От обявяването на 25 януари т.г. на кандидатурата на Мартин Шулц за канцлер на Германия неговите социалдемократи са в еуфория – 5000 нови партийни членове, социологически изследвания сочат повишаване рейтинга на Германската социалдемократическа партия. Хиляди се стичат на проявите на Шулц в страната, речите му се посрещат с бурни овации.

„Решаващото за трайния успех на социалдемократите ще е дали Мартин Шулц ще съумее убедително да съчетае обаянието си с конкретни теми, които вълнуват хората. Неговата партия не бива да разчита на моментен успех”, каза наскоро известният социолог Армин Насехи.

На същото мнение е и самият Шулц, който на среща със съмишленици в град Херне предупреди: „Това е бягане на дълги разстояния. Пробягахме първата отсечка, но трябва да внимаваме да не се задъхаме.”

Вече се е случвало

Може би Шулц си е спомнил съдбата на предшественика си Пеер Щайнбрюк. На предишните парламентарни избори преди 4 години той беше кандидатът на социалдемократите за канцлер. В началото еуфорията беше както сега при Шулц. Социологически агенции му даваха преднина пред Ангела Меркел. И какво се случи на парламентарния вот? Щайнбрюк се срина катастрофално, Меркел победи и започна третия си пореден мандат като канцлерка.

Едва ли основната причина са били твърдения, че Щайнбрюк е прибирал завишени хонорари за свои лекции. Декларирал ги е, плащал е данъци. И все пак остана горчив привкус. Алчността на политик е гибелна, поне в Германия.

И Мартин Шулц може да се приземи, преди хеликоптерът му да е стигнал до площадката на канцлерството.

Доскорошният председател на Европейския парламент попадна в полезрението на ОЛАФ. Европейската служба за борба с измамите започна в края на февруари т.г. проверка на сигнали за съмнителни повишения на негови приближени и изплащане на неоправдани бонуси по времето, когато е оглавявал Европейския парламент.

Ако експертите на ОЛАФ потвърдят изнесеното в германски медии, не е изключено да бъде образувано следствие срещу Мартин Шулц. Предпоставка обаче е наличието на неопровержими доказателства за измама, корупция или други противоправни действия в ущърб на бюджета на Европейския парламент.

Първите сигнали за превишаване на права, незакономерни повишения и плащания се появиха в сп. „Щерн”. Не закъсня и „Шпигел”. Негов екип разследващи журналисти публикува в два последователни броя на седмичното списание стъписващи факти и документи, предоставени от Брюксел.

Големите привилегии

С най-големи привилегии се е ползвал личният съветник на Шулц Маркус Енгелс, който сега оглавява предизборния щаб на кандидата за канцлер.

Енгелс е плътно до Шулц от началото на 2012 г., когато поема ръководството на информационното бюро на Европейския парламент в Берлин. В заповедта му за назначение обаче изрично е посочено, че работното му място е в Брюксел. Ако действително работи там, на него му се полагат месечно по 840 евро задгранични надбавки върху основната заплата от 5200 евро.

И още – тъй като се води на работа в Брюксел, Енгелс е отчитал фиктивни командировки до Берлин. Само през 2012 г. броят им възлиза на 273 дни, което му носи допълнително под формата на командировъчни 16 621,47 евро. Излиза, че почти всеки ден от годината е бил командирован от Брюксел до Берлин.

Действителното работно място на Маркус Енгелс е в Берлин, но той продължава да получава и 840-те евро месечно върху заплатата си за работа зад граница.

Учудващо, ако не и възмутително е, че „дългосрочната мисия” на Енгелс в берлинското информационно бюро на Европарламента от 23 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г. му е издействана от Шулц.

Щедри бонуси

От журналистическото разследване на „Шпигел” става също ясно, че по нареждане на бившия шеф на Европарламента през 2014 г. се разкрива специална служба Media Intelligence Unit, която да оглави Маркус Енгелс.

„Лично президентът Шулц снощи ми каза колко важно за него е това да стане. Длъжни сме да го направим”, пише в електронно съобщение от 27 февруари 2014 г. до колегите си служител от отдел „Персонал”, твърди „Шпигел”, но по обясними причини не съобщава име.

Въпреки настойчивите молби на „Шпигел” Енгелс и ръководството на Германската социалдемократическа партия отказват коментар и препращат към Европейския парламент. Оттам заявяват: „Определянето на ръководители на реферати не е от компетенцията на президента.” Освен това Енгелс имал право да отчита командировъчни.

На друго мнение е видният берлински юрист Улрих Батис:

„Всичко е много просто. Когато отчиташ командировъчни, трябва да си бил в командировка.”

Не е нужно да си юрист или финансист, за да знаеш, че няма как да си в офиса си в Берлин и същевременно да пътуваш от Брюксел до германската столица.

Какво мисли шефката на бюджетната комисия на Европарламента, германката Инге Гресле?

„Шулц заобикаляше и погазваше правилата на парламента, както никой друг президент не го е правил. Когато ставаше въпрос за съпартийци, великодушието на Шулц беше безгранично”, заявява Гресле за „Шпигел”.

И шефът на парламентарната фракция на зелените в ЕП, белгиецът Филип Ламбертс, отправя критика: „По принцип много лесно може да се обяснят действията на Шулц. Решаващият въпрос е какво е от полза за него?”

Според журналистическото разследване Енгелс не е бил единственият приближен на Шулц, който е бил облагодетелстван. Бившият шеф на ЕП е подписвал изплащане на бонуси поне на четирима от екипа си – между 1300 и 2200 евро месечно, или средногодишно по 21 000 евро върху заплатите. При един от тях месечната заплата с бонусите е стигнала рекордните 10 000 евро.

Струва ли си цената?

Самият Мартин Шулц също е обект на критики. С основна заплата и полагащите се бонуси годишният му доход възлиза на 320 000 евро, като две трети от сумата не се облага с данъци. Това изобщо не е укоримо – дали Шулц или друг е председател на ЕП, тези пари му се полагат. Въпросът е друг – когато участваш в предизборна кампания, трябва да вземеш отпуск. В такъв случай не се изплащат полагащите се за работа зад граница дневни в размер на 304 евро — за всеки ден от годината.

Мартин Шулц започва предизборната си кампания за депутат в Европарламента на 26 януари 2014 г., но отпуск взема едва на 18 април с.г., само пет седмици преди вота.

Преди 18 април той посещава редица държави, сред които Франция и Италия. В качеството си на кандидат за депутат в ЕП се среща с президента Франсоа Оланд и с тогавашния кмет на Рим Игнасио Марино. Придружават го негови сътрудници. Разходите по тези и други пътувания са за сметка на ЕП. На запитване на „Шпигел” от Брюксел отговарят, че Шулц е пътувал в качеството си на председател на Европейския парламент.

На друго мнение са от Парламентарната комисия по контрол на бюджета. Във визирания период Мартин Шулц е провеждал предизборна кампания.

Дори от ОЛАФ да не съберат достатъчно неопровержими доказателства за противоправни действия в ущърб на бюджета на Европейския парламент, съмненията на германците ще останат. А те не прощават. Няма политик в Германия, който да не е платил висока цена за погазване на правилата.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през март 2017 г. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” излиза всеки месец и през тази година и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“. Можете да го направите и в нашия магазин.