Сваляне на ръкавиците или защо едри бизнесмени директно влизат в политиката

 За първи път сякаш българската олигархия посегна към политиката лично. Досега се гнусяха и използваха разни сламени хора. Тази година май ще сме свидетели как влизат лично. Но за пред публиката всички са неизкушени. Като че ли ги е срам да си кажат, че имат мераци в тая работа - мръсната. Политиката. Преди няколко дни излезе проектът “Да, България” на Христо Иванов. На учредяването на дълго чаканата партия самият вдъхновител не се появи, но за никого от публиката не остава съмнение, че шефът на кръга “Капитал” Иво Прокопиев е зад нея. Новото гнездо на “умните и красивите” е там. И това не е ирония. Тръгнали от протестите през 2013 г., тези активни и безспорно интелигентни млади (до средна възраст) хора търсеха своето представителство. Както написа един остроумник във фейсбук, “Разградското момче Иво Прокопиев Всъщност всички тези, които влизат в тоя проект, много се харесват и смятат, че досега не са получили полагаемото им се представителство. С изключение на вдъхновителя им, който с по-малко от 4-ма министри не остава. Каквото от тях се запази в желанието си да участва в политиката (там някъде по пътя изпадна незнайно защо например един Асен Генов), в неделя направиха новата партия. Опаковани във въздушната възглавница на “Протестна мрежа” и на отделни жадуващи промяна, неизкушавани до момента от конюнктура (част от тях живеещи по света, други - активисти, стояли досега в ниска поза “Старт” у нас), но болшинството на тази партия са хора, успели да създадат свой дребен или едър бизнес, и семейство предприемчиви мупита (този термин го знам от Симеон Дянков, когато стана финансов министър. Означава middle-aged urban professional, или мупи, за разлика от младия юпи), и на преподаватели (като Кристиан Таков), зад които наднича сянката на Иво Прокопиев. Този проект не претендира да е само десен. В него има и леви елементи, и то на водещи позиции. Това е нещо като еврокомунизма на Италия, Франция и Испания през 70-те г. на ХХ век. което не смее да свали нито една от диаметрално противоположните си одежди. Негов идеолог е Енрико Берлингуер, който през 1973 г. формулира принципите на историческия компромис (с христиандемократите) и необходимостта от участието на комунистическите партии в управлението на съответните страни в условията на парламентарна демокрация. Идеологът на течението Енрико Берлингуер пише тезиси, докато е в болница, след като колата му е била блъсната от самосвал по време на посещение в София при Тодор Живков. А повод за разграничаването от съветския тип комунизъм е Пражката пролет в Чехословакия през 1968 г. Класика. Независимо че преди два месеца Иво Прокопиев посети централата на ДСБ и изглеждаше, че ще заложи на Радан Кънев за лидер на своята партия, а Христо Иванов тогава беше казал, че ще наблюдава процеса от третия ред, в крайна сметка именно бившият правосъден министър е отпред. При Христо Иванов изтекоха “умните и красивите” - на Антоанета Цонева и останалите. Говори се, че което напрегнало отношенията му с Христо Иванов. Затова и лидерът на ДСБ не се явил на учредяването на “Да, България”. В БСП нещата също стават видими и лични. Георги Гергов е системно изкушен от политиката, но също не може да се развихри дотам, докъдето стигат мечтите му. Доказателството - когато миналата година той щурмува върха на столетницата, не направи втори център на властта в нея, а подкрепи за лидер Корнелия Нинова. Усети вятъра на промяната и обърна резултата на балотажа. Иначе през май 2012 г. той оглави пловдивската организация и стана още по-силен. А пък през 2015 г. бе кандидат за кмет на Пловдив. Със сигурност ще се впуска в още надпревари. По различни форуми на социалистите напоследък може да бъде забелязан лично и адвокатът Тодор Батков. Знае се неговата наследствена свързаност с БСП, но личната му поява говори и за лично, без ръкавици включване на олигархията в партийния живот. Христо Ковачки например нагази в политиката заради амбициите си (голяма част от които - реализирани) в енергетиката. Ако той нямаше мини, със сигурност днес нямаше да го има БДЦ. Нито пък ББЦ на Николай Бареков. Ясно е кога се създаде партията му - на крилата на ТВ7 и Цветан Василев. И на тяхното турне срещу високите цени на тока и лекарствата. Като споменахме хапчетата, естествено идва и името на следващия богат човек, който пристъпва в политиката - Веселин Марешки. Сега расте той. Разчита на тези, на които дава отстъпка в аптеките си. А също и на шофьорите, които зареждат гориво от него. И по традиция на недоволните от всички, които досега не са направили нищо.

Копирано от https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5989852
© www.24chasa.bg

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/275942_%D0%A1%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B8%D0%BB%D0%B8+%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE+%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8+%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%B

Свързани новини: