Дефицитите отново имат значение

Не толкова отдавна влиятелни републиканци като председателя на Камарата на представителите Пол Райън редовно отправяха апокалиптични предупреждения за опасностите от бюджетните дефицити, заявявайки, че евентуална криза по гръцкия сценарий вече е съвсем на хоризонта. Сега обаче същите политици, очевидно са напълно удовлетворени от перспективата за растеж на дефицита заради данъчните намаления: разпределението на средствата в бюджета, което те в момента разглеждат, по тяхна оценка, ще доведе до увеличение на дълга с 9 трилиона долара през следващите 10 години. Е-е-й, няма никакви проблеми. Внезапната промяна не предизвика особено учудване у никого, поне сред хората със здрав разум. Цялата тази позьорщина по дефицита очевидно бе шмекерия, целяща да върже ръцете на президента демократ и бе напълно предсказуемо, че маската на претенциите за финансова отговорност веднага ще падне след влизането на републиканец в Белия дом. Има обаче нещо, което не бе толкова предсказуемо - републиканците като че ли ще спрат да се правят, че ги е грижа за дефицитите именно в момента, когато дефицитите отново започват да бъдат от значение. Онези апокалиптични предупреждения и досега звучат глупаво: Америка, която взема заеми в собствената си валута и така не може да остане без налични средства, абсолютно не прилича на Гърция. В същото време обаче значителните дефицити вече не са безвредни, а да не говорим, че те са и крайно нежелателни. Ето как беше. Преди осем години, когато икономиката беше в състояние на свободно падане, написах, че сме навлезли в епохата на "депресионни икономики", през която обикновените правила на икономическата политика вече не важаха и когато добродетелта бе зло, а благоразумието бе лудост. По-специално дефицитните разходи бяха от основно значение за стимулиране на икономиката, а опитите да се балансира бюджетът можеха да се окажат разрушителни. Тази диагноза, с която се съгласиха повечето професионални икономисти, не падна от небето. Тя се основаваше на проверени макроикономически принципи. Нещо повече, прогнозите, които бяха направени въз основа на тези принципи, се оказаха верни. През периода на икономически спад, който продължи няколко години след финансовата криза, държавните заеми не допринесоха за повишението на лихвите, печатането на пари от Управлението за федерален резерв на САЩ не доведе до инфлация, а страните, които се опитаха да намалят дефицита, бяха изправени пред тежки рецесии. Тези предвиждания обаче винаги са били условни и можеха да се прилагат само в икономика, която е далече от пълната заетост. Именно такава икономика наследи от предшественика си президентът Обама, но администрацията Тръмп-Путин, тъкмо обратното, ще дойде на власт по време, когато пълната заетост в страната е повече или по-малко възстановена. Откъде знаем, че в страната почти няма безработица? Ниското официално равнище на безработицата е само един от показателите. Според мен доста по-убедителни са следните два факта: заплатите отново започнаха да се повишават достатъчно бързо и това сочи, че работещите започват да си връщат пазарната власт, а скоростта, с която работещите напускат работните си места, което пък е показател за увереността им да си намерят нова работа, се връща на нивата преди кризата. Какво се променя, когато се доближаваме до пълна заетост? По същество правителството започва да се конкурира с частния сектор за ограничено количество пари. Това означава, че харченето на дефицитни средства престава да бъде икономически двигател, защото води до повишение на лихвите и стеснява полето на действие на частните инвеститори. Сега, държавните заеми все още могат да бъдат оправдани, ако служат на важна цел: лихвите продължават да бъдат много ниски и при ниски лихви заемите за инвестиции в необходимата инфраструктура е много добра идея, защото това може да служи като своеобразна защита от спадове в бъдеще. Само че макар като кандидат Тръмп да говореше за увеличение на държавните инвестиции, няма никакви сигнали, че републиканците в Конгреса се канят да направят тези инвестиции свой приоритет. Не, те се канят да увеличат дефицита, намалявайки данъците за богатите. Това по никакъв начин няма да помогне за стимулирането на икономиката или за създаването на нови работни места. В действителност, ограничавайки инвестициите, тези стъпки ще намалят в определена степен икономическия растеж в дългосрочна перспектива. Нещо повече, това ще направи богатите по-богати, а в същото време съкращаването на социалните разходи пък ще направи бедните още по-бедни и ще отслаби сигурността на средната класа. Само че, разбира се, именно това се цели. Пак ще повторя, нищо от това не предвещава икономическа катастрофа. Ако такава катастрофа се случи, то това ще стане заради други решения като връщането към предишната система на финансово регулиране или заради някакви външни трусове като криза в Китай или в Европа, например. И тъй като подобни неща се случват от време на време и много зависи от това как американското правителство реагира на тях, ние трябва да се безпокоим, че бъдещата администрация изглежда склонна да се вслушва в съветите на хора, които в миналото постоянно грешаха. Нека обаче се върнем на дефицитите. Важното не е това, че републиканците бяха лицемери. Важното е, че тяхното лицемерие ни направи по-бедни. Те крещяха колко пагубни са дълговете във време, когато по-голям дефицит би могъл да ни донесе определена полза. А сега, когато той може да ни навреди сериозно, те с готовност приемат дефицитите да бъдат увеличени. *Пол Робин Кругман е американски икономист и пишещ анализатор. Той е професор по икономика и интелектуални въпроси в Училището за публични и международни въпроси Уудроу Уилсън, Принстън, Сентенъри професор в Лондонското училище по икономика. През 2008 г. печели Нобеловата награда за икономика за неговите приноси за Новата търговска теория и Новата икономическа география. По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/defitsitite-otnovo-imat-znachenie-news258722.html

Свързани новини: