Изкуството е магия. Вълшебна приказка. То може да те направи богат. Може да те направи и беден. А може и да преобърне всичко, което си мислил, че знаеш, с хастара навън и с надолу с главата – така започва отзивът на Джонатан Джоунс в „Гардиън“ за титаничното представяне на Деймиън Хърст във Венеция.

От неделя, 9 април, 2017-а, два венециански музея – Палацо Граси и Пунта дела Догана – представят едновременно „Съкровищата от корабокрушението на „Невероятни“, нов проект на британския артист Деймиън Хърст. Темата на предизвикващия противоречиви оценки художник този път е сблъсъкът между реалното и нереалното – съвсем подходяща за ерата на пост-истината, в която живеем заобиколени от факти и алтернативни факти.

Работата по експозицията е отнела на художника 10 години. Куратор е Елена Джеуна, работила преди това по експозициите на Рудолф Стингел (2013) и Зигмар Полке (2016) в Палацо Граси.

Титаничното прераждане на Хърст

„Изкуството направи Деймиън Хърст богат – продължава Джонатан Джоунс, – при това колосално богат, а сега той предлага нещо различно. То е неговото изкупление.“

Критикът на „Гардиън“ описва противоречивия автор Хърст като „дългогодишна фигура-символ на погубени надежди и творческа искра, угасена от собственият му комерсиализъм“. Но в новия му проект вижда как „арогантното, въодушевяващо, смешно, умопомрачително въображение, което го направи толкова вълнуващ артист през 1990-те, се преражда дръзко и красиво“. И признава, че накогашният млад артист, поставил тигрова акула в стъклен резервоар, никога не е умирал, „а всички ние, които бяхме изгубили вярата си в него, сега изглеждаме като глупаци“.

Титаничният провал на Хърст

Докато Джоунс в „Гардиън“ се диви на „титаничното прераждане на твореца“, Алистър Сук, арткритикът на „Телеграф“, говори за „титаничен провал“ и „голямото корабокрушение в кариерата на Хърст“. Но поне е конкретен и предлага факти, освен мнението си:

„Със 190 произведения на изкуството, изложени на площ от над 5000 кв. метра галерийно пространство, „Съкровища от корабокрушението на „Невероятни“, както се нарича експозицията, е подредена на две места: Палацо Граси на Канале Гранде и в старата митница на града, Пунта дела Догана. И двете са собственост на френския милиардер Франсоа Пино, дългогодишен колекционер на Хърст“.

Но и Джоунс разказва интересни подробности:

„Този път Хърст не си приписва авторството на египетските статуи, гръцките брони, китайските камбани, еднорози, медузи и други чудеса, с които ни затрупва в умопомрачително изобилие и странност на един цял музей на античната история и митология…“.

Критикът описва как Хърст влиза в нова роля – тази на археологически импресарио, представящ пред света най-важните открития на нашето време. През 2008 г. останките на натоварен със съкровища кораб, наречен „Апистос“ (на старогръцки означава „неверен“, „невероятен“), са били открити на морското дъно край бреговете Източна Африка. Потънал преди около 2000 години, неговият уникален товар от глобални артефакти, събрани от освободен роб на име Циф Амотан II, е прекарал хилядолетия на дъното, превръщайки се в „скъпоценности от морето“ – директно от „Бурята“ на Шекспир, покрити с цветни корали и ракообразни израстъци. После археолозите, открили потъналото великолепие, се обръщат към Хърст с молба да използва милионите си, за да помогне за възстановяването му.

„Ако повярвате на това, ще повярвате на всичко – пише Джоунс. – Кураторите, които разказват тази леко шарлатанска история със съвсем сериозен вид на срещата си с медиите, заслужават допълнителни бонуси, ако Хърст все още не е фалирал, създавайки този луксозен шедьовър. Издайническите следи, че не виждаме истински древни произведения на изкуството, включват скулптури Мики Маус, Маугли и Балу, а сякаш направени от Джеф Кунс и оставени да полежат няколко години на морското дъно. Разноцветните корали, което ги покриват, са най-вече боядисан бронз.“

Джоунс признава, че е преминал и през момент на разочарование. Кадрите от „спасителните дейности“, които екипът на Хърст извършва в Индийския океан, го накарали да се надява на подводна изложба или пътуване до потопени експонати. Вместо това, първият експонат в Пунта дела Догана бил гигантски фалшив ацтекски слънчев календар, който „честно казано, изглеждаше като реквизит от филмите за Индиана Джоунс“. Но усещането, че е измамен, преминало много бързо:

„Магията, която предлага Хърст, е съвсем истинска“.

Нужен е гений, за да изтласка кича до точката, отвъд която той се превръща в нещо възвишено. Кунс, героят на Хърст, бе направил нещо като куче от гигантски огледални балони. Тук кичът увива пипалата си около вас и ви завлича надолу в подводния си дворец. След първия неправдоподобно фалшив на портрет неизвестен фараон, Джоунс бил отвратен. След стая, последвана от много стаи, пълни с всичко – от римски сервизи за хранене (предполагаеми), до масивна, покрита с корали статуя на многоръка жена (Кали), която се бори с гърчеща се многоглава Хидра, критикът изпаднал в опиянение.

Изложбата напълно преодоляла и последните му останки от скептицизъм с два гигантски черепа на еднооките циклопи, които се опитват да изядат героите от Омировата „Одисея“. Това са мраморни модели на череп на мамут: археолозите смятат, пише на табелката, че дупката, от което излизат бивните на мамута, може би е вдъхновила мита за расата на еднооките гиганти.

Работата е там, че такава теория наистина съществува и табелка с подобен надпис стои до фосилизирания череп на праисторически слон в Природонаучния музей в Лондон. А в тази изложба реалната историческа информация се предлага заедно с очевидни фалшификати. От друга страна, някои от фалшификатите са по-убедителни от други. Дали тези римски монети не са истински? А лъжицата? Джонатан Джоунс не може да каже.

„Комбинацията от сложни детайли и величие, умопомрачителни мащаби и количество, правят тази изложба толкова измамна и пленителна. Докато стигнах до стая, пълна със златни предмети, включително един величествен на вид рог на изобилието и златна реплика на един от най-добре изваяните портрети на живота в Западна Африка, вече се чувствах дрогиран с история и изкуство…“

Накрая да дадем думата и на кураторката Елена Джеуна, която представя „Съкровища от корабокрушението на Невероятни“:

„Някъде между лъжата и истината лежи истината. Затова всеки от нас, като посетител, трябва да реши сам за себе си кое е истина и кое е направено сега.

Тази изложба със сигурност повдига въпроси и провокира невероятни емоции. Мисля, че работата на публиката е да отсъди колко голяма е нейната мощ, сила, и колко дълготрайно ще е влиянието й в бъдещето.“

Площад Славейков.