Лихвите по кредитите ще тръгнат нагоре до 1-2 години

Тенденцията на рекордно ниски лихви по кредити и депозити най-вероятно ще се преобърне до 1-2 години и ще започне плавен процес на покачване. Това става ясно от анализ на икономиката и банковия сектор на България за 2016 г., изготвен от Асоциацията на банките в България (АББ). От организацията обещаха, че ще правят подобни анализи на тримесечие, които ще са алтернативни на тези на Българската народна банка (БНБ). Не е изключено още в края на годината или в началото на 2018 г. да започне обръщането на тренда при лихвите по кредитите, заяви председателят на АББ и главен изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов. В момента лихвените проценти са на най-ниските си нива от десетилетия. Според анализа на АББ, който е на базата на данните на централната банка, средната лихва по новите бизнес заеми в левове през 2016 г. е паднала до 4.4%, а на ипотечните кредити в родна валута – до 4.9%. По данни на БНБ през януари 2017 г. новите договори по бизнес заемите в левове са се подписвали при ниво на лихвата средно 3.87%, а ипотеките – при 4.37%. "В новите договори по кредитите за фирми у нас вече се постигат нива от 3% при средно 1.8% - 2% за еврозоната, а по жилищните заеми – 3.5% при 2.2% за еврозоната“, заяви Андронов. По данни на БНБ само за последната година – януари 2017 г. спрямо януари 2016 г., годишният процент на разходите (ГПР), който включва не само лихвите, но и таксите и комисионите, по ипотеките в левове е паднал от 5.85% на 4.85%, тоест с 1 процентен пункт. При потребителските заеми намалението в родна валута е от 11.78% на 10.47%. Данните на БНБ сочат, че от края на 1990-те години насам жилищните заеми никога не са били толкова евтини, колкото сега. В началото на новото хилядолетие те бяха на нива от 11-18% в зависимост от валутата. Преди 10 години пък, в разгара на икономическия бум, когато имаше нечувани ръстове на ипотечното кредитиране от по 50% на година, ГПР по тези заеми беше на ниво 9.2%, сочат данните на БНБ. Това означава, че за десетилетие лихвите са спаднали наполовина. В същото време потребителските заеми в левове почти не са мръднали – към януари 2007 г. са били с ГПР 11.05%. Според анализа на АББ средната лихва по потребителските заеми в левове през 2016 г. е била 10.2%, но тя е сравнително висока, защото голям дял в нея имат кредитните карти, които като цяло са по-скъпи. Лихвите по депозитите пък вече стигнаха дъното и не се вижда как могат да паднат още по-надолу, посочи още Петър Андронов. По негови данни за последното тримесечие на 2016 г. доходността по новите депозити е паднала до 0.57% средно от нива около 7% през 2010 – 2012 г. "В последните години лихвите вървяха само надолу, но това не е завинаги. Те са на най-ниската си кота исторически от десетилетия. Но хората трябва да знаят, че няма да е само лято, както няма да е само зима, и че трябва да бъдат подготвени за процеса на покачване, когато той започне“, посочи банкерът. По думите му никой не знае кога точно ще започне покачването в световен план, но процесът ще е плавен. Той добави, че в последно време Европейската централна банка дава знаци, че се насочва към обрат на поведението си, но той няма да бъде рязък. Промяната на международните пазарни индекси директно ще се отрази на българските кредитополучатели, защото през 2014 г. парламентът промени формулата за изчисляване на лихвите и те вече се формират от пазарни индекси като например ЮРИБОР. Покачването обаче ще бъде по различен механизъм за клиентите с договори преди и след 2014 г., защото преди това банките имаха свои вътрешни индекси, от които зависеше промяната на лихвата. Не е вярно, че през 2016 г. не е имало ръст в кредитирането, както на пръв поглед изглежда от данните на БНБ, каза още Андронов. По думите му трябва да се вземе предвид факта, че заради прегледа на активите през 2016 г. банките са прочистили балансите си от несъбираеми заеми за 1.3 млрд. лв. Според Андронов реалният ръст на кредитирането през 2016 г. е 2.8%. Рекордната на пръв поглед нетна печалба в размер на 1.26 млрд. лв. на сектора през годината се дължи в голяма степен на еднократни фактори като например изплатения на родните банки дивидент от международната картова организация Виза, който се оценява на 186 млн. лв. Очакванията на АББ са печалбата на банките да падне до около 1 млрд. лв. през тази година. Заблуда е, че голямата печалба на банките е дошла от повишение на таксите, отчете още шефът на СИБанк. През годината банките са събрали 355 млн. лв. по-малко от лихви през 2016 г., а са увеличили приходите си от такси с едва 30.7 млн. лв. Очевидно намаления приход от лихви не е компенсиран с увеличение на таксите, обясни банкерът. По думите му по-добрият резултат идва от намаление на оперативните разходи с около 13% или 263 млн. лв. и намаление на разходите за обезценка заради по-добрия кредитен портфейл с близо 22% или 258 млн. лв. Необслужваните кредити със забава от над 90 дни в България към края на 2016 г. са в размер на 6.99 млрд. лв. или 12.83%. Това е спад на годишна база, защото в края на 2015 г. те бяха 15.35%. За сравнение същият показател за еврозоната е на ниво 6.8% към ноември 2016 г., отчете Андронов. "Макар рискът у нас да е по-висок, българските банки имат по-висока защита спрямо европейските с обща капиталова адекватност от 20.88% при 13.5% в еврозоната“, посочи още председателят на АББ.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/lihvite-po-kreditite-shte-tragnat-nagore-do-1-2-godini-news261351.html

Свързани новини: