„Корнелия Нинова се e втурнала да става министър-председател на всяка цена. Обстановката е като при генерал Панфилов – „за нами Москва, некуда отступат“, твърдят хора от вътрешнопартийната опозиция и обясняват:  „Лидерката хем сама иска, хем я натискат от няколко страни да прави правителство без значение от резултата на вота, ако ще и в съюз с дявола“. 

Натискът идвал от олигарсите вътре и около БСП – които посветените наричат скромно „акционерите на партията“, твърдят източниците на ПИК.

Неудържима била и самата партийна клиентела – всички активисти, които помогнали на Нинова да изрине „старите муцуни“, вече правели списъци за държавни постове за себе си, за роднини, за близки и далечни познати. При това – като се ползва технологията на назначаване именно от времето на „старите муцуни“ – на съответното ведомство се спускат хората със заповед да им се намери щат, като срещу всяко име е отбелязана само ... необходимата заплата. 

От Кремъл също нетърпеливо подавали сигнали, че вземането на властта е интернационална задача №1.  

Проблемът е, че социалистите говорят за минимум 95 места на изборите, а всъщност очакват под 80, смятат източниците от червената централа. А в този случай ще им трябва коалиционен партньор – един, ако това е ГЕРБ, или поне двама от останалите играчи на вота.

Шансовете за „широка ляво-дясна коалиция по немски образец“, които се раздуват от близки до партията столетница рупори, са все по-минимални. И то не защото в ГЕРБ няма желаещи да бъркат в меда и асфалта, а заради характерите на Корнелия и Бойко. И двамата са склонни да се отмятат от думата си, и двамата са способни да предадат най-преданите си хора, и двамата са свръхподозрителни и суперсамонадеяни. Няма как да се разберат кой ще е отгоре, кой ще е отдолу, смеят се червени активисти. 

Затова малък кръг посветени в БСП вече готвели кабинета по следната рецепта: управление в явна коалиция с патриотите и с дискретната подкрепа на ДПС. Забелязани са емисари, които сноват между партийните ръководства. Особено активен в контактите е човекът, който се криеше от народа под бялата маса до паметника на Стамболийски пред операта. От Сараите пък в преговорите участват предимно хора с български имена, но с обрязано самосъзнание, разкриват още източниците. 

Така че този път „златните пръсти“ ще са два и очакват наистина златото да тече към тях с пълни шепи. За да не се набиват компрометиращо на очи, ДПС нямало да имат явни министри. За тях е важен контролът върху няколко министерства – на първо място финансовото, за да продължи чадър- политиката на НАП към фирмите на Кой. От това ведомство зависи и отпускането на нови кредити от държавната Насърчителна банка към същите фирми. Както и принуждаването на други трезори да бъдат също толкова многомилионно благосклонни. Орешарски и Чобанов вече били компрометирани физиономии, но от Сараите нямали проблем с помощта на кадровиците разни кръгове да извадят кандидат с „експертна“  биография, който да се предложи от БСП.  

Другото стратегическо за ДПС ведомство е земеделското, където формулата е същата – човек на Сараите, но легитимиран като министър на БСП. 

Борба ще се води за МВР. Там някои от акционерите в БСП искали да сложат Богомил Бонев, докато фаворит на Сараите е кандидат от кръга на Цветлин Йовчев. Балансът на силите щял да се уравнява по братски с размяна на фигури в ДАНС и ГДБОП, където също се крояли  сериозни промени за още по-силно укрепване на ръководната роля на Кой.  

За правосъдието щели да дадат право на Цацаров да определи министъра и най-вероятно това щяла да бъде неговата говорителка Румяна Арнаудова.

За да не изтърват някоя порция по пътя, за подкрепата си ДПС ще искат по един „техен“ зам.- министър и поне по две важни дирекции във всички министерства. Тая формула е вече здраво отработена при коалицията 3:5:8 с премиер Сергей Станишев и е безпроблемна за БСП. В името на делбата по братски същото ще се предложи и на патриотите – по един заместник във всяко ведомство, а и поне два висши поста. Волен не ставал по обясними причини, но Каракачанов вече го виждали като командващ парада в отбраната, където предстои да се делят милиарди за военни поръчки.

Второто министерство, което можело да отпуснат на патриотите, е социалното – като толкова обещавали да вдигат пенсиите, да покажат как ще го направят без пари в хазната. И БСП да не носи негативи от евентуалното издънване на НОИ. Емилия Масларова, която не е хич социално слаба откакто беше министър там, искала да сложи поне един „личен“ зам.-министър, но можело да не я огрее.

Дори сред най-близките на Корнелия обаче вече се надигали страхове – ако раздадем толкова много на коалиционните партньори, какво ще остане за нас?   

Влияние върху икономиката и финансите през поста вицепремиер, куриращ трите възлови отрасъла икономика, енергетика, туризъм,  искали от три вътрешнопартийни клана – от центровете около Румен Гечев, около Георги Гергов и около Петър Кънев.

Първият го цакали с това, че вече е бил министър при Жан Виденов.  „Гечев съсипа веднъж националното стопанство, нека сега да отстъпи на нас този шанс“, проявявали черен соцхумор неговите опоненти.  Запознати подозират, че битката ще е жестока – за десетки милиарди, чието източване в угода на Русия се гласяло с възкресяването на „Белене“, „Южен поток“, че и Бургас-Александруполис.

Зад кадър като мощни фигури там се очертавали Румен Овчаров и Богомил Манчев. Ясно изразено намерение да си натопи здраво човката имал и Кой. Това означавало, че първите остри конфликти и скандали в евентуалното ново управление вече са заложени.

Кой разчитал на прокуратурата да му проправя пътя, като храбро поднови стари или отвори нови обвинения към конкурентите, докато ги накара да омекнат и да го включат в играта.  Конкретни имена за министри  - или вицепремиерът ще е и министър на някое от ведомството, или вече опеклите занаята при Орешарски Драгомир Стойнев, Явор Куюмджиев. Много се натискал и Таско Ерменков, червеното  енергийно острие. За туризма Гергов имал готов човек. Първо мислил за многофункционалната Поли Карастоянова, но го разубедили – да не дразни патриотите, които я изгониха.   

Сметките с вицепремиерите ставали много объркани, защото освен икономическия, било редно да дадат пост и на явните и тайни коалиционни партньори. Освен това вече имало един „бетон“ – Жельо Бойчев, спуснат направо отгоре.

„Гладна България е хранила и по шест-седем вицета“, коментирали в кулоарите на новата власт. Без да уточняват дали през Живковата епоха или при „социалните“ коалиции.       

За Външо имало няколко кандидатури – там работата се смятала за лесна – да се хвърля прах в очите на ЕС и НАТО, а да се изпълняват поетите ангажименти към Русия, като не се дразни Турция.  От руското посолство били подсказали, че най-удачна за тоя пост е Светлана Шаренкова, въпреки че на „Позитано“ имали предвид или дипломат от кариерата - Любомир Кючуков, или  ново лице – Крум Зарков.

За министерството на екологията е измислен хитър план - да запушат устата на най-върлите природозащитници, като сложат човек от техните среди, но срещу обещанието, че най-после ще отпуши ски-влековете и планинските курорти. Което щяло да си остане само обещание, защото сегашното патово състояние е постоянен и пълноводен източник на рушвети. А хората в планинските райони да ходели да се учат как се прави ски-туризъм като келнери и камериерки в Алпите. 

За здравеопазването здравите сили искали Мими Виткова – министърката от времето на Жан Виденов, когато болниците бяха докарани до просешка тояга, а болните се церяха с гладолечение. Като алтернатива някои влиятелни лица с интереси във фармацията предлагали пак партиен кадър – бившият заместни-министър Емил Райнов. Всички обвинения срещу него вече били отпаднали и можел да почва наново. В здравната каса пък се готвели да върнат сестрата на Илиана Йотова. Това слага черта на обещанията за премахване на монопола и за създаване на конкуриращи се частни каси, както е в държавите с най-добро здравеопазване

За транспорта се двоумели между Петър Мутафчиев, бившият министър на Сергей Станишев в тройната коалиция. Издигали го хората около Асен Гагаузов и кръга „Батко и братко“. Въртяло се и името на Антон Гинев. Понеже бюджетните субсидии на БДЖ били много сладки, имало и кандидатура директно от кръга Кой.  

Самият Гагаузов се натискал за строителен министър, но нямало да го огрее. Търсели фигура, която да дава вид, че ще свърши нещо, може би Коцето Паскалев. Но бил чепат като характер.

Просветата щяла да бъде поверена в медицинските ръце на д-р Анелия Клисарова – изпробвана като министърка при Орешарски, която твореше гаф след гаф. Варненските социалисти и крупен печатар, постоянен делови партньор в МОН, лично ходатайствали за нея пред Корнелия. Даже й било възложено още отсега да се готви с програма – в образованието се изсипват стотици милиони еврофондове, трябва да се усвояват в името на човека.

Културата, като най-постното дробче, мислели да я дадат на фигура, популярна сред широкия социалистически електорат. Ламбо вече се чувствал много уморен. Светлин Русев бил величина, но пак твърде възрастен. Освен това го обвинявали, че навремето се обърнал срещу  Живков - а една от новите опорни точки на соцхибридната война била да се свири на струната на носталгията на червените бабички и да се величае Тато и прекрасния живот при него. Затова се предлагал избор измежду един стар и двама по-млади идоли: осъзналият се партийно международник Тома Томов, радиоводещия Петър Волгин и вестникаря-публицист Александър Симов.  При сондажа в руското посолство дали превес на Волгин. Коментирайки другите имена намекнали, че едно от тях е политически правилно ориентирано, но с крайнолеви сексуални убеждения.