Оценката за демокрацията в България отново се влошава

Според класацията на Freedom House рейтингът на България отбелязва спад по три показателя – националното управление, гражданско общество и независими медии, а по останалите остава без промяна. Оценката за националното управление у нас е 3,75 пункта, на гражданското общество 2,50 пункта, а на изборния процес – 2,25 пункта. Скалата за оценка е от 1, което изразява най-добър резултат, до 7 – съответно най-лош резултат.

Най-лоши са резултатите за страната по отношение на корупцията (4,25 пункта) и независимите медии със същия резултат. На местното управление се поставя оценка от 3,00 пункта, а на съдебната система – 3,50 пункта.

Общият показател за България през 2017 г. е 3,29 пункта спрямо 3,25 пункта през миналата година. Негативна констатация обаче е, че от десет години насам се вижда непрекъснато влошаване на демократичните показатели на страната ни (с изключение на слабия ръст през миналата година), като през 2008 г. е най-доброто ни представяне в класацията – 2,86 пункта.

Докладът припомня, че Европейският съюз се е разширил, включвайки нови държави на три етапа: през 2004 г. с голяма част от Централна и Източна Европа, включително Полша, Унгария и Чехия, и през 2007 и 2013 г. с България, Румъния и накрая Хърватска.

От 2007 г. насам от страните членки на ЕС и кандидатите за съюза сред страните в преход 11 страни отчитат сериозен спад в техните оценки за демократичното управление – като най-сериозно е понижението в Унгария с 1,10 пункта. В България то е с 0,47 пункта за десетте години от 2007 г., което е около средното ниво спрямо останалите страни. Най-много се подобрява ситуацията в Косово – с 0,40 пункта, а само Чехия не отчита промяна в показателя за демократичното си управление.

Докладът отбелязва, че през 2017 г. Чехия, Словакия, България и Украйна отбелязват сериозни понижения на индикатора си свързан с гражданското общество в резултат на засиленото влияние на агресивни екстремистки и нетолерантни групи в обществото. Въпреки това тези четири страни имат едни от най-добрите резултати по този индикатор в изследването – над 2,50 пункта от 7.

Местните причини за засилването на екстремистката активност варират, но навсякъде където процъфтяват, тези сили се основават на съществуващите обществени предразсъдъци и липсата на толерантност към определени малцинствени групи. В Чехия, Словакия и България продължаващата бежанска криза е събудила нелиберални групи и е предизвикала остро засилване на речта на омразата и мобилизация на радикалите. Подобни групи, които преди са били фокусирани върху ромските общности в малките градове, са се превърнали в патрули най-вече на граничните зони през 2015 и 2016 г., като някои от тях нападат бежанци и се обявяват за „ловци на мигранти“.

Политиците и трите страни "ухажват" тези крайни групи, понякога явно, твърди докладът. В Чехия президентът Милош Земан е приветствал ислямофобските крайнодесни, появявайки се на митинги на „Блока срещу исляма“. В България, се казва в доклада, предимно дясноцентристката партия ГЕРБ възприе популистка реторика, сътрудничейки си с крайния Патриотичен фронт в правителството и забранявайки пълното закриване на лицата.

„Brexit и новата администрация на САЩ са вдъхнали кураж на антидемократичните популисти в Централна и Източна Европа и Балканите“, казва Нейт Шенкан, проектен директор на Nations in Transit. “Критична маса лидери в региона открито отхвърлят идеята за либерална демокрация. Популизмът все повече се комбинира с груб етнически национализъм по начин, който заплашва мира в Европа“.

„Лидерите и обикновените граждани трябва да отговорят на директното предизвикателство срещу демокрацията, като говорят все повече за основните ѝ принципи: разнообразие на позициите и идентичността, ограничения на волята на мнозинството и проверки на изпълнителната власт“, допълва Шенкан.

През 2017 г. 18 от общо 29-те страни в доклада отчитат спад на оценките си. Това е второто най-голямо понижение в историята на класацията, почти толкова голям, колкото спадът след глобалната финансова криза през 2008 г.

Унгария има най-слаб резултат в Централна Европа – 3,54 пункта. Показателите на Полша са достигнали най-ниското си ниво през годините на проучването. В тези страни популистките лидери са атакували конституционните съдилища, подкопали проверките и са превърнали обществените медии в пропагандни оръжия. „Виктор Орбан от Унгария и Ярослав Качински от Полша открито се подиграват на идеята, че демокрацията изисква независими институции или ограничения върху управлението на мнозинството“, казва Шенкан. „Вече няма по-важен театър в защита на демокрацията от този в Централна Европа“.

Лъч надежда в класацията тази година носят Украйна, Румъния и Косово. Украйна и Косово отбелязват скромни повишения на индикаторите в резултат на постепенни структурни реформи, макар че сега са изправени пред значителни трудности за задълбочаване на трансформацията, което може да влоши процесите. В Румъния служебно правителство адресира редица наложителни въпроси, например проблеми с изборния процес при предишните избори.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител