Когато завършвах докторантурата си в Университета в Лайден през 1997 година, възможността да си намеря работа в Холандия не беше голяма. Изобщо не мислех да напускам страната си, но исках да работя в университет и затова се оглеждах и в чужбина. Когато чух за възможността да преподавам един семестър в Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, не знаех нищо за мястото, но приех, защото бях любопитен как се живее в бивша комунистическа страна.

Работих две години за ЦЕУ и преподавах на вероятно едни от най-прекрасните студенти. По това време повечето от тях бяха от бивши комунистически страни – от Армения до Узбекистан, докато преподавателите бяха основно от Америка и Западна Европа. Днес сред бившите ми студенти има професор в Йейлския университет и вицепрезидент на друг университет в региона. Те не биха били там, където са днес, без ЦЕУ, който им предостави възможността да получат първокласно западно образование.

Университетът, който му пречи

ЦЕУ е американско-унгарски университет, акредитиран и в двете държави, който е основан и финансиран от американско-унгарския финансист и филантроп Джордж Сорос. Въпреки че това е най-високо класираният унгарски университет в света, отношенията му със страната-домакин са сложни. Или, за да бъда по-конкретен, отношенията му с партията „Фидес“ и нейния лидер – настоящият премиер Виктор Орбан, никога не са били добри. Правителството на Орбан представи проектозакон, който ще принуди ЦЕУ да напусне Унгария. Това не е изненада, защото ЦЕУ е всичко онова, което Орбан не понася: той е критичен, глобален, независим и мултикултурен.

Работех в ЦЕУ, когато Орбан дойде за първи път на власт през 1998 година, начело на консервативно и прозападно коалиционно правителство. Въпреки че самият Орбан е учил в Оксфорд със стипендия от Сорос, което му помогна да се превърне в любимец на западния елит, той вече бе започнал с критиките към мрежата на Сорос, която включва освен университета и фондациите „Отворено общество“ - по това време третият по размер инвеститор във висшето образование в региона, след Германия и САЩ. Правителството на Орбан обсъждаше и различни действия срещу ЦЕУ, включително отнемане на унгарската акредитация, това обаче не се случи.

Но това беше преди 20 години. Тогава Орбан все още само показваше мускули, но все още бе възприеман като прозападен десен политик. Още повече, международният контекст тогава бе различен. САЩ бяха силен защитник на прозападните сили в региона, докато ЕС беше все още най-респектиращата институция в Европа. Нито един лидер от Централна Европа не можеше да си позволи да остане извън процеса на присъединяване, както може да свидетелства нелибералният демократ Владимир Мечиар в съседна Словакия.

Днес Орбан вече не е любимото дете на западния елит, а по-скоро е модел на подражание за нелибералните демократи из Европа – от Марин льо Пен във Франция до настоящото правителство в Полша. След като трансформира собствената си страна в нелиберална демокрация, Орбан се превърна в актьор на европейската сцена и директно се противопостави на германския канцлер Ангела Меркел и нейната визия за включваща и интегрирана Европа.

Окуражен от Брекзит и избирането на Доналд Тръмп, той обяви в речта си за състоянието на нацията през 2017 година:

„Ние бяхме черната овца, но сега сме история на успеха и това ни се признава – макар и неохотно – от тези, които не харесват това, което постигнахме и начина, по който го постигнахме. Няма нищо по успешно от успеха!“

Орбан вярва, че либералната демокрация вече е минало и е дошла нелибералната националистическа ера, очевидно започвайки с него в Унгария. Той се бори срещу „парите, медиите, глобалното управление и отвореното общество“ - много недвусмислена препратка към Сорос, с едва прикрити антисемитски нюанси. Сега той се усеща по-силен заради новите управляващи в САЩ и Обединеното кралство, а в същото време продължава да се опира на Европейската народна партия (ЕНП).

Вече трябва да е ясно, че действията на Орбан не са чисто вътрешни работи. Преди всичко, Унгария е член на ЕС и трябва да спазва неговите правила. Второ, Унгария се превърна в пример за нелиберална демокрация в Европа и вдъхновение за нелибералните демократи в региона. Затова в атаката срещу ЦЕУ не става дума просто за един университет, а за всички университети и за либералната демокрация изобщо. Ако не заемем позиция сега, скоро ще се изправим пред подобни действия в Полша и в други страни.

Времето за любезничене с Орбан трябва да приключи. Този подход се провали. Това не го направи по-умерен, както продължава да твърди ЕНП. Точно обратното, това радикализира други и подкопава самите ценности, които ЕС и ЕНП претендират да защитават. Тази седмица Меркел реагира остро срещу Орбан, когато той разкритикува политиката й за бежанцците в една ислямофобска и крайнодясна реч на срещата на ЕНП в Малта. Време е ЕНП да избира между Меркел и Орбан, между либералната и нелибералната демокрация, между светогледа, в който университетите са окуражавани да бъдат критични и независими, и светогледа, в който критичните и независими университети са заплашени от затваряне.

Коментарът е публикуван в "Гардиън". Преводът е на Клуб Z.