- Да срещнеш хиляди съдби, в съдбата си по път пустинен, а да останеш непознат за себе си, за другите - дори наивен... Това е част от стихотворението ви „Да бъдеш поет”, която звучи като изпълнено с тъга откровение. Тъжен човек ли е поетът?

 

- Тъгата е една от основните човешки емоции. Колкото и шаблонно да звучи, душата на поета е ранима, няма весел поет.

 

- Част от живота са и нещата от сивото ежедневие, а също и терористичните актове, убийствата, насилието. Вдъхновяват ли ви да творите тези неща?

 

- Част от стиховете ми имат социална насоченост. Естествено, аз имам гражданска позиция по всички въпроси, но темите не ги подбирам целенасочено, те идват импулсивно.  Поезия се пише с много чувство и емоция. От детските си години съм обичал и моментите на усамотение и съзерцание на природата.

 

- Природата ли ви вдъхновява повече или хората?

 

- Не може да се отдели едното от другото. Красота има както в природата, така и в човешките взаимоотношения, а също и в духовния свят на всеки човек - всичко  това  може да вдъхнови един творец. Аз имам интерес към изобразителното изкуство, и може би затова стихотворенията ми са по образни и колоритни. Като стихотворението „Буря”, което написах буквално в последните часове на миналата година. Зимното море ми действа  вдъхновяващо. В случая ме вдъхнови бурята на 30 - 31 декември, когато имаше бедствено положение в тази част от страната. Аз бях така да се каже в епицентъра и за мен това беше невероятно преживяване. Зимното море е стихия, сила, болка, очакване, емоция, любов! То излъчва изключителна енергия и мощ.

 

- Кога открихте поета у себе си?

 

- Започнах да пиша стихове още като малък. После заради сивото ежедневие и бизнес-ангажименти, не ми оставаше враме да пиша. Поезията за мен е хоби, никога не съм си изкарвал прехраната с нея, не съм търсил популярност или известност.

 

- Може би затова ви се получава толкова добре, защото когато нещо стане комерсиално, се губи тръпката...

 

- За мен това е в основата на всяко едно човешко занимание - да се върши с любов, като вид хоби. Прописах отново преди две години. Стана случайно, а сега използвам всяка възможност да се отдам на поезията.

 

- Стиховете ви излъчват много красота, чувства и възвишени емоции. Случва ли се на следващ прочит да не харесате някоя строфа и да я зачеркнете? Случва ли се да пренапишете някое стихотворение, да го ремонтирате из основи, да го структурирате по различен начин, да го пренаредите? Или веднъж излята, емоцията трябва да си остане в първоначалния вид?

 

- Почти не се връщам назад, няма смисъл от това. Всеки ден пиша, дори и сега започнах стихотворение, което може би ще завърша до края на интервюто ни.

 

- Много от стихотворенията ви са родени именно по този начин - докато сте в компания. Не ви ли разсейват хората наоколо и разговорите, които се водят? Не надавате ли ухо какво се случва на съседните маси?

 

- Не, аз даже обичам да има хора край мен, когато творя и да се води някакъв разговор, който ми служи за фон.

 

- Какво правите, ако римата ви връхлети на място, където нямате никакви условия да запишете това, което звучи в главата ви? Пазите ли си стихотворения, записани на салфетка или се опитвате да запомняте римите?

 

- Пиша, запомням - както се случи. Тук на тази маса се роди и идеята за първата поетична книга, илюстрирана с рисунки на Вежди Рашидов - „20 дни от февруари - думи и скици от една маса”. Аз  пишех, както днес, а моят приятел Вежди рисуваше. И книгата стана за двайсет дни. Изобразителното изкуство и поезията са творчески свързани - като дете започнах да рисувам с четка, а днес рисувам картините с думи.

 

- Колко са общо книгите, които сте издал?

 

- Най-новата, „Любов като насън”, е десетата. Тя няма аналог в нашето книгоиздаване. Получи се уникален продукт. Между кориците и  са събрани 4 отделни изкуства - поезия, скулптура, живопис и музика. Всяко четвърто стихотворение е песен,  изпълнена от някои от най-добрите български поп изпълнители. Много от тези песни вече са хитове. Аз продуцирах авторския албум с тези песни и това също се оказа незабравимо изживяване за мен. Изпълнителите в албума са част от духовния ни елит. Проектът се реализира буквално в рамките на година и половина. По мнението на хора от музикалните среди, дори и преди 89-та година подобен албум не е издаван - 20 авторски  песни изпяти от девет от най-талантливите български поп изпълнители.

 

- Явно имате лидерски заложби, защото не е никак лесно да обединиш толкова различни по типаж, а и по характер певци. Музикантите по принцип са индивидуалисти, ревнуват се едни от други, конкурират се. Как им пречупихте егото?

 

- Всички изпълнители в албума са ярки личности и ние се съобразихме с тяхните изисквания при изграждането на всяка отделна песен - хармония, тоналност, темпо, аранжимент... Имено затова се получи и толкова добър продукт. Нашите песни бяха включени в новогодишните програми на почти всички най-гледани телевизии. Дълбок поклон пред таланта на невероятните Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Маргарита Хранова, Милица Божинова, Васил Петров, Орлин Горанов, Панайот Панайотов, дует „Ритон” и композитора Росалин Наков. В албума е включена единствената дуетна песен на Силвия и Орлин. Силвия Кацарова кръсти традицинния си коледен концерт на името на една от нашите песни - „Живот като на кино”, безспорен хит.

 

- Има ли някой известен западен изпълнител или група, за които да мечтаете да напишете песен?

 

- Не, тази мисъл не ме е изкушавала. Имаме обаче идея двете песни на Йорданка Христова да бъдат преведени на испански.

 

- Няма ли да се изгуби нещо при превода? Поезията е много специфично изкуство, не е толкова лесно да усетиш автора. Не е ли по-лесно вие да създадете стихотворение на чужд език?

 

- Малко са добрите преводачи на поезия, като Валери Петров например. Освен съвършеното владеене на съответния език преводачът трябва да бъде и поет. Аз нямам такива амбиции.

 

- Очевидно не сте почитател на жанра хайку, който се оказва много модерен в последните години. Пробвали ли сте да пишете в тази форма?

 

- Не  копирам никого. Така виждам живота, така пиша. Не налагам моя стил и не се влияя от други. Такова е моето светоусещане - мисля в картини, в багри и цветове. Може би това е връзката между колекционерството и поезията...

 

- Вие сте един от известните колекционери в България. Характерно за колекционерите е, че имат силно развито чувство за притежание, докато поезията е нещо, което човек копнее да сподели едва ли не с целия свят. Вие сякаш правите изключение от това правило, защото обичате да излагате колекцията си от картини и скулптури на показ, а стиховете ви се четат и пеят, така че достигат до много широка аудитория. Как преодоляхте за себе си тези различия?

 

- Изкуството  не може да бъде само част от интериора, това е твърде профанистично отношение. То изгражда среда, възпитава естетика при децата, та дори и при възрастните. Наблюдавам го в моя хотел “Анел”, който е единственият хотел - музей на изобразително изкуство. Всички общи части на хотела са своебразни галерии, а във всяка стая и апартамент има поне по десет картини и пластики. Подобни хотели, доколкото съм запознат има два в света - в Аржентина и Флоренция.

 

- Знаехте ли за тях, преди да започнете да подреждате картините?

 

- Не, нямах представа. Не съм ги копирал, пък и нашата експозиция е доста по-добра. Разбрах за тях по-късно. Арт комплекс „Анел” в Созопол също е своеобразен музей на открито. Там произведенията на най-изявените български скулптури са експонирани по невероятен начин на самия морски бряг, в местността Буджака. Навремето закупих имота на  много висока цена с банков кредит, без никакво колебание и коментар на цената. Във финансово отношение инвестицията е нерентабилна, но никога не съм съжалявал за нея.

 

- Това ли е мястото, откъдето черпите най-голямо вдъхновение?

 

- Обичам от малък морето и голяма част от живота ми е свързана с него. През последните години и служебните ми ангажименти предполагат ежеседмично пребиваване там.

 

- Има ли нещо, за което да сте благодарен на съдбата? Например за приятелите, които ви заобикалят?

 

- Изкуството и моите интереси в литературата ме свързват с един интелектуален и духовен елит, който трудно може да бъде събран на едно място. Това са незаменими контакти, които изключително обогатяват, създават една друга, по-различна атмосфера и среда.

 

- Сред приятелите ви има и хора с много крайни политически възгледи. Случва ли се да заемете страна в техните спорове?

 

- Разбира се. Не мога да бъда социално и политически неангажиран. Навремето работих в системата на комсомола - бях на висок и отговорен пост, завеждащ отдел в Софийския градски комитет. След това работих в стопанската сфера като заместник директор на Производствено предприятие „Театрално обзавеждане, декори и реквизит”, а после в частния бизнес.

 

- Прави впечатление, че не криете този период от живота си, свързан с комсомола. Не се ли изкушавате поне малко да промените биографията си, да я украсите по някакъв начин? Толкова хора го правят, че чак изглежда странно да не премълчавате нищо, а даже и да го подчертавате.

 

- Напротив, аз се гордея с тази част от биографията си. Не виждам никаква причина да я крия.

 

- Кога и как навлязохте в бизнеса?

 

- През 1989 г. създадох една от първите частни фирми в България, която и до ден-днешен е на пазара, може би най-старата, с най-дълга бизнес история. “Анел” е регистрирана по Указ 56 през февруари 1989 год. и никога не е променяла търговското си наименование.