Да пренебрегваш миналото на дипломацията и нейното обещаващо бъдеще

Един от най-големите приноси на Америка към международния мир бе резултат от историческа инвестиция в чуждестранната помощ. След като победи фашизма през Втората световна война, Вашингтон насочи милиарди долари към опустошените от войната държави в Европа и към Япония, с което им помогна да се превърнат в успешни икономики и важни демократически съюзници. Това е урок, който си струва да бъде припомнен, докато президентът Тръмп се опитва да ореже с около 30 процента предложения бюджет за следващата фискална година на Държавния департамент и неговите програми за чуждестранна помощ, като в същото време увеличи разходите на Пентагона с 10 на сто. Най-жестокото орязване може би ще бъде намаляването с един милиард долара на парите за мироопазващите операции на ООН и за програмите за помощ на нуждаещите се деца. Изглежда Тръмп смята, че националното величие е в силата на оръжията - той иска да увеличи броя на корабите в бойния флот и ядрения арсенал - вместо да комбинира военната мощ и инструментите на "меката сила". Един такъв инструмент е Америка да дава пример за придържане към конституционните принципи, върховенството на закона и правата на човека. Сред другите са следването на интелигентни дипломатически ангажименти и инициативи, вкл. ядрени споразумения и помощ при бедствия в някои от най-бедните страни. Държавният департамент и чуждестранната помощ отдавна са мишена на тези, които искат орязване на бюджета, защото мнозина американци не разбират каква е ползата от тези програми. Анкетите показват, че американците надценяват обема на федералните разходи за тези програми. Актуалното число за чуждестранната помощ е около един процент от бюджета или 36,6 милиарда долара за 2017 г. А и част от тези пари са изразходват в Съединените щати. Дипломацията не винаги предотвратява войната (Сирия е един от примерите), но войната става доста по-вероятна, ако няма достатъчно много дипломати, които да работят с други страни за уреждане на разногласията. Сред неоспоримите примери за работеща дипломация е споразумението от 2015 г., което предотвратява разработването на ядрено оръжие в Иран; Дейтънското споразумение от 1995 г., сложило край на войната в Босна; и израелско-египетският мирен договор от 1979 г. Другите примери са няколкото договора, с които Америка и Русия се ангажираха да намалят значително ядрения си арсенал. Американски дипломати укрепиха съюзи, изградиха нови партньорства със страни като Куба и Мианма, прокламираха демокрацията, така че да стане по-малко вероятно държавите да воюват помежду си, и създадоха работни места с помощта си за отварянето на пазарите в чужбина за американския бизнес. Американските интереси се отстояват и като се помага на други страни да станат по-стабилни. Една здравна програма, започната от президента Джордж У. Буш, помогна да спре разпространяването на СПИН из Субсахарска Африка, а после, по времето на администрацията на Обама, бе използвана за прекратяване на епидемията от ебола в Западна Африка. Други програми помагат на бежанци; финансират подобряване на санитарните условия и водоснабдяването, началното образование, енергетиката и борбата с тероризма, а също гарантират обмена между чуждестранни студенти и експерти и техни американски партньори. За нито едно от тези неща не може да се каже, че Държавният департамент не е в състояние да ги направи по-ефективни. Доларите на данъкоплатците трябва да бъдат харчени разумно. Но вместо да орязва бюджета на департамента, който бледнее пред 600-милиардния бюджет на Пентагона (който надвишава общата сума на военните разходи на следващите седем държави), Тръмп трябваше да прикани Конгреса да го увеличи. Държавният секретар Рекс Тилърсън, бивш главен изпълнителен директор на "Ексън Мобил", бе шокиращо съгласен със скъперническия подход на Тръмп. По-рано този месец в Токио той окачестви настоящите разходи на департамента като "неустойчиви" и каза, че "ще мине време и ще има по-малко военни конфликти, в която САЩ ще са пряко замесени". Ако това изявление е вярно, то би било аргумент срещу повишаването на разходите на Пентагона, а не за орязването на парите за дипломация. За щастие Конгресът, който държи връзките на кесията, са дистанцира. Най-изтъкнатият сред критиците бе лидерът на мнозинството в Сената Мич МакКонъл, която каза, че не смята за уместно орязването на Държавния департамент, защото "много пъти дипломацията е далеч по-ефективна - и определено по-евтина, - отколкото военната намеса". В писмо до лидери в Конгреса миналия месец над сто о.р. генерали и адмирали заявиха, че Държавният департамент и федералната Агенция за международно развитие (USAID) са "критично важни за предотвратяването на конфликти и за намаляването на необходимостта от пращането" на американски войници "по опасни пътища". Въпросът е в това дали Тръмп и Тилърсън - бизнесмени, незапознати с етоса на служенето на обществото, ще се вслушат в по-опитните гласове. По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/da-prenebregvash-minaloto-na-diplomatsiyata-i-neinoto-obeshtavashto-badeshte-news262075.html

Свързани новини: