Отвъд карикатурата

Четиридесет и петият президент на Съединените американски щати беше посрещнат от вълна на негодувание и подигравки. Всичко в неговото поведение, отношенията в неговото семейство и първоначалните му заявления бе критикувано и осмивано. Но, отвъд карикатурния образ, който вече го съпътства, Доналд Тръмп олицетворява промяна, която остава встрани от общественото внимание. Преди всичко, Републиканската партия реши да подкрепи спорната фигура на Тръмп и по този начин установи пълноценен контрол върху всички властови институции в САЩ. Републиканците пресрещнаха популистката вълна и успяха да я опитомят. Новият президент не бе избран като „независим” или кандидат на неясна амалгама от политически и корпоративни интереси. Неговото избиране осигури на Републиканската партия пълноценната възможност да управляват страната и да реализират своите собствени политически проекти. Демократическата партия изгуби не само президентските избори и това не се дължи единствено и само на политиката на президента Обама. Въпреки че не те започнаха процеса, който доведе до т.нар. Арабска пролет, те не успяха да оценят неговите рискове и не успяха да противодействат ефективно на надигашият се ислямизъм, който замести някогашните диктарори в ислямския свят, върху които се крепеше един консенсус на Студената война. Демократите не реагираха адекватно на окупацията на Крим и руската експанзия. Реакцията им бе закъсняла и агресивна, а това отслаби още повече позициите им. Основното пространство на противопоставяне, все пак остана вътрешната политика. Липсата на ефикасни решения във външната политика на Демократическата партия фокусира вниманиет она избирателите върху състоянието на САЩ и опасенията за трайна загуба на капацитет за отстояване на лидерската им позиция. Това бяха темите, по отношени ена което Тръмп постигна своя резултат. Първите стъпки на новата администрация в Белия дом ще покажат каква част от казаните и обещани неща може да се превърне в реалност, но американските избиратели предпочетоха гръмките думи пред неубедителните оправдания. Чрез фигурата на Доналд Тръмп, на власт в САЩ идват най-богатите групи в обществото. Номинациите на новия президент, почти без изключения са на милиардери, които вече са установили контрол върху отделни икономически сектори и цели индустрии. Да, това ще бъде управление на крупния капитал, но това означава и стремеж към възстановяване на нарушения баланс и осигуряване на необходимата стабилност. Големите пари винаги са се стремяли към това. Още повече сега, когато лидерската роля на САЩ е поставена пред изпитания. Кръговете, които ще управляват през следващите години не бяха удовлетворени от насърчаването на прякото противопоставяне, към което прибягна в край на мандата си президента Обама. При липсата на позитивни резултати, подобен тип пряка конфронтация даде само допълнителни аргументи на противниците на САЩ и доведе антиамериканизма до незапомнено високи нива. Вътрешнополитическият израз на всичко това придобива формата на изолационизъм, насочен към оттегляне на САЩ от част от досегашните им пространства на присъствие за сметка на насърчаване на националното развитие. Тази линия на развитие, без съмнение, ще ощети редица международни сфери, но е разбираема и съзнателно подкрепена от американските избиратели. Част от аргументите, изразени от Тръмп имат своите основания. САЩ продължават да плащат за сигурността на Европа и това има отношение към развитието на НАТО, още повече в условията на днешните множествени кризи, изискващи нови решения в сферат ана сигурността. Евентуалното оттегляне на САЩ от Парижкото споразумение за климатичните промени може да даде основания и на други страни да направят същото и в този смисъл, да постави под съмнение изпълнението му. Но подобно решение се вписва напълно в дизайна на новата политика на Тръмп, според който Америка трябва отново да стане сина преди да продължи да играе роята си на световен лидер. Преосмислянето на отношенията с Руската федерация е важно, защото САЩ могат да затворят страницата на ескалиращо напрежение, което обслужва изцяло и единствено Доктрината Путин. Смяната на тона в американо-руските отношения, ще обезсили в крайна сметка енергията, която Кремъл използваше до сега. Декларациите за противопоставяне срещу Китай изглеждат повече като покана за предоговаряне на отношения с най-големия кредитор на САЩ. Липсата на конкретна стратегия за развитие на отношенията в Близкия изток и мюсулманския свят, по-скоро е очакван ход, който има за цел да отдалечи във времето ефекта от неуспешните действия на САЩ през последните години. Във вътрешнополитически план, новият президент обеща всичко, което американците искаха да чуят, почти независимо от тяхната партийна принадлежност и предпочитания. От прогонване на мюсулманите, през издигане на стена п ограницата с Мексико, до ограничаване на публичните разходи за неефективни федерални програми, включително и по отношение на здравната програма на президента Обама. Изглежда повече от вероятно, че по-голямата част от тези обещания няма да бъдат спазени или поне не в мащабите, в които те бяха представяни по време на кандидат-президентската кампания. Избирателите реагираха на готовността да бъдат изречени подобни послания, по-скоро като отказ от прикриването на инстиските проблеми. Оттук нататък, основният въпрос е не в каква степен тези обещания ще бъдат спазени, а доколко новата администрация е готова да търси възстановяване на баланса, както във външната, така и във вътрешната си политика. Влиянието на новата американска политика върху Европа и България ще бъде реализирано в пространството на някоко кръга от въпроси. На първо място, по отношение на НАТО. Ако САЩ ограничат своята финансова подкрепа, но за сметка на това поемат определени ангажименти за сътрудничество, това може да насърчи европейската инициатива в рамките на Алианса. В това отношение, за България е важно неотклонно да следва собствените си ангажименти от Уелс и Варшава. Ако увеличаваме постепенно средствата за модернизация, влиянието на промяната върху нас ще бъде по-скоро слабо, а при определени обстоятелства може дори да ни предостави по-добри позиции в рамките на НАТО. Ключово значение за Европа и за България ще има развитието на отношенията на САЩ с Руската федерация и Турция. Освен към намаляване на напрежението в отношенията с Кремъл, поне засега Републиканската партия остава резервирана към деалога с президента Ердоган. Администрацията на Обама подцени рисковете, пред които се изправи Турция в острата си конкуренция с Иран и Саудитска Арабия. Влошаването на отношенията с Турция също трябва да бъде преодоляно, независимо от принципните възражения срещу процеса на установяване на режим на авторитарно управление. Политиката, към която изглежда че ще се придържа Републиканската партия изглежда по-скоро рестриктивна по отношение на външните инвестиции. Поставянето на американската икономика на първо място, предполага известно ограничаване на присъствието на крупните американски компании зад граница, но това не би се отразило сериозно на състоянието им в България. Администрацията на Тръмп има нужда от индустрии, създаващи повече работни места, а това не се отнася преди всичко за стратегическите за нас инвестиции във високи технологии. Представата за това, че в следващите години САЩ ще бъдат ръководени от фигура, която вече бе окарикатурена, не отговаря на истината. Въпрос на време е лансираните в хода на предизборната кампания образи и обещания да бъдат заменени от конкретни дийствия, които постепенно ще очертаят новия образ на американската политика. Да, тя ще бъде по-изолационистична, по-затворена в рамките на собствените американски проблеми, по-малко ангажирана със световните дела, но нейният успех ще зависи от степента, в която всичко това успее да допринесе за въстановяване на част от нарушените баланси в международните отношения. Рискът Европа да се озове в неблагоприятна позиция е реален, но ако новата администрация иска наистина да изпълни обещанията си за силна Америка, тя не може да постигне нито въпреки Европа, нито чрез конфронтация с нея. Разделението в американското общество ще се запази и дори ще се задълбочи, поне докато Демократическата партия намери подходящите средства за отговор на изборната си загуба. Това ще отнеме време и обществена енергия, но ще има сравнително слабо влияние върху външната политика на САЩ. Отвъд карикатурата има реална политика, която може да се окаже успешна, както по отношение на противодействието на популизма, така и при възстановяването и предефинирането на значими баланси в международните отношения. Ако това се случи, България има своите пространства за ефективен напредък и нови шансове за успешно позициониране в ключово важните за българските национални интереси съюзи.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_645015.html

Свързани новини: