Петдесет нюанса популизъм в предизборните програми за образование

От БСП се обявяват за пресичане на "реабилитацията на фашизма" и "отричането на постиженията на социалистическия период“. ГЕРБ обещават най-големи заплати за учителите. "Обединените патриоти" искат час по физическо всеки ден. Реформаторите пък предлагат изучаване на тоталитарните режими на XX век. "Нова Република" са за съкращения в МОН… Образование с натиск Платформите на политическите партии, свързани с образованието, звучат императивно. Желанието на българските политици е да образоват с натиск: всеки ден физкултура, спиране на социалните помощи, задължителен изпит по български, акредитация на две години, всички с магистърска степен… Не казвам, че няма добри идеи, просто са изразени непохватно и от неуки хора в общия случай, които искат да влязат в парламента на всяка цена и с всички средства. Повечето неща, които чета в предизборните платформи, ми звучат така: ще ви смачкаме, само да дойдем! Вероятно това се харесва на много хора и хваща окото и ухото, но на мен ми звучи несериозно. Никой дори не споменава, че ще изследва профила на учителя и ученика, т.е. – никой не иска да знае каква е реалната ситуация в българското училище и защо е такава. Ако се назоват проблемите, биха могли да се начертаят дългосрочни мерки, които да се следват десет години наред (като начало). За да видим резултата в следващото поколение. Иначе няма да стане. Както се сменят правителствата на по няколко години, се питам: всеки път ли ще започваме отново. Така в училище не може да се постигне нищо. Възпитание и обучение не се изграждат за година-две и после пак наново. Образование и обществени отношения В своята практическа насоченост Законът за предучилищното и училищно образование има пропуски, но в общата си част той урежда добре обществените отношения. Образованието е заложено като национален приоритет, който да се реализира в съответствие с интереса на ученика, залагайки на неговата мотивация, възрастови и социални умения, както и на способността му да прилага усвоените компетентности на практика. Законът залага равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик, равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование; както и запазване и развитие на българската образователна традиция; хуманизмът и толерантността са водещи фактори. Ако някой смята да управлява, трябва да се съобрази, първо, със Закона. Заявката е, че той ще се променя, ами докато се промени, училището във вакуум ли ще бъде? Училището е консервативна система, там е валиден т.нар. спираловиден принцип: наслагване на знания по една и съща тема в различните класове, постепенно се усложняват връзките и взаимодействията и между отделните предмети. Продължавам да си мисля, че трябват радикални промени, но си давам сметка и за друго – ако се приемат с днешна дата, няма кой да ги осъществи. Половината учители са родени след средата на миналия век, през 70-те са били студенти. Човешката адаптивност има граници, възрастта е фактор, който не може да се пренебрегне. Много точно трябва да анализираме ситуацията, загърбвайки всякакви партийни пристрастия, защото проблемът е от обществено значение. Българското училище нямаше да е в такова положение, ако преди двадесет и повече години се бяха очертали някакви адекватни мерки. Партиите се надпреварват да дават обещания с цел да спечелят избиратели, но не откривам ясен стремеж към духовното начало, към развитието на личността, както и обещание за децентрализация, а Законът го предвижда. Към последното от "Нова република" обещават връщането на ролята на общините и училищните настоятелства. Все някога тази децентрализация трябва да се случи, но в реални условия (и за по-малките населени места) това е феодализъм в действие: ако не си от партията на кмета, нямаш право да работиш. Стари и нови кметове, плюс народни представители много бързо влизат в завера и започват да кадруват безобразно със съдбата на учителите, а и с всякакви други работни места. Мога да дам пример как народен представител ходатайства за назначаване на чистачка в училище. Защо влизат в тази унизителна роля, не знам. БСП директно обещава пълна ревизия в образованието и образователната реформа. (Ако ще е като ревизията на Герджиков, мерси, няма нужда!) Щели да променят Закона за предучилищното и училищното образование (приет по време на последното правителство на Борисов). Залага се на пряката конфронтация, за да се угоди на избирателя, ясно. Когато става дума за образование обаче, е излишно, до нищо добро не води. Страх ме хваща, че и "новите" няма да се разберат, след година пак ще има избори и накрая в училище няма да остане нищо. Вероятно трябва да се стигне до някакъв общ възглед за българското образованието и който да дойде на власт, да го спазва приоритетно. Това обаче няма как да стане, защото учителите се използват за предизборен макиаж. Партиите обещават Дойдат ли избори, се започва с обещания за повишаване на учителските заплати. Най-много дават от ГЕРБ – двойни заплати. Какво досега ги спря да го направят? От БСП обещават 40 на сто ръст до края на мандата, от "Нова република" –20% през първата година. Точно в този момент и на сто процента да се вдигнат заплатите – качеството ще е същото. В училище са остарели средствата, учителите, средата, методиката, учебниците. На първо време е добре да се заложат конкретни стъпки, свързани с кадрите и тяхното обучение в университетите. После да се създадат среда и правила за младите специалисти, за да дойдат в училище. Питам се как се обучават учителите във ВУЗ-овете и най-вече на какво? Въпросът не е само до заплатите. В политическите платформи качественото образование е някаква невъзможна химера, направо абстракция. До този момент правила за назначение на учители няма, мисля, че е умишлено. За мандатност на директорите говорят само от "Нова република". ГЕРБ отказаха да го приемат като правило, докато бяха във властта. В платформата на БСП също не го открих, но те приеха мандатност на народните си представители, което може би означава, че са склонни да премахнат възможността да има "доживотен директор" в училище. Директорът, който дълго е такъв, става част от порочни практики, развива зависимости, често се превръща в местен феодал. Мои приятели директори ми казват, че политическият натиск върху тях ще е по-голям, при условие, че има мандатност. То пък сега сякаш е малък! От БСП обещават актуализиране на учебните програми от първи до дванайсети клас. От ГЕРБ искат да въвеждат електронни учебници. "Обединените патриоти" са за час по физкултура всеки ден и изучаване на дисциплината "Патриотизъм" в началния и средния етап. Съгласна съм, че от 100 произведения за матурата по български език и литература трябва да останат 50. Не от времето на Танев и Кунева като министри е проблемът с програмите по БЕЛ и по история, а от времето на Клисарова и даже още по-преди. Зам.-министърът на образованието от ГЕРБ (в кой поред кабинет не знам) Милена Дамянова отговаряше по европейски проект именно за програмите по БЕЛ и история. Университетски преподаватели плюс начални учителки усвоиха парите и после никой не можа да защити свършеното. Защо? Да върнат парите, като не могат. И стига с това домогване до програмите по БЕЛ и история. Имаме добри специалисти методисти, които могат да помогнат, но не им виждам имената никъде. Този час по патриотизъм е остаряла и популистка метода, да не превръщаме патриотизма в активно мероприятие с фалшиви гръмогласни уклони. "Обединените патриоти" държат културната политика да бъде насочена към държавна подкрепа за българските произведения. Да се възраждат и утвърждават българската самобитност, култура, традиции, език и ценностна система в противовес на пошлостта и цинизма. Също така, чрез допълнителен данък върху чуждестранните произведения на културата патриотите предлагат да се стимулира производството на фолклор, музика, български филми, сериали, спектакли и др. Като човек, който е обучил доста гимназисти на български език и литература, ще кажа, че това да научиш някого на нещо, не е като да викаш по улицата колкото ти глас държи: "Тракия, Мизия, Македония". Във виковете има адреналин, после гласът е пресипнал, спи се спокойно. Българското обаче не е клише за ширпотреба, не може да e далеч от всякакъв контекст, за да му се вмени самобитност и автентичност. По-кротко с крясъците! От БСП искат само един учебник по предмет и много помагала. По този начин се нарушава свободата на избор, напомня и за други времена, когато Лила е била добра, а Ирина – лоша. Ако има ясни правила, по които да се класират учебниците, може да не е само един. Учителят трябва да има право да избере учебник, съобразно своите ученици. Реформаторите предлагат безплатни учебници за всички ученици от I до ХII клас. Как ще се справят с издателствата и корпоративните им интересите, ами с авторите на учебници, които не са стъпвали в училище? Реформаторите предлагат още засилено изучаване на тоталитарните режими, както в задължителните, така и в избираемите часове. От БСП искат "пресичане на подмяната на българската история, пресичане на реабилитацията на фашизма и отричането на постиженията на социалистическия период в България". Чудя се за какъв фашизъм става дума в училище? Това послание към българските антифашисти ли е насочено, или е някакъв вид пародия и ирония, която никой не може да разбере? Партиите все пак се обединяват около това, че трябва да се променят делегираните бюджети като форма на финансиране на училищата и да се увеличат парите за образование. *Публикуваме статията от "Портал Култура" Дияна Боева е родена в Добрич. Завършила е българска филология. Работила е като журналист, редактор и учител по български език и литература. Публикувала е в различни литературни вестници и сборници. През 2016 г. излиза първият й роман "Писма за оригами" (изд. "Ерго").

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/petdeset-nyuansa-populizam-v-predizbornite-programi-za-obrazovanie-news260722.html

Свързани новини: