Децата ни живеят в безвремие със спящи очи

01/17/17 05:30
(http://www.klassa.bg/)

Децата ни живеят в безвремие със спящи очи

Отгледан съм от баба и дядо. Майка ми работеше. Пращаше ме на уроци. Парите бяха разпределени с кламерчета – за английския, за математиката, за литературата. А баща ми беше в чужбина. Днес аз знам кой е Вазов. Говоря три езика. Познавам историята. Знам географското положение на съседните ни страни. Пиша грамотно. Имам заложени ценности. Ориентиран съм политически. Имам самосъзнание. Морал. И никога не са ме дрогирали като малък. И това е благодарение на майка ми. Благодарение на баба ми и дядо ми. На баща ми. На двамата старци, които ми дялкаха автомати от дърво и ми правеха палатки от столове и покривки. Не всеки е имал щастието да притежава такива баби и дядовци. Не всеки е имал щастието да има загрижени родители, които са взимали от хляба си, времето си, нервите си. Проблемът не е в това кой какво има, а в това, което няма. А много от днешните деца, родени в прехода, нямат баби и дядовци, нямат загрижени родители. Защото родителите им са в чужбина, в цветарницата, в баничарницата. Бабите и дядовците им живеят на село, където едва смогват да си платят тока. За тях няма пари да живеят в столицата. Това е. Пари няма. Няма възпитание. Няма ценности. Няма култура. Няма семейство. Липсата на семейство роди агенциите за бавачки. Хора, които трябва да заменят семейството. Защото семейството е заето да плаща ипотеката. Да плаща дрехите от мола. Да плаща скъпите телефони. Придобивките са по-важни от моралното. Моралното не храни. То тежи. Но тежи и на мястото си. А хората останаха вече без място. Те не знаят кои са и къде са. Работят, за да живеят. Живеят, за да работят. И си мислят, че това е най-важното. А най-важното е да оставиш наследник, с когото да се гордееш. С когото да си говориш. С когото да споделяш. На когото да бъдеш приятел. А приятелството вече не съществува. Нито между хората, нито в семейството. То е забранена дума. Приятелят те използва. Иска пари от теб. Иска времето ти. Иска услуги. Бавачката пести времето си, за което й плащат, за да те гледа и за сметка на това ти дава лекарства. За да спиш. Да не хабиш нейното време. Живеем в свят, в който трябва да сме дрогирани, да има безвремие. Защото времето е ценно. Но безценно. То няма цена. Поне не осъзната. Определя се с работните часове. С прекараните часове в социалните мрежи. Със спането. Докато живеем, за да чатим, да работим, да си почиваме, да сме егоисти, да спим, да хабим минутите си за неосъзнати по важност неща, то ние ще живеем в безвремието. А безвремието ще ни прати в историята като овце. Като овце, които нямат история. Нямат стойностни наследници. Нямат нищо, освен едни спящи деца. Затворили очи пред това, което се случва. Било то хубаво или лошо.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/276058_%D0%94%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B8+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%8F%D1%82+%D0%B2+%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5+%D1%81%D1%8A%D1%81+%D1%81%D0%BF%D1%8F%D1%89%D0%B8+%D0%BE%D1%

Публикувана на 01/17/17 05:30 http://www.klassa.bg/News/Read/article/276058_%D0%94%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B8+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%8F%D1%82+%D0%B2+%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5+%D1%81%D1%8A%D1%81+%D1%81%D0%BF%D1%8F%D1%89%D0%B8+%D0%BE%D1%