Залезът на „БЛЕСТЯЩИЯ” НОВ СВЯТ на Сорос

Когато Джордж Сорос е бил младеж в Унгария по време на Втората световна война и германската окупация, той е сътрудничил на нацистите, като им е помагал да конфискуват имуществото на евреите, които е трябвало да бъдат задържани и в повечето случаи убити. Сорос никога не е бил склонен да се извини за това и често е казвал, че 1944-та е била най-хубавата година от живота му. Сега виждаме следите на Сорос – от бедствието, което сполетя Югославия и Босна, до настоящия дестабилизиращ хаос. Без значение как някой оценява Джордж Сорос, ясно е, че той играе съществена, унищожителна, и често мистериозна роля в света. Новините от последните дни представят легендарния милиардер като някакъв зъл гений, стоящ зад световния хаос. Но кой е в действителност Джордж Сорос?

Сорос е роден през август 1930 г. в богато семейство в Будапеща. Син е на евреина адвокат на име Тивадар Шорош (Tivadar Soros)(в замяна на Теодор Шварц – Theodor Schwarz). Младият Джордж се спасява от нацистките лагери на смъртта, като става част от крайното решение. По-късно през войната тийнейджърът Сорос се измъква тайно от Будапеща и се скрива в Лондон, където по някакъв начин се изкачва по академичната, а след това и по банкерската житейска стълбица. Въпреки че целта ми тук не е да му правя биографичен портрет, важно е да установим същността на Сорос първо, като един аморален манипулатор, което добре се вижда от интервюто му „Шестдесет минути” пред Стив Крофт (Steve Kroft). Второ, убеден съм, че Сорос е един от няколкото глобалисти милиардери, които са „въведени” във власт.

Има основания да се предполага, че Джордж Сорос не е стигнал сам до върха, както ни разказват популярните приказки. В реалния живот едва ли съществува въобще човек, който да се е издигнал самостоятелно, особено ако се извади на показ истината за хора като Сорос, Бил Гейтс, Джеф Безос (Jeff Bezos), Златните момчета, или другите чудотворци. Първоначално смятах, че Сорос е като останалите – новата вълна на мрежата от световни оператори, сложен на мястото му от много стари и много големи пари. Сега обаче, не съм толкова сигурен.

След като напуска Будапеща през 1947 г., Сорос учи в London School of Economics, където е студент на известния философ Карл Попър, чиито идеи преобразява в сегашния си поглед върху обществото. Именно трудът на Попър „Отвореното общество и неговите врагове” (1945) е послужил за модел на фондациите „Отворено общество” на Сорос. В реч, писана от Сорос за Атлантическия клуб, той подчертава съвсем обикновено целта си да превърне света в нещо като аморална утопия, в която няма абсолютна истина. Четейки думите на Сорос, аз съм едновременно очарован и изумен от хирургично точната и стерилна същност на неговите идеи. Сорос също така открито признава „разрушителния” характер на действията си в Европа след падането на комунизма.

Колкото повече чета текста на Сорос, толкова повече разпознавам формата на неговата лудост. Мисли като „заплахата от комунизма” са пропили идеите му, също както и фашистката интонация. Това, което най-остро демонстрира обърканият му ум обаче, е начинът, по който догмите му се завъртат около самите себе си. Не само комунизмът и фашизмът са враговете, но и прекомерният индивидуализъм, с други думи, собствената му утопия „Отворено общество”. Сорос е човек с гигантска власт, чието единствено послание е кръгообразният хаос. Единственото нещо, в което той изглежда действително вярва, е това, което той нарича „магията на пазара”. Възможно ли е това да е някакъв скрит кошмар от времето на нацизма? Каквато и да е комбинацията от лудости на Сорос, той действително изглежда вярва, че някаква висша форма на икономиката е нашият Бог. Колкото и лудо да ви изглежда това твърдение, уверявам ви, това е мястото, което обитава този брилянтен, но объркан мозък.

Започнах да разбирам Сорос малко по-добре, без да знам дали да му се възхищавам или да го съжалявам. Опитвам се и да си представя какво е да си атеист и аморален и да си на ръба на отвъдното, както е Сорос на своята 86-годишна възраст. Но това, което за мен сега е по-интересно, е представата за Сорос като за самотен титан на социалната промяна, или като за изключително могъщ довереник на някаква невидима ръка. В миналото смятах Джордж Сорос за част от някакъв ултра могъщ картел или тайно общество като Илюминати. Колкото повече чета, толкова по-малко съм сигурен, защото познавам някои влиятелни хора от тези среди, а и такива, които са напълно несамостоятелни като мисли и постъпки. Инвеститорът Сорос е ясен, но предполагаемият идеалист, скрит зад инвеститора, все още е загадка. Сорос с неговия фонд „Qantum” прави пари така, както Лас Вегас прави пари, играейки с маржовете и водейки играта винаги, когато е възможно. В това отношение Сорос би могъл да бъде просто един по-голям прототип на местния тиранин, който притежава спестяванията и заемите на хората.

Ако Сорос беше избран и покровителстван от някаква група, това ще трябва да се е случило приблизително по времето, когато започва да работи за Юлиус Сингер (Julius Singer) и Ернст Фрайдлендър (Ernst Friedlander) в Лондон, или малко по-късно, вероятно когато отива при Ф.М. Майер (F.M. Mayer) в Ню Йорк. Направил съм доста солидно проучване на имената, хората, местата и бизнесите на тези финансови фирми. Ясно е, че в действителност тук няма много подробна информация за ранните бизнеси на Сорос. Интересно е да се отбележи, че Юлиус Сингер също е унгарец. Ернст Фрайдлендър е също и основателят на първата търговска банка в Южна Африка, което представлява интерес, понеже през 1970-те Сорос се опита да дестабилизира тази страна. Други подобни асоциации включват Ван Гог (Van Gogh), собственик на берлинските банкери, които се присъединяват към Сингер и Фрайдлендър през 1920-те, както и настоящият тайнствен лондонски банкер Макс Улман (Max Ullman). Интересни са и някои от бизнесите на тези банкери по време на военните години, като например сделката за трансфер на Ullman & Co, в който документ e любопитно споменаването на швейцарски банкови концерни.

Вероятно никога няма да стане напълно ясно какви връзки са правени през тези години. Историята продължава с това, как синът на Ф.М. Майер, Робърт Майер, препоръчва Сорос за позиция в нюйоркска фирма. Тогава Сорос става нещо като специалист по европейски акции приблизително по времето, когато се появява Общият европейски пазар. Обществото „Въглища и стомана” (“Coal & Steel” по-късно известно като Общ пазар) е основата на това, което днес е известно като Европейски съюз. И така, всичките ми проучвания показаха, че всички премествания на Сорос от една фирма в друга и натрупването му на опит изглеждат „органични”. Това не е, което очаквах, за да съм честен, но представата за „вълка единак” Сорос има повече основания в сравнение с настоящата оруелска конспирация. Следващите търговски сделки на Сорос го поставят в центъра на световни събития дори преди 1963 г., когато администрацията на президента Джон Ф. Кенеди задушава специалността на Сорос с данък върху чуждестранните ценни книжа.

Независимо от това дали се възхищаваме или мразим Джордж Сорос, едно нещо е сигурно – животът и делата му са белязали времето. Не бъркайте моята прямота тук с примирителна забележка. Аз презирам хора като Сорос заради трудния им и нечовешки характер – равнодушния начин, по който рационализират всичко. Специално презирам това как моите сънародници са разигравани от Сорос, откакто започна президентската кампания през 2016 г.. Въпросът е, че хората ще бъдат ранявани и ще умират заради спонсорираните от Сорос вътрешни безредици, и за какво? Дори не може да се каже колко милиарда долара е използвал Сорос за философията на сигурността на несигурността. Без нищо свято за цел, един човек е удостоен с рицарско звание заради силата му да постигне истинска промяна и е превърнал властта единствено и само в оръжие за социални катаклизми. Европа е разпокъсана, Америка е разделена на две и в състояние на война, а по времето на вече 86-годишния Сорос човечеството изобщо не е по-добре. Сещам се за един пасаж от „Зорба, гъркът” на прекрасния Никос Казандзакис за формиране впечатленията на човечеството:

„Дай на хората власт, не им отваряй очите. И ако допуснем, че това се случи, какво ще видят те? Нещастието си. Остави очите им затворени и ги остави да мечтаят. Освен ако. Докато не отварят очите си, можеш да им покажеш един по-хубав свят от мрака, в който се мотаят сега. Можеш ли?”

Зорба показва дилемата, която стои пред човечеството. Казандзакис говори за левия и десния идеализъм и за утопичното средно положение. Затова Джордж Сорос е трагична фигура. Моят колега, холандският анализатор Холгер Икоф (Holger Eekof), винаги ме мъмри, когато се гневя на машинациите на Сорос. „Сорос не е дявол, Фил, той просто прави това, което умее най-добре.” Никога не се съгласявах с него досега. Но Сорос не е Антихристът, или пък е? Изгубен потенциал, пълно прахосване на такъв брилянтен мозък, Джордж Сорос можеше да спомогне за създаването на нормален свят, а сега е истински мрак. В края на краищата, цената на изгубените възможности е, че дяволът е овладял такъв човек. Какъв срам.

Автор: Фил Бътлър (Phil Butler)
Източник: journal-neo 
Превод: Д. Атанасова
Българска легия за информационна защита 
Anony Bulgaria 

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител