България по Доналд Тръмп: Време е да върнем властта на хората

Бойко Борисов не трябва да забравя народната мъдрост: «Един път стомна за вода, втори път стомна за вода, трети път – няма я стомната!»

Майка България пак е в предсрочни непланирани родилни мъки. До появата на 44-тото по ред парламентарно отроче (Обикновено Народно събрание) на Третата българска държава остават броени дни. Армия от 5 хиляди кандидат-депутати от партийните листи плюс няколко камикадзета – назависими кандидати, са в стръвна битка за 240 парламентарни кресла. В тази връзка ние, гласоподавателите, не трябва да забравяме, че Конституционният съд сложи савака, т.е. изключи от обхвата на референдума от 6 ноември миналата година, въпроса за редуциране наполовина – на 120 души на родния депутатски корпус. Иде реч за кастриране поменика на Слави Трифонов, подкрепен от 700 000 български гласоподаватели, с три от общо шест референдумни питания. Готов съм да се обзаложа, че и при 120 народни представители, числото на мераклиите за доходоносно депутатско място в предстоящите избори нямаше да е по-различно, т.е. далеч по-скромно.

Обществените нагласи през парламентарната баталия не са по-различни от времето на току-що отшумялите избори за президент, т.е. обикновените хора искат реална промяна в Народното събрание и Министерския съвет, в законодателната и изпълнителната власт. Людското внимание е втренчено в третата (съдебната власт) и обслужващата изборите четвърта власт – медиите.

Партократичните щабове от две седмици са направили своя окончателен избор за съотношението нови лица – стари муцуни в партийните листи, както и върху приоритетите в предизборните платформи, т.е. метафоричната «пица», сервирана от всяка политическа сила на гласоподавателите.

Резултатите от изборите ще покажат кой (кои) добре си е направил сметката. В нощта на 26 март обаче, печеливша ще е конфигурацията от партии (не една партия), която е бременна със състава на бъдещото редовно правителство. При липса на такава възможност сагата служебно правителство продължава. Подобна практика не стряска европейските държави, но у нас някои политически сили и обслужващите ги медии по повод липсата на редовно правителство и нови избори след 26 март, са в състояние и могат да сътворят «Български Армагедон».

Влизането в изборна спирала вероятно е в мислите на премиера в оставка, който на мястото на дискотека «България» от края на 90-те години: «светне – угасне», «светне-угасне», съгради игрално казино. В него той игра «Ва Банк» през 2013 г. и отново в края на миналата година, излизайки в показна предсрочна оставка, но, … за да спечели пореден парламентарен и респективно премиерски мандат. Г-н Борисов обаче, не трябва да забравя народната мъдрост: «Един път стомна за вода, втори път стомна за вода, трети път – няма я стомната!». Това е неговият решаващ трети опит. В отличие от амбициозните лидери, най-важно за обикновените избиратели не е коя партия – дясна или лява е на власт, а как служи на своя народ! Всичко друго е демагогия.

Що се отнася до сегашната ситуация, относима и безкрайно вярна за нас, българите, не само за гражданите на САЩ, е тежката нелицеприятна за управниците констатация в речта на президента Доналд Тръмп по време на неговата инаугурация (20 януари т.г.): «Твърде дълго една малка група от столицата се облагодетелстваше от ползите на властта, докато народът трябваше да плаща цената. Вашингтон процъфтяваше, но народът не споделяше неговото богатство. Политиците просперираха – работните места се съкращаваха… Системата защитаваше себе си, но не и гражданите на тази държава.»

В името на кокала дълбока вода без следа отнесе толкова популярната «постна пица, ала Симеон Дянков», от предходния Борисов кабинет. По «Великденски пости» партии и коалиции ни удавиха с море от обещания да «блажим» през годините на мандата на бъдещите парламент и правителство. Текущата изборна кампания ще запомним с две неща: първо, с невижданата по време на прехода изборна щедрост на партиите към обикновения български гласоподавател, и второ – със стандартните, т.е. унифицирани, политически послания, отнасящи се най-вече до социалната сфера и социално слабите – безработни, пенсионери, служители от образованието, науката, културата, здравеопазването, туризма… Списъкът безпроблемно може да включи пълния класификатор на професии и специалности в държавата – естествено, без работодателите и най-парадоксално – синдикатите на КНСБ, които вече са решили вечното противоречие между труда и капитала.

На заден план в предизборната суетня, според мен, остана: ужасяващата демографска катастрофа, вследствие на която скоро (2–3 броени десетилетия) ще сме територия, но не българска държава; разградената и неосигурена с полицейски и армейски кордон държавна граница; мащабната корупция във всички сфери на живота, ескалираща и неразкрита криминална, организирана и битова престъпност; престъпно мудна, неефективна и безконтролна прокуратура, следствие, дознание и съд; скъпо, некачествено и недостъпно за българските граждани здравеопазване, липса на всякаква профилактика и превръщане на здравето в бизнес; тотално грешна система на финансиране «на калпак» на образованието, довела до срив в качеството на началното, средното и висшето образование, недофинансиране на науката и културата; индустриална немощ, нетипично за България земеделие от латиноамерикански (латифундистки) тип, застой в иновационните технологии (поради липса на кадри) …

Като юрист съм изумен от липсата като цяло в предизборните послания на реформаторска визия, включваща комплекс от нови законопроекти и други актове във всички сфери на живота, както и изменения и допълнения в действащото лобистко законодателство (в областта на хазарта – там няма ДДС, но за лекарствата има 20%); коренни промени в дейността на институциите (органите) на властта – законодателни, изпълнителни и съдебни; развитие на пряката (референдумна) демокрация на национално и местно ниво и гражданските инициативи, в т.ч. буквалното изпълнение от държавните институции на задълженията по референдума от 6 ноември 2016 г. и пр.

Именно парламентарните избори чрез конструирането на ново Народно събрание откриват пътя за дълбоки законодателни реформи във всички власти и сфери на живота. Вече повече от четвърт век парламентът не изпълнява конституционното си задължение да упражнява ефикасен контрол над правителството. По същество контрол няма, а само формален (фиктивен) диалог – игра на въпроси и отговори между депутати и министри. Дошло е време за истински дебат в пълна пленарна зала с възможност за бламиране на отделен министър (министри) и за прерастване на такъв дебат в процедура по вот на доверие на целия кабинет. Но за целта на първо място следва да се внесат промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Пясъчният изборен часовник е наполовина пълен или наполовина празен – въпрос на гледна точка. Съвсем на място идат словата на новия президент на САЩ: «Времето за празни приказки приключи. Сега идва времето на действията… Повече няма да приемаме политици, които само приказват и не вършат нищо.» Безспорно последното изречение от цитата съдържа силно политическо послание с два адресата: американските избиратели и кандидати за управленски постове. Силно се надявам то да стигне до българските граждани, които e време да вземат под контрол пряко избраните от тях на 26 март депутати в 44-тото НС, което de facto значи и правителството.

Александър Димитров, проф. д-р по право.

zemia-news.bg

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител