Радев дебютира в парламента като победител срещу победени

Ултрабрюкселският фанатизъм на тукашната клиентела подкопава българския евроатлантически консенсус, разлага го отвътре, защото предизвиква отвращение

Д-р Николай Михайлов, психиатър

ВИЗИТКА:

Д-р Николай Михайлов е роден на 1 февруари 1946 г. в Добрич. Завършил е медицина и богословие. Работи като психиатър, преподава психилогия в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов“ и в Нов български университет.  От 1999 до 2001 г. е директор на дирекция в Националната здравноосигурителна каса. 

През 2004 г., след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от Съюза на демократичните сили, е сред основателите на Демократи за силна България и е избран за член на Националното ръководство на партията. От 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание от ДСБ. Впоследствие се разочарова от политиката, напуска партията и се оттегля от активна политическа дейност, но остава един от най-популярните анализатори на обществените явления в България от гледна точка на психологическата им страна.

- Встъпителната реч на президента Румен Радев предизвика противоречиви реакции. Основните упреци към него са, че е неподготвен, речта му скучна и зле прочетена. Какъв е вашият коментар?

- Тези квалификации щяха да се чуят и ако речта беше съвършена, което пък означава, че са предвидими и следователно банални. Няма прошка за победителя, бих добавил… Ако не прощават дефектите, как биха простили съвършенството? Не биха го простили, разбира се. Съвсем биха се вбесили. А сега, малограмотни придирят за говорни грешки, разтревожени „по съдържанието“.

Мутрите са развълнувани, униват за България… Един от „десните“, който не казва „отпред“, както е редно, а „отпреде“, изглежда напълно възбуден, мести се от студио в студио, като лидер на всяка конюнктурна крамола, защото е решил, че така се става лидер… На това се дължи нищожеството на техните проценти. На бездарието.

Мисля си, че Радев продължава да ги „рути“, защото не могат да се успокоят, а това е вредно. Влязла е в душите им възбудата на поражението и ги кара да жестикулират като яли „лютеница“ с примес. Борисов, който е инстинктивно вменяем, знае, че играта предполага хладнокръвие и реторическо извисяване. Изразява се меко, съжалява, надява се. Гламавата „десница“ говори за импийчмънт, за да насъска „десния“ пролетариат. Но то е признак на голяма безпомощност, на упадък на опозиционния жанр…

- Румен Радев изглеждаше притеснен, а очакванията от него са да бъде силен. Фалстарт за него ли беше тази реч?

- Румен Радев дебютира в Народното събрание като победител срещу победени, това се видя. Радев излъчва независимост. Най-„неприятната“ особеност на този президент е тъкмо неговата независимост, той няма характерното партийно-корпоративно излъчване на „опитен политик“. Реалните или предполагаеми несъвършенства на неговата реч нямат никакво значение.

Гербаджийската „елитарна“ ирония по повод на речта издава само едно: мащаба на нарцистично нараняване и болката от отнетия властен монопол. Чувстват се избутани от власт, която им принадлежи по балканско и международно право. Българската цивилизация има само едно име – ГЕРБ. Радев отменя цивилизационния избор. Отиваме в Евразия… Никакъв фалстарт няма тука, а позициониране срещу това, което нарекоха „Кой“.

- Как ще коментирате репликата „Остава ви седмица“, която събуди възмущение у някои депутати.

- Не е „по протокола“, но има позитив. Гневът срещу него ги закопава. Огорченото „статукво“ не трогва никого, а развеселява всички. С тази реплика Радев е позициониран срещу тях, като „народ“ срещу класа. Но играта е тънка, а президентът Радев е обединител, това трябва да се помни. Но няма да му прилича и да се кае. Репликата обаче е предизвикана. Това е извън всякакво съмнение.

- Речта на президента събуди спор и относно правомощията му. Според някои тя представлява по-скоро програма за управление.

- Един журналист от Варна е направил справка, според която встъпителната реч на Плевнелиев през 2011 г. е с 10 минути по-дълга, а и също построена като „премиерска реч“. Радев описа българската ситуация, „тревожното настояще“ на страната. Какво да разкаже президентът в първата си реч? Да изпее евроатлантическата ария и да седне? Да каже евроатлантическите глупости на фалцет, за да реализира приемственост с предшестващото сантиментално безобразие? Да се умили публично като „истински европеец“ и да поглежда към балкона от долу нагоре?

- Проруски президент ли ще бъде Румен Радев?

- Хипотезата е за дълбока конспирация, в която са въвлечени, Решетников, Нинова и Пушкин. Връзката е от дълбока древност. Имам да ви кажа, че параноята е неудържимо състояние на ума, подозрение с огромна обяснителна сила. Няма смисъл да се възразява. Параноята върши огромна утешителна работа, обективира злото, лекува „хаоса“ на сложното… Тласнат докрай, този парадокс звучи така: руската смъртна заплаха е източник на удоволствия, следователно е вярна. Паранойният човек мисли по принципа на удоволствието, а не по принципа на реалността.

Намеквам, че отрицателният отговор на вашия въпрос: „Радев не е проруски президент“, би попаднал автоматично под същото подозрение – този път на добродушна параноя, на логически обезпечена глупост. Да наричаш, биха казали, надвесената руска мечка „ласкаво присъствие“ е също параноя, но под формата на малоумие или както се твърди от всички среболюбци – на субсидирана подлост. Таен комунист получава рубли и ги харчи на Запад. Нещо такова.

Искам да кажа, че при „създалите се български обстоятелства“ отговор на вашия въпрос е невъзможен. Може би иронията върши работа… От своя страна мога да предложа и едно плахо „утешение“, справка от близката история. България ще бъде закусена от руската мечка (ако изобщо тази мечка иска да я закуси) не по причина на Радев, а по причина на Тръмп или на това, което се разбира под „Тръмп“.

Спомнете си Ялта. Двама срещу един в полза на „доброто“ – Чърчил и Рузвелт срещу Сталин… Резултатът е известен на всички. Половината Европа връчена на Сталин. От добрите на злия. Както е казал Гогол, приложимо към нашия пример: голяма тъга е да виждаш, че няма добро в доброто. Ето защо предлагам обръщане на част от параноята в западна посока. Това ми се струва благоразумно. А Радев да се счита невинен до доказване на противното.

Генерално казано, няма страшно, има ужас. А ужасът има две имена: терор и разпад. Мисля си, че имаме само един шанс и една утопия: солидарна Европа с памет за своя произход и с воля за живот. „Назад към Европа“. Но какво ще стане с прогреса в такъв случай, с джендърната еволюция, с лейди Гага?

- Най-голямата агресия срещу него идва от средите на Реформаторския блок и активисти от средите на протестиращите срещу Орешарски. Как тълкувате това? Може ли да се повтори сценарият от лятото на 2013 г.?

- Ако се опитат, то ще е с ГЕРБ, а това е „ живяно”. Как си представяте Одата на радостта, изсвирена на вувузели? Отново. Но го мислят. Най-големият упрек към Румен Радев е, че няма никакъв политически опит.Този упрек изхвърча от устите на няколко дами от ГЕРБ, но не знам какво би могло да означава „опит“ в тяхната словоупотреба. Не смея да помисля какво би могло да означава, цензурирам се. Иначе Радев е генерал от армията, обучаван в НАТО. Има някои преимущества пред Бъчварова, мисля си.

- Еманципиран ли е от БСП? Под този въпрос би трябвало да се разбира и дали е в състояние да взема самостоятелни решения.

- Ако БСП има идея да диктува решения, ще преживее разочарования. Но не мисля, че имат такава идея. Важен е президентският екип, диалогичната среда на ежедневните решения. Съветническото тяло е важно. Плевнелиев е голям урок в това отношение, истинска поука. Този човек е дидактически незаменим. Феномен.

Плевнелиев трябва да бъде изучаван, първо, като възхитена жертва на своята прекраснодушна недооценъчност и второ, като изделие на амбициозна съветническа клиентела от коляното на Сорос. Ешелонирана от тук до Виена.

Побъркаха човека с глобалистки наставления, направиха го да изглежда програмиран. Накрая спря да говори и почна да пее. Изви глас като конкурент на контратенора Филип Жаруски. За малко да започне и да левитира. Добре е все пак, че не се случи нещо такова в Белия дом, между Обама и Мишел, щеше да е „прецедент”. Чудо на паранормалната атлантическа лоялност. „Шестнадесета република“ по Живков, в атлантическо издание. Да дойде Марк Шагал…

Ултрабрюкселският фанатизъм на тукашната клиентела подкопава българския евроатлантически консенсус, разлага го отвътре, защото предизвиква отвращение. Това трябва да се знае. Оформя се нещо като повсеместен потрес или, по-меко казано, умора от триумфализма на глобализираните елити, от нарцисизма на „меритократите“.Придобиха света за сметка на масовия „идиот“ с твърдения за неизбежност. Не можело другояче. Защото масовото благоденствие, казват те, е страничен продукт на техните изчисления и на тяхната себичност. Ще се закопаете без нас, защото сме „отличници“, а вие – масов случай. Това казват. Холивуд е с нас. Освен това дребната перверзия да се счита полезна и културно задължителна. Не разбирате свободата, защото тя се узнава само в среда на пресищане.

- Как бихте очертали профила на новия президент? Бихте ли му направили малък портрет.

- Изглежда мъж „с всичкия си“. По контраст…

www.glasove.com

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител