Съмненията и рисковете от кадровата смяна в проекта за газова връзка с Гърция

С мотива ускорена реализация на газовата връзка между България и Гърция, обявен при отстраняването на българския директор в проектната компания за строежа Теодора Георгиева, страната ни може да постави под риск рентабилността му. Причината е, че рокадата става в чувствителен момент, в който смесеното българо-гръцко-италианско дружество "Ай Си Джи Би" (ICGB) финализира резервационните договори с доставчиците на газ, които участваха в първата процедура за запълване на капацитета на бъдещия газопровод. Доколкото техните оферти са обвързващи, контрактите за транспортиране на 1.56 млрд. куб. м по тръбата с мощност от 3 млрд. куб. м годишно са подписани и предстои одобряването им от енергийните регулатори на България и Гърция. Става въпрос за 20-годишни договори с банкови гаранции за стотици хиляди евро. Макар най-големият от тях да е с държавната "Булгаргаз" за 1 млрд. куб. м азерски газ, останалите вече договорени обеми от 560 млн. куб. м също се определят като сериозни от експерти в бранша. Смяна по никое време Компанията обаче е на прага на обявяване на допълнителна фаза за остатъчния капацитет от газопровода, към който интерес са проявили три компании, внесли писма за намерение за участие в допълнителния пазарен тест. Техните намерения обаче може бързо да се изпарят. Запознати с казуса твърдят, че интересът на компаниите е резултат на изключително активната работа на Теодора Георгиева, която е определяна като своеобразен мотор на работата на осемчления борд на "Ай Си Джи Би". В него има втори директор от гръцка страна, както и представители на акционерите "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и фирмата "Посейдон" на гръцката ДЕПА и италианската "Едисон". Всъщност смяната на Георгиева с Валентин Хамбарлиев, бивш съдружник на шефа на БЕХ Петьо Иванов, чийто опит в газовата инфраструктура се свежда до подизпълнител на компанията "Хабау" при подводния сондаж на българо-румънската газова връзка, трябва да бъде одобрена и от останалите акционери, за да стане факт. Такова общо събрание все още не е насрочено и не е ясно каква ще е реакцията на гърците и италианците, макар неписаното правило да е да не се създават проблеми при подобни искания от страна на съдружниците. След хвалбите дойдоха хулите Друг въпрос е как служебният енергиен министър Николай Павлов, който само преди две седмици на енергийна конференция в Баку оцени високо напредъка на проекта, изведнъж откри, че всъщност има забявне. Ръководеното от него ведомство съобщи тогава, че по време на среща с Павлов зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар за единния енергиен съюз Марош Шефчович благодарил на България за огромната работа, извършена по изграждането на междусистемната газова връзка с Гърция. В Баку Павлов каза още, че се работи интензивно по проекта и намеренията са строежът да започне в началото на 2018 г. Сега той обяснява в интервю за вестник "24 часа", публикувано в петък, че поръчан от него анализ за състоянието на всяко енергийно дружество с държавно участие показал, че при компанията имало притеснителни пропуски. "Забавено е изготвянето на анализ “разходи и ползи”, който ще покаже какво допълнително грантово финансиране ще търсим от ЕС. В "Ай Си Джи Би" са били наясно за необходимостта от него от март 2016 г. До настоящия момент не е готов, възлагането му е закъсняло", посочи Николай Павлов в интервюто. "Не е стартирало усвояването на гранта от 45 млн. евро, отпуснат от ЕК още през 2009 г., на който крайният срок е 2018 г. Съществува реална опасност тези средства да бъдат загубени. Другото притеснително нещо е техническият проект. Той е бил одобрен от МРРБ на 15 януари 2016 г., а е с едногодишен срок, който е изтекъл на 15 януари 2017 г. Искането за удължаването му е внесено на 20 януари 2017 г. Изпуснат е срокът", казва енергийният министър. Според него, тъй като не е одобрен техническият проект за газопровода, ще трябва да стартира нова процедура за одобряването му, което ще отнеме месеци. "Отчуждаването на имоти е стартирало със закъснение и още не е приключило. Това възпрепятства получаването на разрешение за строеж на българска територия. Бях доста изненадан от всичките тези неща, защото с г-жа Георгиева съм работил и ми е правила впечатление на оперативен мениджър. Поисках и Пътна карта на проекта - не ми бе предоставена. С влизането в конкретиката и детайлите на проекта се натъкнах едва ли не на минно поле", коментира още Николай Павлов. Той, а преди ден и шефът на БЕХ Петьо Иванов, обясниха, че забавянето застрашава договора на "Булгаргаз" за доставката на 1 млрд. куб. м азерки газ през тая връзка "Трябваше да се даде пълна газ, за да може този проект да се случи до началото на 2020 г.", допълва Павлов. Договорът с Баку - бетониран Договорът за азерския газ е бетониран, заяви от своя страна Теодора Георгиева пред изданието Publics.bg. Тя обясни, че условието да се активира този контракт е да има окончателно инвестиционно решение за изграждането на интерконектора, което бе взето през май 2016 г. на фона на подкрепа от ЕС за изграждане на газов хъб у нас, за който се разчита да бъде снабдяван и от тази тръба. "Миналата година с много усилия, включително на министър Теменужка Петкова на политическо ниво, този договор беше активиран. Много усилия ни костваше да разсеем и други съмнения, но в крайна сметка през декември миналата година този договор беше бетониран”, каза Георгиева. По информация на Mediapool проблемът е бил в това, че държавната компания "Булгаргаз" се е забавила с потвърждаването на ангажимента по договора с Баку, а по това време неин директор беше именно Николай Павлов. С помощта на бившия министър на енергетиката Теменужка Петкова и на самата Тодорова обаче този проблем е бил решен. Първите количества газ от Азербайджан по договора с "Булгаргаз" трябва да потекат през юли 2020 г., но българската фирма има право да поиска отлагане с шест месеца, дори и да се приеме, че има забавяне на строежа на газовата връзка с Гърция, твърдят запознати. Има и други възможности за азерския газ Според други експерти дори и да се отложи въвеждането в експлоатация на интерконектора, каквито индикатори към момента няма, азерските количества могат да влязат у нас през изграждания в момента лупинг на сегашната тръба от България към Турция. Фактически договорените от "Булгаргаз" 1 млрд. куб. м от Азебрайджан ще пътуват по Южнокавказкия газопровод и после през Турция по Трансанадолския газопровод, преди да влязат в Трансадриатическия и от там към българо-гръцката връзка. Така че е възможно при забавяне на интерконектора, обемите да се пренасочат през този лупинг. Част от количествата могат да се поемат и през виртуалната газова търговия на българо-гръцкия пункт Кулата-Сидирокастро. Първоначалните намерения за газовата връзка с Гърция бяха да бъде изградена до края на 2014 г., каквото бе условието за предоставяне на европейското финансиране от 45 млн. евро, но след многократни отлагания заради различни проблеми Брюксел удължи този срок до края на 2018 г. Теодора Георгиева заяви, че има уверение от много високо ниво в ЕК за това, че срокът за усвояване на евросредствата ще бъде удължен в момента, в който се получи разрешително за строителство. Тя припомня, че подобно удължаване са получили и "Булгартрансгаз" и румънската "Трансгаз" при строежа на българо-румънската газова връзка. Проектът има и Пътна карта Шефката на "Ай Си Джи Би" от българска страна опровергава думите на Павлов, че липсва Пътна карта за реализация на строежа на интерконектора. "Преди два месеца с "Посейдон” е изготвена Пътна карта, според която строителното разрешение на наша територия трябва да бъде издадено през третото тримесечие на 2017 г., а на гръцка – до края на 2017 г.", посочи тя. По думите й срокът за осигуряване на собственото финансиране на компаниите в проекта е краят на 2017 г. Георгиева допълни, че компанията в момента работи по подготовката на тръжната документация по избор на строителя на 180-километровия газопровод от Стара Загора през Хасково до Комотини и критериите, на които трябва да отговарят кандидат-изпълнителите. Тя отрича да има каквото и да е било забавяне на проекта и допълва: "Но винаги съм знаела, че когато наближи момента за поръчката за строеж, ще стана уязвима”. Отстранената засега на хартия директорка допълни още, че относно подновяването на технически проект на газопровода са водени разговори с МРРБ и в много кратък срок този въпрос ще бъде разрешен, без да има нужда от нов проект. Илиян Василев: Прекалиха с лъжите си "Прекалиха с лъжите си", възмути се енергийният експерт от Центъра за Балкански и Черноморски изследвания и бивш посланик на България в Русия Илиян Василев на страницата си във Фейсбук по повод изявленията на шефа на БЕХ Петьо Иванов и на министър Николай Павлов.. "Не си ли дават сметка, а може би точно това целят, че вкарват нов и значителен политически риск, произтичащ от своите действия в проекта. Ако е имало някакъв проблем - значи той се е случил за последния месец и половина. Защото нито борд на директорите на компанията, нито министър Петкова и същия Петьо Иванов в качеството си шеф на БЕХ не са открили нищо. И за месец и половина вече всичко е различно. Смешно е. Защото единственото различно е разкритата схема", коментира Василев. Той обвинява Павлов, че като директор на "Булгаргаз" не е конкретизирал сключения по времето на Димитър Гогов договор за 1 млрд. куб. м азерски газ. "Само благодарение на Петкова и Георгиева успяха да спасят договора на "Булгаргаз". Защото огромния им проблем на юнаците около него, че "Булгаргаз" имат договор с "Газпром" до 2022 г., а природния газ от Азербайджан идва през 2020 г., а няма какво да го правят, защото са поели задължение да пазят дела на "Газпром" на пазара. А всичко е напаснато така, че "Булгаргаз" да обслужва само "Газпром". Те затова и отказват да купуват друг газ освен от "Газпром", отказват да обявяват търг за количествата, за газ за балансиране", смята експертът. Служебният енергиен министър отказал "Булгаргаз" да купува евтиния местен газ "Този министър (Павлов – бел.а.) по-скоро трябва да бъде привикан за да отговори защо по негово време "Булгаргаз" е отказал да купува цялото добито количество от местния добив, има ли отношение към фирмите, които посредничат?", пише Илиян Василев. По информация на участници на газовия пазар у нас държавната фирма е спряла да купува добитите в "Галата" значително по-евтини от газпромовските количества газ, които на практика формират местния добив в момента. Така местните обеми били отстъпени на бургаската фирма "Еми" ООД, която е на Емилия Станкова, майката на бившия зам.-министър на енергетиката Жечо Станков, и се изнасяли в чужбина. Жечо Станков, който в момента е кандидат-депутат от ГЕРБ, коментира пред Mediapool, че родителите му се занимават с търговия с енергия и горива от 2000 г., към което той нямал отношение. Той заяви, че не знае със сигурност дали в момента фирмата на майка му изкупува газа от находището "Галата", но каза, че е абсурдно да се твърди, че "Булгаргаз" доброволно се е отказала от изгоден договор. Спечелването на контракти става в процедури, посочи Станков. Той допълни също, че се гордее със свършеното по негово време за реализацията на гръцката и останалите газови връзки със съседните ни държави. Тепърва предстои да се види какви ще са политическите и бизнес ходовете около газовата връзка с Гърция – най-вече при обявяването на търга за изпълнител. Тогава ще се види какви са изискванията към кандидатите, кои играчи ще се появят, но най-вече кой ще вземе поръчката за 220 млн. евро и кои ще са подизпълнителите му.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/samneniyata-i-riskovete-ot-kadrovata-smyana-v-proekta-za-gazova-vrazka-s-gartsiya-news261165.html

Свързани новини: