Румъния: протести, политика и корупция. Звучи ли познато?

На 22 януари, в неделя вечерта, десетки хиляди румънци излязоха по улиците на Букурещ и други големи градове, за да протестират срещу предложените от новото правителство промени в съдебните закони. Те предвиждат предефиниране на понятията „конфликт на интереси“ и „злоупотреба с власт“ като криминални престъпления, опрощаване на наказанията на хората с условни присъди и освобождаване на няколко хиляди души от затворите, главно осъдени за различни нарушения държавни служители. Президентът Клаус Йоханис се включи в протеста в Букурещ, а на следващия ден обяви, че ще поиска свикване на референдум, на който гражданите да се произнесат дали одобряват тези промени. В седмицата преди това той вече беше поискал от правителството да оттегли спорните законодателни промени. Още повече, че те не са били включени в управленската програма на партиите, които спечелиха изборите на 11 декември 2016 г. и сформираха правителство. Снимка: БГНЕС За целта президентът е готов да приеме всяко предизвикателство, отправено му от правителството и парламента, включително искане за отстраняването му от поста, каквито призиви често се чуват в речите на лидерите на управляващите партии СДП и АЛДЕ, когато той се противопоставя на тяхната политика. След включването на Йоханис в неделната демонстрация в Букурещ на 22 януари, неговите последователи във Фейсбук само за ден се увеличиха с 15 000 души. След парламентарните избори на 11 декември румънският президент е прибавил към последователите си във Фейсбук нови 50 000 души и броят им достига 1,74 млн. души. Йоханис заяви пред протестиращите на площада в Букурещ: „Банда от политици с криминални проблеми искат да променят закона в Румъния и да отслабят правовата държава. Това не може да бъде позволено. Неприемливо е да се променя законодателството, за да могат няколко десетки или няколко стотици политици, имащи проблеми със закона, да изчистят свидетелствата си за съдимост и да продължат с безобразията. Румънците са наистина гневни“. След 15 минути президентът напусна демонстрантите, но техният брой продължи да се увеличава. Снимка: Reuters Протестиращите продължиха похода си към сградата на правителството, пред която останаха един час, а после към сградите на двете управляващи партии СДП и АЛДЕ. Демонстрацията продължи четири часа и в нея се включиха над 20 хиляди души. Водачът на СДП и председател на долната камара на парламента Ливиу Драгня нарече протеста „нов миньорски бунт“ и начало на държавен преврат. Той добави, че няма да позволи президентът да нарушава повече конституционния ред в страната. Самият Драгня има условна присъда от две години затвор за изборни фалшификации по време на референдума от 2012 г. за отстраняване на президента Тр. Бъсеску. Снимка: БГНЕС Амнистията на хиляди затворници се налагала, не за да бъдат извадени от затворите осъдени за корупция политици и държавни служители, а защото затворите били препълнени и условията в тях били ужасни. Драгня, от своя страна, заяви, че ще настоява за свикване на референдум по други две теми – за дефиницията на „традиционно семейство“ в румънската конституция и за премахване на имунитета на депутатите и на президента. В следващите дни Съветът на магистратите в Румъния и главният прокурор също се обявиха срещу предложените от правителството промени, тъй като според тях те ще доведат до отслабване на антикорупционните мерки, съдържащи се в съдебните закони. Съвременната многопартийна политическа структура в Румъния се създава след разпадането на Фронта за национално спасение през 1990 г., оглавил страната сред падането на диктатурата на Чаушеску през декември 1989 г. Създадените тогава две големи партии - Социалдемократическа (СДП) и Националлиберална (НЛП) и до днес остават водещите политически партии в страната. Никоя голяма партия не претендира, че е наследник на комунистическата партия и е пазител на нейното положително наследство. СДП управлява в различни коалиции до 1996 г. начело с Йон Илиеску – президент на страната на два пъти (1990-1996 г. и 2000-2004 г.)  Според Конституцията от 1991 г. Румъния е унитарна полупрезидентска република с двукамарен парламент, това до голяма степен се основава на конституционния модел на Петата френска република. Изпълнителната власт се поделя между правителството и президента. Съдебната система също следва френския модел. Конституционни промени могат да се извършват след референдум. Слабост на Конституцията представляват неясните правомощия на президента да посочва министър-председател от партия, която няма парламентарно мнозинство. Това води до политически и конституционни кризи, както например през 2008 г. (първата и третата партия имат общо мнозинство от 51%, но президентът посочва министър-председател от втората партия). След свалянето на Чаушеску много предприятия са затворени, а други в непрозрачен процес на приватизация са продадени на цени доста под пазарната им стойност. През 2000 –2008 г. Румъния води успешна икономическа политика – отбелязва висок икономически растеж, значително подобряване на стандарта на живот и намаляване на бедността в страната. През 2009 - 2012 г. страната е тежко засегната от световната финансова и икономическа криза. Това води до масови протести срещу рестриктивните мерки, които налага правителството, подкрепяно от президента Бъсеску, и до голямата политическа криза от 2012 г. Страната все още има сериозни проблеми с остарялата инфраструктура (някъде и липсваща), ниското качество на общественото здравеопазване, образованието, високите нива на повсеместна корупция. Политиката на либерализация във важни сектори като енергетика, телекомуникации, транспорт води до ускоряване на икономическия растеж след 2012 г. и преодоляване на последиците от кризата. Румънските граждани, работещи в чужбина са над 2 милиона души, основно в Западна Европа и Северна Америка. Те образуват големи групи в Италия, Испания, Франция. Продължаващата емиграция от Румъния към страни с по-високо нива на заплащане и по-висок жизнен стандарт води до сериозни социални проблеми и дисбаланси. Много деца живеят с близки или сами в Румъния, докато родителите им работят в чужбина – този проблем е наричан “евросираци”.  Парламентарните избори през 2008 и 2012 г. се провеждат по смесена избирателна система, която обуславя съставянето на сложни и безпринципни коалиции с цел осигуряване на парламентарно мнозинство. На 28 ноември 2004 г. се проведе първият кръг на президентските избори с ясен фаворит министър-председателят Адриан Нъстасе от СДП. Прогнозите предричаха негова убедителна победа и на втория кръг срещу дясноцентристкия кандидат Траян Бъсеску – бивш министър на транспорта и бивш кмет на Букурещ. На втория кръг на 12 декември 2004 г. обаче Бъсеску спечели изненадващо с 51% от гласовете, след като спечели убедително втория телевизионен дебат между кандидатите, в атмосфера на постоянни обвинения в корупция срещу СДП. Освен това той получи подкрепата на класиралия се трети кандидат Корнелиу Вадим Тудор от партия "Велика Румъния", докато Партията на хуманистите на олигарха Дан Войкулеску не осигури сериозната подкрепа, обещана за Нъстасе на втория кръг. През 2007 и 2012 г. парламентът, контролиран от СДП, гласува на два пъти за отстраняването от длъжност на президента Бъсеску през 2012 г. след масови улични протести срещу него. След това се провеждат изискваните от Конституцията референдуми за потвърждаване отстраняването на президента. През май 2007 г. 74% от избирателите гласуват за оставането на Бъсеску на поста. През 2009 г. Бъсеску печели втория си президентски мандат само с 1% преднина пред кандидата на СДП Мирча Джоана. През 2012 г. след гласуването на отстраняването на Бъсеску, наречено от него “държавен преврат” парламентът свиква референдум, който да го потвърди. Бъсеску и неговата партия призовават за бойкот на референдума, за да не бъде постигната избирателна активност от 50%. С огромно мнозинство от 88 % или 7,4 млн. гласа противниците му печелят референдума, сравнено с 5,2 млн. гласа, с които Бъсеску е избран през 2009 г., но Конституционният съд обявява референдума за недействителен, защото избирателната активност е само 46,24 %, под изискуемия праг от 50%. При дебатите в парламента и в медиите премиерът Виктор Понта обвинява Бъсеску в превишаване на пълномощията, незаконно подслушване, използване на разузнавателните служби срещу политическите си противници, натиск над прокурори по криминални обвинения. Авторитетът на Бъсеску и партията му се срива сериозно от роднинските назначения и строгите мерки за икономически ограничения, които той подкрепя. На парламентарните избори през 2012 г. първо място зае СДП с 33,5% от гласовете, следвана от коалицията Дясноцентристки алианс между НЛП и Консервативната партия. След това трите партии формираха правителство на Социал-либералния съюз начело с Виктор Понта от СДП. През време на този мандат Консервативната партия и НЛП постепенно се раздалечиха в позициите си, а през август 2014 г. лидерът на консерваторите милиардерът и медиен магнат Дан Войкулеску беше осъден на 10 години затвор за пране на пари. Голяма част от имуществото му беше конфискувана. През февруари 2014 г. НЛП напусна правителството на Понта. Дотогава член на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), партията кандидатства за членство в ЕНП, като се ориентира все по-надясно. Това доведе до разцепление в нея. Групата около бившия премиер и финансист Калин Попеску-Таричану се отдели от НЛП и създаде Либерална реформистка партия (ЛРП), която после се сля с Консервативната партия в румънски вариант на АЛДЕ. НЛП, от своя страна, се обедини с демократичната либерална партия (ДЛП), която беше напусната от Тр. Бъсеску, който създаде новата партия Народно движение. ДЛП и НЛП създадоха Християн-либерален съюз, който издигна Клаус Йоханис за президент на изборите през ноември 2014 г., спечелени от него с 54,43% от гласовете срещу тогавашния министър-председател от СДП Виктор Понта, останал втори с 45,56%. На 17 ноември 2014 г. ден след успешните избори двете партии се обединиха под името НЛП. През декември 2014 г. доверието в партиите е само 12 %. Това принуждава двете големи партии СДП и НЛП да провеждат серия от вътрешни реформи и да налагат дисциплинарни санкции включително изключване на партийни членове, разследвани или осъдени за корупция. След решение на Конституционния съд от 6 май 2015 г. по жалба от нерегистрираната Пиратска партия на Румъния Законът за политическите партии позволява създаването на партия само с 3 подписа, предишното изискване за 25 хил. подписа в 19 окръга е оценено от КС като ограничаване на правото на сдружаване на гражданите. На 30 октомври 2015 г. в нощен клуб “Колектив” в Букуреш избухва пожар от пиротехническите ефекти на рок концерт, довел до смъртта на 64 души и 147 ранени. В следващите дни избухват масови протести в столицата и други градове с искания за оставката на правителството и лозунги “Убийци” и “Корупцията убива”. На 4 ноември премиерът Понта подава оставката на правителството. Протестите продължават с искания за предсрочни избори и пълна смяна на политическата класа. 20 представители на протестиращите граждани са поканени на консултации при президента Йоханис на 5 ноември. Малко преди това, през юли 2015 г., Виктор Понта губи от Ливиу Драгня председателското място на СДП след скандал за данъчни измами, за които е обвиняем. Той е първият действащ румънски премиер, който става обвиняем за корупция още по време на мандата си. Всички негови предшественици са упреквани за участие в корупционни схеми, а някои от тях в момента са обвиняеми или вече осъдени като Адриан Нъстасе. Бившият еврокомисар по земеделието и министър на земеделието на Румъния, учил във Франция и женен за французойка, Дачиян Чолош съставя правителство от 21 технократи, една трета от тях са жени. Одобрен е от парламента през ноември 2015 г. с 389 срещу 115 гласа. НЛП и Съюзът за спасение на Румъния дават подкрепата си за Чолош, а той призовава избирателите да гласуват за една от двете партии на 11 декември 2016 г. На тези парламентарни избори за първи път след 2004 г. отново е приложена чиста пропорционална система с партийни листи. Изборният праг за партии е 5%, а за коалиции е 8-10%. За първи път румънските граждани, живеещи в чужбина имаха възможност да гласуват по пощата, след печалния опит с трудностите, които срещнаха да гласуват на президентските избори през 2014 г. Тогава огромното мнозинство от тях гласуваха за Йоханис срещу Понта, но много от тях не успяха да упражнят правото си на глас поради огромните опашки и недостатъчния брой на избирателните секции, разкрити в чужбина. Общо шест партии успяха да влязат в парламента, за сравнение, те бяха пет през 2012 г. Нормата на представителство е 1 депутат на 73 хил. жители и 1 сенатор на 168 хил. жители. Това доведе до намаляване броя на депутатите от общо 588 през 2012 г. до 466 през декември 2016 г. – 308 депутати в долната камара плюс 18 малцинствени депутати, по един представител на всяко от официално признатите малцинства, и 134 сенатори. Румънските граждани в чужбина избраха чрез гласуване по пощата четирима депутати и двама сенатори. Авторитетът на дългогодишния лидер на СДП и министър-председател Виктор Понта пострада силно от многобройните корупционни скандали и предизвиканите от тях протести. Въпреки това СДП остава най-голямата партия в страната, като получи два пъти повече гласове от втората по сила партия НЛП - 45,48% за социалдемократите срещу 20,04% за национал-либералите (67 сенатори и 154 депутати за СДП срещу 30 сенатори и 69 депутати за НЛП). За сравнение, през 2012 г. резултатите им бяха 33.5% срещу 28,41%. СДП спечели победата на последните парламентарни избори на 11 декември 2016 г. с обещания да намали някои данъци (правителството на Понта през юли 2015 г. намали ДДС върху храните от 24 на 9%). Традиционните им избиратели – по-бедните слоеве от населението бяха спечелени с обещанията, че СДП ще ги превърне в средна класа. Традиционно една трета от избирателите винаги гласува за СДП, така че при 39,5% избирателна активност тя успя да вземе своите сигурни гласове, които са повече от тези на всяка друга партия. Очакваше се СДП да сформира коалиция, както винаги досега го е правила, макар и трудно понякога, и да посочи не своя партиен лидер Ливиу Драгня, а някой друг за премиер. Виктор Понта е обвиняем и го грози присъда по обвинение в корупция, така че неформалният лидер на новото правителство ще бъде Драгня – подобно на Ярослав Качински в Полша на правителството на партия Право и справедливост. Избирателите на двете големи партии гласуваха за стабилност, кампанията изобилстваше от прояви на популизъм и мръсна игра, както на почти всички предишни избори. Влиянието на крайно десните и ултранационалистически партии видимо изчезна на тези избори. Национал-либералите бяха напуснати от свои знакови фигури като Търичану и това се изрази в спада на резултата на партията. Новата партия Съюз за спасение на Румъния, оглавена на 16 август 2016 г. от математика Никушор Дан, се класира на трето място на парламентарните избори с 8,87% от гласовете – 13 сенатори и 30 депутати. Възникнала първоначално като Съюз за спасение на Букурещ, тя получи подкрепа из цялата страна с програмата си за пълно изкореняване на корупцията. На четвърто място се нареди Демократичният съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) с 6,18% - 9 сенатори и 21 депутати. При другите партии настъпиха сериозни прегрупирания през последните две-три години, като три от новите партии успяха да влязат в парламента - Съюза за спасение за Румъния, АЛДЕ начело с К. Попеску-Търичану с 5,62% и партия Народно движение на Тр. Бъсеску с 5,35% – съответно на трето, пето и шесто място. Партията Народно движение на бившия президент Тр. Бъсеску беше сериозно засегната от корупционния скандал за лицензите на “Майкрософт”, в който беше арестувана и председателката на партията - министърката на туризма през 2008-2012 г. Елена Удря. По този скандал досега са обвиняеми общо девет министри от правителствата на А. Нъстасе, К. Попеску-Търичану и Емил Бок. Твърди се, че те са получили общо повече от 50 млн. долара подкупи, за да одобряват увеличаването на лицензните такси, които правителството заплаща за продуктите на “Майкрософт”. В скандала бяха замесени и други големи мултинационални корпорации, опериращи в Румъния, както и местни софтуерни компании. След изборите СДП и АЛДЕ сформираха „очаквана“ коалиция и издигнаха за премиер Сорин Гриндяну от СДП, посочен от Л. Драгня, след като първото му предложение за този пост неговата дългогодишна сътрудничка г-жа Севил Шайдех (татарка от Северна Добруджа, омъжена за палестински бизнесмен) беше отхвърлено от президента Йоханис с мотива, че няма достатъчно подготовка за високия пост. На 4 януари 2017 г. правителството на Сорин Гриндяну получи вот на доверие с 296 срещу 133 гласа. Водачите на двете управляващи партии оглавиха двете камари на парламента – Драгня стана председател на долната камара, а Търичану – на Сената. От 27-те нови министри 23 са представители на СДП, а четирима на АЛДЕ – нейният съпредседател Даниел Константин стана вицепремиер и министър на околната среда. Другият вицепремиер е г-жа Севил Шайдех от СДП, която ще отговаря за новото гигантско министерство на развитието и европейските фондове. От икономическото министерство бяха отделени туризма и малките и средни предприятия в новосъздадени отделни министерства. Седемдесет и петгодишният политически ветеран Теодор Мелешкану с подкрепата на АЛДЕ стана външен министър. Той е бил външен министър през 1992-96 г., военен министър през 2007 - 2008 г., както и директор на службата за външно разузнаване през 2012-2014 г. Машинният инженер Флорин Йордаке, на 56 год., депутат от 2000 г. получи поста министър на правосъдието. Той е известен с това, че през 2013 г. подкрепи големи промени в законите за съдебна реформа и се смята, че не е зависим от юридическите или други политически лобита в страната. Сред основните намерения на правителството е това да превърне основната маса от граждани с ниски доходи в средна класа. Ще се въведе опростено и намалено данъчно облагане. Всички такси, които не могат да бъдат платени онлайн, ще бъдат премахнати. Обещават се повече пари за инвестиции в здравеопазването и образованието, по-високи заплати и пенсии, по-висока усвояемост на еврофондовете, промени в законите в интерес на гражданите. Разходите за отбрана ще се вдигнат до 2% от БВП. Влизането на Румъния в ЕС през 2007 г. оказа много положително въздействие върху сътрудничеството с юридическите органи на други страни и прилагането на мерки за борба с корупцията. Обвиненията срещу десетки бивши министри, депутати, сенатори, кметове, общински и окръжни съветници, висши държавни служители, както и участващите в схемите им бизнесмени (като мултимилионера Джиджи Бекали, бивш депутат и евродепутат, осъден през 2013 г. на две години затвор заедно с бившия министър на отбраната Виктор Бабюк и бившия началник на ген. щаб арм. генерал Думитру Чофлина за неизгодна замяна на парцели земя, принадлежащи на армията и продажбата им под пазарни цени на Бекали през 1998-99 г.) се изготвят от Националната антикорупционна дирекция на Румъния. След обжалването пред по-горна инстанция присъдите на бившите министри и други високопоставени обвиняеми често биват увеличавани. Освен затвор (в някои случаи условна присъда), те биват осъждани и на конфискация на имущество за милиони евро. Румъния декларира като един от своите основни външнополитически приоритети укрепване на връзките и подпомагане на Молдова, Украйна и Грузия в процеса им на интеграция към ЕС и НАТО. Тя подкрепя членството на тези страни в ЕС и НАТО още от края на 90-те години. Подкрепя членството на Хърватия и Турция в ЕС. Развива близки връзки с Унгария. Има подписани военни споразумения със САЩ за разполагане на елементи от американската стратегическа отбрана (противоракетна и друга) на своя територия – още при държавните секретари К. Райс и Х. Клинтън. Румъния отделя специално внимание на отношенията с Молдова, твърди, че двете страни споделят общ език, култура и история. Президентът Бъсеску нееднократно се изказваше за обединение с Молдова. В Молдова обаче няма достатъчно силни настроения за обединение с Румъния (само 3% от населението й се смятат за румънци при последното преброяване). След отстраняването на Комунистическата партия от власт в Молдова през 2009 г. отношенията й с Румъния стават все по-тесни. Около един милион молдовани имат румънско гражданство при 4 млн. население. Румъния има дългогодишен териториален спор с Украйна за Змийския остров (с площ 200 дка), разположен на 35 км срещу устието на Дунав в Черно море, и делимитацията на континенталния шелф и изключителната икономическа зона между двете страни в акваторията около него. През 2004 г. тя поиска арбитраж от Международния съд към ООН в Хага по въпроса. През 2009 г. съдът се произнесе, че островът трябва да принадлежи на Украйна, но присъди 79,34% от оспорвания морски участък (9,7 хил. кв. км) с предполагаеми значителни залежи от нефт и природен газ на Румъния. През последните години Румъния има претенции към Украйна и отправя официални протести, когато украинската страна се опитва в принадлежащия й най-северен участък от Дунавската делта да разшири канала Быстрое като част от дълбоководния плавателен украински канал Дунав –Черно море, конкурент на аналогичните румънски канал Дунав –Черно море и Сулински канал. Перспективи за развитие на Румъния като регионален фактор Влизането в ЕС имаше огромни положителни ефекти върху Румъния. През 2007 г. БВП на страната е 41% от средния за страните от ЕС. През 2015 г. той е вече 57% от средния за ЕС (по ППС). Румъния се превръща в една от най-бързорастящите икономики в ЕС. В периода 2005 - 2009 г., когато К. П. Търичану е премиер, доходите на бюджетните служители се увеличават всяка година с до 20-25%, това води и до ръст на доходите на заетите в частния сектор. През 2013–2016 г. има стабилен икономически растеж над 3,5% годишно, по-висок от средния за ЕС. Очакванията са този темп да се запази и през следващите години на равнище 3,5-4,5%. Румъния провежда политика на засилване енергийната независимост на страната чрез собствен добив на нефт и природен газ, както и над 30% енергия от ВЕИ (основно ВЕЦ) в енергийния си микс. Страната ще се стреми да запази сегашните си икономически позиции на нетен износител на електрическа енергия, машини и храни. Румъния заявява нееднократно претенциите си да бъде регионален лидер, не само поради значителните си за региона размери, но и като осъзнато самочувствие от сравнително успешното си икономическо развитие през последните години. Много чуждестранни компании избират Румъния за свое регионално седалище, откъдето управляват икономическите си дейности и инвестиции в другите по-малки страни от Югоизточна Европа. Румъния е на седмо място по население и на седемнайсто място в ЕС по размер на икономиката. Поставят си за цел през 2020 г. да бъдат на дванайсто място сред икономиките на ЕС. Необратима тенденция е намаляването на населението – с 0,2-0,3% годишно, като последица от ниската раждаемост и висока степен на емиграция по икономически причини. Корупцията е структурен проблем на развитието на Румъния, наследен от векове в традиционната местна култура. В румънския език има 30 израза за даване на подкуп. Политиката става все по-популистка, политическите идеи и програми винаги остават на втори план след политическите личности. Партиите в Румъния често променят имената си и коалициите, в които се включват. В парламента са възможни всякакви коалиции, но те обикновено не издържат пълен четиригодишен мандат, това разкрива рискове от политическа нестабилност и законови промени, продиктувани от популистки подбуди и желания да се угоди на обществените настроения или да се удовлетворят конюнктурни интереси, на групите, разполагащи с влиятелни лобита. Новото правителство веднага започна да изпълнява обявената амбициозна програма за управление на СДП. Според мнението на либерални икономисти ако правителственото мнозинство изпълни всичките си обещания, с които спечели изборите – за намаляване на данъци, отпадане на такси и увеличение на заплати и пенсии, финансиране с държавна помощ на 10 хил. нови стартиращи предприятия годишно с до 200 хил. леи (44 400 евро) на проект, това почти сигурно ще доведе до сериозна икономическа криза, както и до рязко увеличаване на държавния дълг. През 2008 г. рязкото увеличаване на заплатите с цел доближаването им до европейските стандарти доведе до 7% бюджетен дефицит спрямо БВП. Сред водещите мотиви на социалдемократите за провеждане на политика на увеличаване на доходите се изтъква статистиката, че в Румъния 60% от доходите остават за работодателите, а 40% за работещите, докато в развитите страни от ЕС 35% от доходите остават за Капитала, а 65% за работещите. Обещанието им е за предстоящия четиригодишен мандат средната заплата да се вдигне с 40 % и да достигне до 877 евро (3950 леи). Средната пенсия трябва за четири години да се увеличи със 60% и да достигне до равнище 40% от средната заплата или 1400 леи. Преди да започне предизборната кампания, на 25 октомври 2016 г., парламентът гласува единодушно законопроекта на СДП за премахване на 102 неданъчни такси. Тогава Йоханис поиска от Конституционния съд да прецени неговата конституционносъобразност. На 16 декември Конституционният съд реши, че законът не противоречи на Конституцията. Президентът го върна за преразглеждане, но двете камари на новия парламент отново приеха закона в първоначалния му вариант. Така законът влезе в сила от 1 януари 2017 г. Сред премахнатите такси са тези за радио и телевизия и екотаксата за внос на коли втора употреба. Данъкът върху специалните конструкции, въведен от В. Понта през 2014 г. и плащан основно от енергийните компании, също се премахва от 1 януари – това са колони, тръби, рампи, бетонни платформи. Допълнителният акциз от 7 евроцента на 1 л гориво също отпада от 1 януари 2017 г. – очаква се това да доведе до по-ниски цени на горивата. Разширяват се случаите, в които реинвестираната печалба не се облага. ДДС се намалява от 20% на 19% от 1 януари 2017 г., а от 1 януари 2018 г. – от 19% на 18%. През 2015 г. той вече беше намален от 24 на 20%, а от юни 2015 г. ДДС върху храните беше намален от 24 на 9%. Ще отпадне ДДС при продажба на жилища на стойност под 100 хил. евро, а за рекламните услуги става 9% от март 2017 г. Въвежда се специална преференциална схема за ДДС, плащан от селските стопани (фермерите). От 1 януари 2017 г. отпада данък доход върху заплати и пенсии под 2000 леи (443 евро), както и здравните осигуровки, плащани от пенсионерите. От 1 януари 2018 г. данъкът върху личните доходи ще се намали от 16 на 10%. От 1 януари 2017 г. се увеличават пенсиите с 5,25% (средната се увеличава от 192 на 202 евро). Това ще доведе до над 1 млрд. евро допълнителни разходи за бюджета. Предвидено е увеличаване на заплатите на преподавателите в обществените училища с 15% от 1 януари 2017 г. През декември 2016 г. с 15% бяха увеличени заплатите на служителите в общественото здравеопазване. Брутната минимална заплата от 1 февруари 2017 г. се увеличава на 321,4 евро или 1450 леи. С отчитане на новите данъци нетната минимална заплата се увеличава с 31 евро и става 236 евро. В Румъния има 5,1 млн. заети на пълно работно време, а 1,5 млн. са наети на минимална работна заплата. С 20% се увеличават заплатите на заетите в местната администрация, с 50% - на актьорите и другите творчески професии. От 2018 г. трябва да отпадне и 5% данък върху дивидентите, а социалните осигуровки, плащани от заетите, трябва да паднат от 39,25% на 35%. Голяма част от тези промени бяха включени в предложения през 2015 г. от правителството на Виктор Понта, в което Л. Драгня беше вицепремиер, нов данъчен (фискален) кодекс. Въпреки ожесточената съпротива на експертния кабинет на Д. Чолош СДП още тогава успя да прокара през парламента част от тези промени като намаляването на ДДС и отпадането на 102 такси в навечерието на предизборната кампания от октомври-декември 2016 г. Новият финансов министър Виорел Стефан разчита на очакван 5,5% икономически растеж през 2017 г. и на много висока степен на усвояване на еврофондовете, за да удържи бюджетния дефицит през годината в рамките на 3%. До средата на 2017 г. ще бъде изготвен нов данъчен кодекс, който ще влезе в сила от 1 януари 2018 г. Всички промени ще бъдат включени в него, като данъците и таксите ще бъдат не повече от 50 на брой – цели се опростяване и уеднаквяване. Бюджетният дефицит за 2016 г. е 2,6% от БВП при очаквано ниво от 2,8%. Разходите надвишават приходите с 4,31 млрд. евро. Голяма въпросителна се очертава да бъде изпълнението на бюджетната прогноза през 2017 г., но преобладаващите прогнози са, че дефицитът ще продължи да се увеличава. Заложеният бюджетен дефицит е 2,99% от БВП. Новото правителство може би ще го осъвремени с оглед на резултатите от новите политики, свързани с увеличаване на доходите и намаляване на данъците и таксите. Очаква се бюджетните приходи да се свият с 600 млн. евро от намаляването на ДДС с 1%, а след отпадането на данъка върху специалните конструкции и допълнителния акциз върху горивата – с още един милиард евро. През 2016 г. са събрани по предварителни данни приходи от 221,5 млрд. леи вместо 235,7 млрд. леи, посочени в ревизирания през ноември 2016 г. бюджет. Според СДП през 2017 г. бюджетните приходи трябва да достигнат 253 млрд. леи, за да бъде успешно изпълнявана тяхната управленска програма. За целта обаче бюджетните приходи през годината трябва да се увеличат с 14%. Постигането на тази цел буди съмнения сред много наблюдатели и политици в Румъния, включително президента Йоханис. Засега това не е коментирано официално от представители на Националната банка и Фискалния съвет.  Румъния има сериозен експортен потенциал – промишлен и селскостопански, стабилно функционираща пазарна икономика, добри връзки с европейските институции и 20,5 млрд. евро фондове от ЕС, предвидени за нея в периода 2016-2020 г. Тя има добра международна кредитна позиция, ето защо не би представлявало проблем за нея в кратко- и средносрочна перспектива да финансира бюджетния си дефицит със заеми от МВФ, СБ, ЕБВР, ЕИБ и други международни финансови институции.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_645589.html

Свързани новини: