Икономиката расте, но демокрацията се разпада

През 2013 г. България навлезе в период на тежка политическа нестабилност и ерозия на демокрацията, който представлява сериозна заплаха за бъдещето развитие на страната. Докато икономиката се съвзе от кризата и вече расте с изпреварващ темп спрямо средния за ЕС, политическата и медийната среда се влошават чувствително. Сега, в началото на 2017 г., по време на управлението на поредното служебно правителство и непосредствено преди парламентарните избори, разглеждаме подробно най-важните предизвикателства, които подкопават потенциала на страната и водят до възход на национализма и популизма. Пред демокрацията в България се очертават три основни предизвикателства, ясно видими в проучванията и фокус групите, проведени от ИПИ в последното тримесечие на 2016 г.: Превзета държава 1/ Основното предизвикателство пред демокрацията у нас, изведено в настоящия анализ, обединява проблемите на съдебната система и корупцията в термина "превзета държава". Под „превзета държавата“ имаме предвид определен вид систематична политическа корупция, която покрива широк спектър от държавни институции, в това число не само части от законодателната и изпълнителната власти, но най-вече и от съдебната власт. Почти всички експерти, които се включиха в кръглите маси на ИПИ по темата, са на мнение, че демокрацията в България се проваля по отношение на ефективното разделение на властите и върховенството на закона. Има поне две под-предизвикателства, свързани тясно с превзетата държавата: Съдебна система – в основата на това предизвикателство е огромното недоволство от липсата на наказания в страната (може би най-спешният проблем според проучванията). През последните години фокусът се измести върху проблемите на прокуратурата и ролята на главния прокурор; Корупция – проблемът с корупцията в България е тясно свързан с по-широкото понятие за конроникапитализъм. Тенденцията, отбелязана от част от участниците в кръглите маси е “централизацията на корупцията”, иначе казано по-силното политическо влияние над определени сектори на икономиката, упражнявано от малка група хора. Зависими медии 2/ Тези процеси се подхранват и от влошаването на медийното пространство, което е все повече доминирано от зависими медии, а напоследък – и от пропагандни медии. Около 2/3 от експертите са на мнение, че е налице сериозен проблем със свободата на медиите в България. Допитването на ИПИ сред студенти и последвалите фокус групи с младежи дори изтъкват влиянието на зависимите медии върху възприятията на хората като водеща причина за влошаването на демокрацията в страната. Възход на популизма 3/ Допълнителен фактор за тези негативни тенденции е възходът на националистическите партии (вследствие на бежанската криза) и широкоразпространения икономически популизъм. Тези две явления се подхранват взаимно, тъй като политическите играчи, които експлоатират бежанската криза, са същите, които в най-голяма степен използват икономическия популизъм за да печелят гласове. Нарастването на подкрепата за подобни партии кара и основните партии да навлизат в полето на икономическия популизъм. Какви са възможните решения за повишаване на качеството на демокрацията в страната? Предложенията в този анализ изхождат от направените проучвания сред експерти и младежи и са в отговор на основните предизвикателства. Тяхната цел е да обърнат тенденцията на отстъпление на демокрацията, който ограничава просперитета и подкопава демократичните и пазарни ценности. Препоръките по отношение на съдебната система могат да се обобщят по следния начин: Създаване на широка коалиция за съдебна реформа и продължаване на реформата във ВСС – основата цел на реформата, според вижданията на анкетираните, е да се премахне политическият контрол над ВСС и да се ограничи ролята на главния прокурор, който в момента доминира институцията и има решаваща роля. Това най-вероятно ще наложи нови промени в конституцията, в резултат на което широката коалиция е от критично значение; Провеждане на дълбока реформа на прокуратурата с цел по-голяма прозрачност, отчетност и децентрализация на прокуратурата. Основната идея е, че личността на главния прокурор следва да бъде отговорна пред обществото чрез система на проверки и баланси с изпълнителната и законодателната власти; Открит бюджет на съдебната система – много от оперативните проблеми на съдебната система, особено в съдилищата, могат да бъдат проследени до лошото управление на бюджета и порочните практики на бюджетиране в системата. Пълна реформа на бюджета и целесъобразното разходване на ресурсите, по-балансирано разпределение на натовареността между съдиите в страната и програмно бюджетиране би следвало да имат положителен ефект върху цялостната ефективност на системата. Препоръките по отношение на медийната среда, от своя страна, включват: Ясни правила за разпределение или обозначаване на всички форми на публично финансиране за медиите (особено чрез европейски средства) – тези практики често се ползват, за да създадат зависимост на определени медии към някаква форма на финансиране от държавата на национално или местно равнище. Тези трансфери следва да бъдат със силно ограничен размер и разпределяни на конкурентно начало и по прозрачен начин; Реформиране на така наречените правила за “предизборни кампании” и медийно планиране – тези правила са проблематични, тъй като насърчават различни схеми за източване на публични средства, отпуснати за политически кампании и ограничават качеството на публична дебат (тъй като последният се пренасочва към съмнителни медии). В момента правилата на практика ограничават свободата на медиите преди изборите и някои медии биват изкуствено изтикани на преден план в хода на предизборната кампания. Що се отнася до ксенофобията и икономическия популизъм, препоръките са следните: Изграждане на институционален капацитет по въпросите на човешките права и подобрена правна и институционална рамка по отношение на бежанците – голяма част от проблемите с бежанци в България са следствие от неработещи административни процедури и институционални провали. По-ясни правила и отговорности, в т.ч. за процедурите на границата, биха ограничили нарушаването на човешките права; Строги фискални правила и контрол върху разходите – основният резултат от икономическия популизъм е значителното увеличаване на разходите, което би застрашило макроикономическата стабилност. Подобрени фискални правила и механизми за контрол са мерки, който биха ограничили неразумното харчене и влошаването на фискалната позиция; По-добро образование – по отношение както на основните демократични ценности и граждански права, така и на основополагащите икономически принципи. Икономическият популизъм не би намерил толкова ползотворна почва, ако повече граждани имаха основни икономически и финансови познания; По-добра среда за предприемачите – икономическият растеж и създаването на работни места са ключови за заздравяването на средната класа, която е по-малко зависима от политиците и поддържа демократични ценности. В дългосрочен план по-добрата бизнес среда и намалената роля на държавата е в основата на борбата с модела на кроникапитализъм. Представеното по-горе ясно показва, че предизвикателствата са тясно обвързани. Възходът на популизма и национализма подкрепя модела на кроникапитализъм, който пък се подхранва от зависими и пропагандни медии. Тези предизвикателства излизат извън чисто политическия дебат и следва да се адресират от обществото като цяло. Ролята на неполитическите играчи, в т.ч. на неправителствените организации, гражданските движения, професионалните групи и бизнес общността, ще бъде също ключова през идните години. * Анализът е публикуван на сайта на Института за пазарна икономика. Пълният текст на изследването може да се прочете ТУК.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ikonomikata-raste-no-demokratsiyata-se-razpada-news261632.html

Свързани новини: