Кобрата: Трябва да харесваме България и всичко ще потръгне

От ядосаното момче, което буйстваше край ринга на олимпийските игри в Пекин през 2008-а, Кобрата за броени години се превърна в сериозен мъж и фактор на профиринга. Стана първият българин, стигнал мач за световната титла в тежка категория.

Въпреки че си изкарва хляба навън, 35-годишният софиянец винаги е държал името му да се свързва с родината, което вече е доста рядко срещано в съвременния спорт, който става все по-глобален.

– Винаги си излъчвал патриотичен заряд. Как се отнасяш към празниците и Трети март ли ти е най на сърцето?

– За мен няма най-любим, най-силен празник. Почитам ги всички. Естествено, Трети март, Освобождението на България е нещо много важно. Ходих на Шипка и се заредих емоционално. Смятам, че както едно време по социализма с автобуси ни водеха на паметници, трябва и сега това да се случва, защото и така се съхранява българщината.

– Кога по пътя нагоре беше най-тежко за теб и имаше ли момент, в който с единия крак да си извън любимия ти спорт?

– Да, но смятам, че спортът много ме съхрани в едни такива несигурни времена на промени. Всичко се развиваше много бързо, човек можеше да поеме навсякъде. Спортът, тренировките, залата ме съхраниха. Още в първите ми дни в залата като дете на 13-14 години усещах вниманието на треньорите. Казваха: „Гледай какъв талант!” И до ден днешен съм израснал с това внимание.

– България е имала асове в тежката категория, но едва ли някой си е мечтал, че някога българин ще оспорва световната титла, където сме гледали Мохамед Али, Форман, Фрейзър, Кен Нортън… Ти мечтал ли си за това като аматьор?

– Не, честно, не съм. Когато бях на 15-16 години, моите мечти бяха свързани с това да вляза в националния отбор, да се бия за България, под българското знаме, да съм първи в националния отбор в моята категория, да съм републикански шампион. Във всички възрасти станах републикански шампион – момчета, младша, старша. При мъжете имах няколко загуби, играех с по-големи и възмъжали от мен, а аз бях крехък на 17-18 години, но впоследствие победих и там. След това и на „Странджа”, и на международни турнири. Почнах да бия руснаци, украинци, американци, всички наред.

– Кога се появи другата мечта за нещо голямо?

– При мен мечтите се появяваха една след друга. Когато постигна една, си поставям нова. Не че съм го мислел, че така трябва да бъде, просто така ми е идвало отвътре. Когато човек постигне дадена мечта, следва поговорката „Внимавай какво си пожелаваш!”, защото нещата се постигат, случват се. Когато човек иска дадено нещо много, и Вселената му помага.

– Мохамед Али ли е най-великият в бокса?

– Абсолютно! Един много силен човек, не само спортист, не само боксьор. Велика личност! В живота си той отстоява много важни идеи, идеологии, които са не само за бокса, не само за него. Не е мислел преди всичко за пари, а за това да промени нещо в световен мащаб и е успял. Това е една световна личност и все още съжалявам, че не се снимах с него, защото той е от една друга ера, друга епоха в този спорт. Видяхте за какво става въпрос и на самото му погребение. Президент на САЩ няма да се погребе по този начин!

– Но защо при толкова асове в тежката категория най-богатият боксьор е от полусредна – Флойд Мейуедър?

– Може би в Америка има някакъв спад при тежките боксьори. Пак опираме до това какви са мечтите на човек. Мечтата на Мейуедър явно са парите. Смятам, че ще бъде запомнен като най-богатия спортист в едно време, но може ли изобщо да се сравнява с Мохамед Али? Не казвам, че е лесно да си най-богатият спортист в света, най-скъпоплатеният, но не е ценно. Сигурно е натрупал сто пъти повече пари, отколкото е имал Мохамед Али, но не е това ценното. И който го е разбрал, със сигурност ще живее по-щастливо.

– Страда ли българинът от липса на самочувствие?

– Определено. За мен е факт, че българинът няма много самочувствие. А имаме ли го, ние ще се освободим и от самите нас. Говорим за Освобождението, но винаги има определено влияние, защото ние сме една малка държава. Но въпреки всичко, смятам, че когато ние се освободим от нас самите, т.е. когато започнем да харесваме България, започнем да се обичаме едни други, тогава ще потръгне всичко.

– Политиката определено те вълнува. Има ли шанс след време да те видим депутат?

– Вълнува ме, защото става въпрос за България. И световната ме вълнува, защото ние сме част от света, но най-много ме интересува България. Нищо не мога да кажа с категоричност сега, но едва ли. Никога човек не трябва да се зарича и да казва „никога”, но едва ли ще се случи. Допринасям немалко и виждам реално приноса си. Не го коментирам, но го виждам и ми харесва.

– Рингът на политиката е доста хлъзгав?

– Не само. Там е фалш и долни игри. Ходил съм да видя за какво става въпрос. Седнах, изслушах, говорих… Няма значение в коя партия. Предлагаха ми от много. Отидох, защото съм много любознателен. Там се говори как да се изманипулира човешкото съзнание, поведение, желания… Тоест как да се изманипулират хората така, че да ги последват.

– Казват, че силата на един голям спортист се познава по това колко бързо става след загуба. Как се получи при теб след мача с Кличко?

– Има приказка, която казва, че „не е проблем да паднеш, въпросът е след това да се изправиш”. Там е силата. За мен беше без никакъв проблем. Аз имам необходимата мотивация, вяра. В крайна сметка от вярата започва всичко. Когато човек вярва в себе си, той може.

– Оставаме с впечатлението, че никога не пропускаш да напомниш, че не харесваш Владимир Кличко. Още ли смяташ, че той беше нечестен по време на мача ви?

– Не е въпросът до това аз дали смятам или не. Целият свят го видя.

– Много от твоите думи анти-Кличко после ги изрече и Тайсън Фюри – за ръкавиците, за допинга…

– Да, но за разлика от мен зад него имаше хора с опит като Ленъкс Люис, който е световен шампион, голямо име в бокса. Аз нямах Ленъкс Люис тук, в България. Аз съм първият, който прокара тази пътека. Евентуално, ако един ден се появи Кубрат втори, бих бил до него без никакви облаги, просто ей така, както смятам, че и Ленъкс Люис е зад Тайсън Фюри. Има видео в YouTube и всеки може да види, че преди мача на Кличко и Фюри от екипа на Фюри накараха Кличко да сменят настилката на ринга и се видя, че отдолу беше като на борците – толкова меко. Отделно и ръкавиците. Аз не бях толкова уверен, нямаше кой да ми каже. Аз бях сам срещу всички! Този безценен опит няма как да го натрупам по друг начин, защото аз съм първият. Няма кой да дойде отстрани и да ми каже.

– Ти си един от малкото българи, които напълниха „Арена Армеец”. Планираш ли нова гала у нас?

– Да, мисля, че в края на април може да направим мач в България. Говоря за това, но ще видим, може и да е в Германия. За мен, разбира се, е по-добре да е в България, защото мен най-много ме интересува българската публика и българският народ. Немците го казаха и даже извадиха телефоните и снимаха, защото не бяха виждали такова нещо. Ние сме много емоционални, малко като диваци. Цялата зала щеше да се срути. Много хора ми казват, че са настръхнали, като съм излизал на ринга. За мен е голямо удоволствие да дам това нещо на хората – едно истинско преживяване.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител