Най-големият губещ от Брекзита всъщност може да е Полша

Брекзитът идва в лош момент за страната, която получава най-много помощи от ЕС и изнася най-много работници. Летище Олщин-Мазури в Североизточна Полша процъфтява: местата на двата полета седмично от него, все до Великобритания, са резервирани за цялото лято и почти напълно за зимата. Това е пътуване към неизвестното. Сега, когато часовникът вече отброява двете години след началото на преговорите за Брекзита, Полша изглежда по-уязвима от един болезнен развод между Великобритания и Европейския съюз от която и да било друга страна. Полша е най-големият нетен реципиент на помощ от ЕС и най-големият износител на работна ръка на континента. И тези две неща са срещат именно на терминалите на провинциалните летища като на тази бивша военна база на 160 километра северно от столицата Варшава. Обновено със 121 милиона злоти (31 милиона долара) европейски пари, летището най-вече обслужва част от близо един милион поляци, живеещи и работещи във Великобритания - една трета от всички граждани на ЕС в кралството. Сега под въпрос е не само техният статут, но и парите от ЕС, които ще намалеят, тъй като съюзът ще загуби втория си най-голям нетен вносител след Германия. "Очевидно е, че Брекзитът е критично важен за нас", заяви полският заместник-министър на външните работи Конрад Шимански в интервю, дадено във Варшава. "Ако не бъде направен както трябва, той ще навреди на вътрешния пазар. И вероятно ще бъде трудно да се координираме по въпросите за жителството, тъй като залозите са различни." Началото на Брекзита едва ли би могло да дойде в по-неподходящ момент за Полша. Нейното националистическо правителство е все по-изолирано в Брюксел, след като се опита да отстрани председателя на Европейския съвет, бившия полски премиер Доналд Туск. В същото време страната разчита на европейски инвестиции, за да предотврати забавяне на икономиката си. Над 250 милиарда евро (267 милиарда долара) бяха или ще бъдат похарчени, откакто Полша се присъедини към блока заедно с други бивши комунистически държави през 2004 година. В днешни долари тази сума надхвърля средствата, предоставени на Западна Европа от финансирания от САЩ План Маршал след Втората световна война. Ръководството на управляващата в Полша партия "Право и справедливост" казва, че иска да отслаби, а не да засили европейските институции след Брекзита. Премиерът Беата Шидло обвини ЕС, че представлява заплаха за суверенитета на Полша, когато европейски представители я обвиниха миналата година, че не е изпълнила решенията на най-висшия съд в страната. Има реален риск полската икономика, която възлиза на 477 милиарда долара, да отслаби темпа, ако останалата част от Европа реши да ускори интеграцията си след Брекзита, според Мирослав Гроницки, който е бил финансов министър на Полша в годината след присъединяването й към ЕС. "Най-големият успех на Полша не е колко европейски фондове е усвоила, а колко се е отворила и спечелила нейната икономика от общия пазар", каза Гроницки. "Ако някои членове на ЕС започнат да задълбочават своите отношения без Полша, ние със сигурност ще загубим." Последният бюджет на съюза покрива периода до 2020 година. Предвижда се преговорите за Брекзита да приключат - със или без споразумение - през март 2019 г. и Полша ще ги следи внимателно. Управителят на централната банка Адам Глапински заяви, че сега договореният бюджет на ЕС ще сложи край на "спокойното мислене" за икономиката. "Или по-рано заради Брекзита", допълни той. Помощта направи Полша по-богата, удвоявайки брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението за срок от едно десетилетие. Икономическият растеж се извиси до 3,9 % през 2015 г. преди да се забави до 2,8 % миналата година заради намаляването на съфинансираните от ЕС инвестиции след смяната на правителството в страната и началото на новия бюджетен цикъл на съюза. Парите бяха използвани за какво ли не - от пътища през водопречиствателни станции и общински басейни до летища - всичко това като част от политиката на съюза за подобряване на стандарта на живот в неговите най-бедни региони. Средната заплата в Полша обаче остава на равнище от около една трета от заплатата във Великобритания и няма особени признаци, че някога пророкуваното голямо завръщане ще се стане факт. Великобритания казва, че иска бързо споразумение за статута на гражданите на ЕС, живеещи на нейна територия, и съответно за британците, пребиваващи в останалите държави от съюза. Ако обаче се съди по първите обещания, Германия иска Великобритания да поеме ангажимент да плати сметките си към ЕС, според запознати със стратегията на правителството в Берлин. Европейската комисия казва, че британските задължения възлизат на близо 60 милиарда евро - цифра, която властите в Лондон оспорват. Летище Олщин-Мазури, което свързва район от Полша с Лутън и Станстед близо до Лондон, има своя собствена стратегия. То планира да предлага от май седмични полети до Норвегия, макар оптимистично настроеният директор на аеропорта по оперативните въпроси да твърди, че това няма връзка с Брекзита. "Миналата година имахме 50 000 пътници, а тази ще надхвърлим 100 000", каза Томаш Каджиолка. "И планът е да продължим да растем бързо." По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/nai-golemiyat-gubesht-ot-brekzita-vsashtnost-mozhe-da-e-polsha-news262320.html

Свързани новини: