното събрание да съдят Съветския съюз. За мъдрите политици нормалните междудържавни отношения с източни и западни страни не се изключват взаимно. За съжаление, България не е надарена с такива политици!

Аз съм съгласен с голяма част от казаното от г-н Станишев по непосредствените благоприятни битови ефекти от членството ни в ЕС. Той обаче не казва нищо в коментара си с ръка на сърцето, за далеч по-важните и трайни ефекти от присъединяването: за наложеното ни предсрочно закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ Козлодуй; за наложената ни забрана да строим АЕЦ Белене; за блокирането на газопровода „Южен поток”; за тоталната разруха на производствения ни потенциал и свързаната с това прахосана квалификация на стотици хиляди наши кадри с висше инженерно и средно специално и друго образование; за

тоталния срив на експортния ни потенциал и загубените външни пазари

; за огромната за нашите мащаби емиграция на около 1,5–2,0 млн. българи по света и произтичащите от това човешки трагедии; за мащабното демографско ограбване на около 1,0–1,5 млн. човека (чрез изтичане на стотици хиляди мозъци и необратима загуба на огромен генетичен потенциал), което задълбочава допълнително опасността от демографска катастрофа; за плащания ежегоден членски внос в ЕС, който за десетте години достигна около 8,0 млрд. лева.

Смята ли той за нормална огромната, унищожителна цена, която нашият народ плаща за битовите добрини, които получихме с присъединяването? Трябваше ли да разрушим всичко създадено до 1989 г., за да можем сега да пътуваме без визи да учим и работим в Европа!

Ако трябва да направим обобщена равносметка за ползите и загубите (разходите), поддаващи се на количествена оценка, изравняването между тях ще стане някъде към 2040–2050 година. Засега сме на голям минус от участието си в ЕС. 

Ако в равносметката включим и трудно поддаващите се на количествена оценка изгоди (свободни пътувания, учение, работа, по-добро битово снабдяване, ускорено изграждане на инфраструктурни обекти и др.) и загуби (тотално разрушен производствен потенциал на средно развита промишлено-аграрна икономика); разрушен експортен потенциал и загубени разработени външни пазари; пропилян огромен човешки капитал (около 1 млн. кадри с висше и средно специално и хуманитарно образование); започнало в големи мащаби преди 27 години, продължаващо и сега огромно демографско ограбване (изтичане на мозъци и на генетичен потенциал за 1,0–1,5 млн. души), в преобладаващата си част млади хора, които ще раждат деца в чужди страни, голямата част от тях никога няма да се завърнат в България и с това ще изострят още повече и без това мащабната демографска криза и т.н., сме на още по-голям минус. Изравняването тук между ползи и загуби от присъединяването към ЕС се отлага за още по-далечното бъдеще. Ако изобщо някога се случи!

Член-кореспондент на БАН, проф. Иван Ангелов

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител