Евгений Евтушенко: България бе пристан за моята бунтарска поезия

Демокрацията показа, че при цялата свобода на словото огромно количество хора просто няма какво да кажат, признава световноизвестният руски писател

Евгений Евтушенко е роден на 18 юли 1933 г. 6 станция “Зима“, 6 Сибир. Автор е на повече от 50 стихосбирки, има няколко романа, филмови сценарии, превеждан е на 72 езика. Неслучайно в. “Ню Йорк таймс“ ао определи като “най-прочутия жив поет на света“. Още незавършил Литературния институт “М. Горки“ в Москва, едва двадесетгодишен, той става известен с бунтарс-ката си поезия, насочена срещу режима на Сталин. През 1961 г. публикува “Бабий Яр“ — поезия, посветена на евреите, избити по време на войната, зарити в масов гроб край Киев. През 1968 г. публично осъжда влизането на руски войски в Чехословакия и това му коства гнева на официалната власт. През 1988–1991 г. е депутат в Руската дума. По-късно заминава за САЩ, където преподава руска литература и кино. Има четири брака, първият от които с известната руска поетеса Белла Ахмадулина. С последната си жена Мария живеят 20 години и имат двама синове. Ев-тушенко е носител на много международни отличия и награди, сред които американската литературна награда “Уитман“, италианската “Монтеле“, почетен член е на Американската академия, на Испанската академия за изящни изкуства, професор в много университети по света. На Осмата международна писателска среща в София поетът бе удостоен и с Ботевска награда.

Светът се сбогува с големия поет на Русия. Макар да живееше в Щатите, на смъртния си одър Евтушенко пожела да бъде погребан в родното Переделкино. А преди 10 години Евгений Александрович даде обширно интервю специално за в. “Земя“. Четеш думите на поета и си мислиш — сякаш е казано днес…

- Вашата биография, Евгений Александрович, е пълна с исторически драматизъм и много аплодисменти. Съдбата ви усуква моряшки възли в поразително сходство с Чарлз Чаплин. Макар и руски поет, и вие избрахте Америка.

- Аз оставам руски поет, макар че днес пиша с компютър и ползвам латиница. Автобиография на поета са неговите стихотворения. Всичко останало е само коментар към автобиографията. Поетът е поет единствено тогава, когато целият е като на длан пред читателя с всичките си чувства, мисли и постъпки.

- Има ли право поетът да бъде съдник на своето време

- За да има право да пише безпощадно справедливо за другите, поетът е длъжен да пише безпощадно справедливо и за себе си. Когато личността на поета се раздели на реална и поетическа, това неминуемо води до творческо самоубийство. Когато животът на станалия търговец на роби Артюр Рембо тръгнал противно на ранните му поетически идеали, той спрял да пише стихотворения. Но това все пак е бил честен изход. За съжаление, когато животът на много поети тръгне в разрез с поезията, те продължават да пишат, представяйки се не за такива, каквито са в действителност. Но на тях само им се струва, че пишат стихотворения. Поезията не може да бъде излъгана. И поезията ги изоставя. Поезията е отмъстителна жена: не прощава лъжата. Тя не прощава и полуистината. Има хора, които се гордеят, че през целия си живот не са казали нито една лъжлива дума. Но нека всеки от тях се запита колко пъти не е казал истината, предпочитайки удобното за себе си мълчание.

- Сега се сещам и за друг талантлив ваш приятел, поетът Александър Межиров. Неговото творчество бе предмет на моята дипломна работа.

- Нима! Скоро Межиров издаде нова стихосбирка. Това е най-силната му книга. През 56-а заради стихотворението “Артилерията бие по своите“ той бе изключен от Литературния институт “Максим Горки“. Забележителен поет е Межиров.

- Помня едно ваше стихотворение — “Умей да обичаш дори когато теб не те обичат“. Има ли автобиографичен елемент в тази строфа и можем ли да я перифразираме в “Живей и твори дори когато хич не ти е до това!“

- Това, против което се боря, е омразно на много хора. Това, за което се боря, също е ценно за мнозина. Моята поезия е само отражение на тези настроения и идеи, които вече са присъствали в нашето общество и които не са били изразени единствено със средствата на поезията. Ако не бях аз, би ги изразил някой друг. Скоро един мой приятел, американски професор, ми показа изследванията си, според които едва 30 процента от човечеството се занимават с това, което биха искали. А аз го попитах дали е правил изследване колко процента от хората по света са изпитали истинска любов Той се засмя и вдигна рамене. Голямата истинска любов е свещена болест, от която са страдали малцина. Някои бъркат любовта с верността, други — с привичката да бъдеш с другия. Страшно е да пропилееш живота си, без да изпиташ това свещено чувство. Затова съм написал “Умей да обичаш дори когато теб не те обичат“. Инак всеки може. Инак е лесно.

- България е страната с най-много убити поети. Как приемате наградата с името на Ботев

- За мен тази награда е с изключително висока стойност, защото България така странно и здраво е вплетена в жизнения ми път, че няма измъкване! Тъкмо сега Ботевската награда е съдбовен знак за онова, което съм сторил дотук. Неслучайно България бе първият чужд пристан за мойта бунтарска поезия.

- Поетът невинаги е революционер. Понякога е търговец на роби, друг път — министър. Непременно ли трябва да стреляш в сърцето си като Маяковски, за да докажеш своето безсмъртие

- Знаете ли, напоследък си мисля, че Маяковски не го е направил заради безсмъртието, а защото се е почувствал обречен. Като всяко дете на1 революцията, която най-често се оказва мащеха, дори сатрап за своите собствени чеда. Михаил Светлов ми разказа една прелюбопит-на история. През 30-те години на миналия век Маяковски случайно го спрял на улицата и го попитал: “Миша, а дали и мен няма да ме пратят на каторга, как мислиш“ Светлов го успокоил с думите: “Как биха могли да пратят на каторга поета на революцията!“ А Маяковски поклатил глава — тъкмо от това най-много се страхувам, че ще ме помилват заради партийните стихове… Очевидно гордата поетична душа не е могла да понесе мисълта, че него ще го пожалят, а другите — не. Маяковски остава до края си идеалист, а тогава, през 1935-а, революцията вече не е имала нужда от идеалисти.

- Да сменим политическите с поетически въпроси. Имате един забележителен стих “Любой из нас хоть чуточку Есенин“. А каква част от Маяковски носи всеки от нас

- Голямата драма на Маяковски е тъкмо в разликата му с Есенин. Есенин е най-руският поет на света, защото носеше селска душа и голяма част от творчеството му е преклонение пред Нейно Величество Природата — прекрасната руска природа. Докато Маяковски си остана градски поет.

- Да, гражданин на Съветския съюз…

- Той бе болшевик, безкрайно предан на своята илюзия. И тъкмо тази негова илюзия го уби. Затова Есенин е любим поет на всички руснаци, а за творчеството на Маяковски още спорят, политизират го.

- Помня, когато отидох на Ваганковското гробище, гробът на Висоцки целият бе отрупан с цветя, а на гроба на Есенин имаше един повяхнал стрък. Очевидно славата е преходно явление…

- Лично аз не очаквах такава огромна любов към Висоцки. Та той приживе нямаше нито една издадена плоча. Цензурата спираше всяка негова роля и песен и всичко, което видеше бял свят, бе плод на нелегална дейност. Но знаете ли кое е удивителното нещо при Володя Висоцки Той съумяваше да живее свободно в в една несвободна държава! Вероятно това бе част от магията му и затова се радва на неувяхваща всенародна любов.

- Евгений Александрович, тази сутрин ви видях пред компютъра, цял час пращахте мейли отвъд океана и в Русия. Светът днес е едно виртуално селце, но кажете ми — как да научим децата си да четат повече Как да ги накараме да заобичат книгата Не с онази сляпа ренесансова любов от времето, кагато не е имало нито интернет, нито цветна телевизия, но поне по-малко да бяха стояли пред компютърните игри…

- Да, това е най-сериозният проблем сега. Как да приучим младите хора повечко да четат. Би трябвало да намерим някоя хитринка — да ги прилъжем с нещо, защото за тях светът се върти на много по-бързи обороти и процесът на четене е ужасно скучен и досаден. Може би трябва да пишем велики книги! Да пишем такива книги, които няма как да не прочетат!

- А не ви ли се струва, че напоследък всичко живо пише. И най-страшното е, че всичко живо пише велики книги

- И у вас ли е така Аз си мислех, че графоманията е руска болест…

- Очевидно това е световна зараза, по-страшна и от птичия грип. Знаете ли, Евгений Александрович, заради войнстващата графомания понякога тъгувам за цензурата. Тъгувам за ония художествени съвети от цивилни другари, които вършеха своето пъклено дело, но вършеха и една чисто художествена пресявка на пошлото и бездарното…

- Тази графомания, за която говорите, е тъжен факт. Но тя показва реалностите. Вземете лицейските приятели около Пушкин. Мнозина от тях са писали съвсем прилична поезия. Е, не са били велики поети като Александър Сергеевич, но стиховете им са съвсем прилични. А днес много от младите, които пишат поезия, имат чудовищно ниска култура. Е, какво да правим, да възстановяваме цензурата ли Абсурд. Тия години на демокрация показаха нещо изключително съществено, изключително важно и печално. Демокрацията показа, че при цялата свобода на словото огромно количество хора просто няма какво да кажат! И това е най-страшното.

- Заговорихме за графоманията, та се сетих. Преди месец в България бе Паулу Коелю. Добре продаван автор по света.

- Какъв автор е той! Евтин шаман.

- Та аз го попитах тогава вярно ли е, че мъдростта и самотата са две сестри. Човекът очевидно не разбра въпроса ми и изръси някаква глупост…

- Грешката е ваша, би трябвало да питате не Коелю, а някой мъдрец.

- Е добре, питам вас!

- Мъдростта и самотата безусловно имат родство. Човек натрупва знания и мъдрост и по пътя си е все по-самотен и тъжен човек.

- Самотен и тъжен ли е Евгений Евтушенко

- Понякога. Поезията обсебва личния ти живот, без да усетиш. Но ако твоите чувства към нея са искрени, всеотдайни, тя ще отвърне с безкористна взаимност. У всеки човек има вродено чувство към поезията. Наш дълг е да го отворим, да дадем живот на това велико чувство!

- Някога любимият ви поет Владимир Маяковски написа: “Четете, завиждайте — аз съм гражданин на Съветския съюз!“ Какво би написал днес Евтушенко Може би “Четете, завиждайте, аз съм притежател на Зелена карта“

- Някога нашето поколение бе здраво вързано за овехтелите ни идеали. Кажете ми кой можеше да пътува зад граница Но насила хубост не става, както казват у вас, в България. Само през миналата година 5 милиона руснаци са излезли зад граница. Като туристи. Е, не всички се връщат обратно. Но и много си отиват от този свят. Демографският срив ще изтрие дузина държави от лицето на Европа.

- Да, в България всяка година умира по един 40-хиляден град.

- А в Русия умират 400 000 годишно. Покъртителна цифра. Младите не искат да живеят в своята родина. Бягат при първа възможност. Затова най-важното е да помислим за утрешния ден. Защото държава от старци е обречена на гибел. Трябва да живеем с тревогите и надеждите на младите хора. За да искат да останат у дома. Трябва да пръскаме светлина и култура. Ако зависеше от мен, във всеки град бих вдигнал паметник на книгата. Знанието, колкото и банално да звучи, е нашето спасение. Един ден границите ще изчезнат от лицето на Земята. Тогава културната ни идентичност, нашата вяра и памет ще са Зелената ни карта пред света.

Интервюто взе Ивайло ДИМАНОВ

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител